Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

Гр. Перник, 06.03.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 4 по описа на съда за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.К.В. с ЕГН ********** ***, С.К.И. с ЕГН ********** *** и К.Д.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.М. ***, кантора № 6 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-*** от 16.11.2017 година по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца. Жалбоподателите твърдят, че са собственици по наследство на МПС, останало след смъртта на *** /починала на 19.03.2002 година/ – майка на първите двама жалбоподатели и съпруга на третия жалбоподател. Заявяват, че не успели да регистрират МПС на тяхно име след смъртта на общия им наследодател, поради което продължило да бъде регистрирано на починалото лице. Заявяват, че автомобила се ползва единствено от М.К.В. /настоящ жалбоподател/, която няма вина, че MПС e управлявано ***, който взел ключовете на техния автомобил от апартамента им, като знаели че няма СУМПС и бил пиян. Молят съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 19.02.2018 година жалбоподателите редовно призовани не се явяват, представляват се от адвокат Д.М. ***, който моли съда да отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2017 година, в 13.05 часа младши автоконтрольор *** при ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля ***е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0294336 на ***, за това, че в гр. Перник, на ул. „Бродо“ управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на ***/наследодател на настоящите жалбоподатели/ без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: 2 броя регистрационни табели и СРМПС № 799008.

Съставеният АУАН, който е подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.2.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-*** от 16.11.2017 година по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е прекратил регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като собственото ППС на настоящите жалбоподатели е било управлявано от ***, който не притежава свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

По делото жалбоподателите са представили удостоверение за наследници № 000003 от 06.06.2006 година, от което е видно че *** е починала на 19.03.2002 година и е оставила за свои законни наследници К.Д.С. – съпруг, М.К.В. /дъщеря/ и С.К.И. /дъщеря/ – настоящи жалбоподатели. Наред с това по делото е представена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между *** – застрахован и „Дженерали застраховане“ АД – застраховател, със срок от 25.01.2017 година до 24.01.2018 година, както и три броя служебни бележки издадени от община Перник, дирекция „МПТ“, удостоверяващи липса на данъчни задължения на жалбоподателите по отношение на МПС предмет на оспорената заповед.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Красимир Николов Визев /съпруг на жалбоподателя М.К.В./, воден от страна на жалбоподателите, от чиито показания се установява, че той и водача на МПС *** живеят в един жилищен блок, на един етаж, като на 16.11.2017 година свидетеля бил помолен от *** да му поправи парното в апартамента. Свидетелят посетил апартамента на водача на МПС, като си оставил ключовете от неговия апартамент и от автомобила при него. След известно време слязъл в мазето да напълни сградната инсталация и след около половин час се върнал в апартамента на *** и установил, че него го няма, както и му няма ключа от автомобила. Свидетелят обикалял около блока да го търси, но не го намерил. Видял, че лекия автомобил го няма. По – късно около 18.00 разбрал от жената на ***, че последния няма шофьорска книжка и колата е със свалени номера. Свидетелят заявява, че има шофьорска книжка, но не управлява МПС, тьй като няма пълномощно. Твърди, че МПС по документи е на ***, която е починала преди 15 години, но е наследено от нейния съпруг и двете й дъщери. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира в частта относно управлението на МПС от ***, тьй като се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и относно правото на собственост върху МПС и съществуващата му регистрация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник. В останала част свидетелските показания не следва да се кредитират, тьй като са противоречиви и житейски нелогични с изложените факти в жалбата от една страна, а от друга страна свидетеля не е безпристрастен с оглед съществуващите съпружески отношения с жалбоподателя М.К.В..

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 77 от 2017 година.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение № 0294336 от 16.11.2017 година. В тази връзка е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва описание на МПС, тьй като видно в съставения АУАН МПС е подробно индивидуализирано с марка, модел и регистрационния номер, както и в оспорената заповед е посочен регистрационния номер на лекия автомобил /***/, което е напълно достатъчно.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателите по наследство лек автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управляван от лице което не притежава СУМПС.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в редакцията към ДВ бр. 77 от 2017 година/ принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство се прилага спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице – водач без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДП. В тежест на жалбоподателите е да установят факти, въз основа на които черпят права като оборят констатациите относно управлението на МПС от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицата, за която е доказателствена тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателите не опровергаха констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в посочената по – горе редакция императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на предпоставките в разпоредбата, в случая управление от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като е ирелевантно обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на МПС, тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неприлагане на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба прилагането на ПАМ е винаги на собственика на МПС както при наличието на предпоставките относно управлението на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение № 0294336 от 16.11.2017 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Административната принуда, приложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателите в подадената жалба.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателите в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.В. с ЕГН ********** ***, С.К.И. с ЕГН ********** *** и К.Д.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.М. ***, кантора № 6 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-*** от 16.11.2017 година по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: