№ 95
гр. Перник, 21.03.2018
г.
Административен съд-Перник в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
При
секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева
административно дело № 63/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от С.Г.Л., с ЕГН **********,*** против Заповед №
313з-2385 от 21.12.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложено
на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от
шест месеца.
В жалбата се излагат съображения, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения
на административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи, че
случаят е маловажен, поради което и наложеното наказание се явява несъразмерно.
Иска заповедта да се отмени и да се присъдят направените разноски.
В проведено открито съдебно заседание на 23.02.2018г.
жалбоподателят се явява лично и с адв. В.Б.,***. В
пледоарията по същество пълномощника на жалбоподателя пледира жалбата да
се уважи като се отмени оспорения акт. Иска се и присъждане на съдебни разноски
съобразно представен списък на разноските.
Ответника по жалбата-директора на ОД на МВР-Перник, чрез процесуалният
си представител юрисконсулт Звездалина Василева оспорва жалбата. Излага
съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона форма. Счита, че е налице извършено от жалбоподателя дисциплинарно
нарушение, поради което пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд–Перник,
след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна
проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от
АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя С.Г.Л.,
заема длъжност началник сектор “Пътна
полиция” към “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Перник.
Със заповед № 3286з-3518 от
10.10.2017г. директора на ГД”НП” е
разпоредил извършване проверка на ОД на МВР-Перник във връзка със сигнал рег. №
7855-6419 от 01.09.2017г. по описа на Д”ВС”. В сигнала е посочено, че ОД на
МВР-Перник не е предприела действия във връзка с изпълнение на писмо с рег. №
7855р-1341 от 16.02.2016г. по описа на Д”ВС”, в което е констатирано
неизпълнение на служебни задължения от полицейски служител. Последвало е напомнително
писмо с рег. № 7855р-1272 от 23.02.2017г. по описа на Д“ВС“, което също не е
изпълнено. Определил е състав на
комисия, която да направи проверка и да докладва писмено по случая.
Проверяващите изготвили
справка с рег. № 3286р-46895 от 10.11.2017г.. В нея приели, че на 23.02.2017г.
в ОД на МВР-Перник е получено писмо с рег. № 7855р-1272 от 23.02.2017г. по
описа на Д”ВС”-МВР. Със същото се напомня на
директора на ОД на МВР-Перник да предприеме действия по изпълнение на
писмо с рег. № 7855р-1341 от 16.02.2016г.. С последното писмо е указано, че са
констатирани нарушения извършени от
полицейски служители от поверената му дирекция и преписката е изпратена на
директора на ОД на МВР-Перник за предприемане на дисциплиниращи действия спрямо
полицейски служители и е определен в 30 дневен срок за изпълнение. Директора на
ОД на МВР-Перник на 27.02.2017г. поставя
резолюция върху писмо с рег. № 7855р-1272 от 23.02.2017г.-“г-н Л. за
незабавен отговор до ДВС”. Върху документа
С.Л. поставя резолюция за “г-н С.”
и дата 01.03.2017г. Писмото е получено за работа от Стоян С. на същата дата. В
сведение № 1158р-8780 от 13.10.2017г. дадено от С. Л. до комисията сочи, че С. С. е трябвало
да отговори на две писма и вероятно отговора по едното писмо го е заблудил, че
е отговорено и на процесното писмо. С. С. в сведение № 1158-8727 от
12.10.2017г. също сочи, че е отговорил само на второто писмо, което не е
предмет на проверка. В деловодната система на ответника няма отразено
приключване на писмо с рег. № 7855р-1272 от 23.02.2017г.. С оглед на това е
прието, че С.Л. не е изпълнил в пълен
обем служебните си задължение, произтичащи от основните длъжностни задължения,
а именно организира, ръководи и контролира цялостната работа на сектора по
осигуряване безопастността на движението, като се основава на нормативната
уредба регламентираща дейността на пътния контрол, организацията на движението
и разпорежданията на ръководството, като не е контролирал отработването на
същото, с което е допуснал да не се изясни изнесеното в писмото и да не се
уведоми Д”ВС”. Проверяващите са приели, че осъщественото от Л. представлява
неупражняване на контрол над подчинени, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание “порицание”.
Директора на ГД”НП” се е
запознал със справката на 10.11.2017г..
С придружително писмо с
рег. № 3286р-46901 от 10.11.2017г., справката е изпратена на директора на ОД на
МВР-Перник по компетентност за вземане на отношение по констатациите.
Директора на ОД на
МВР-Перник на 13.11.2017г. се е запознал със справката, видно от поставена върху
нея резолюция.
Със
покана рег. № 313р-14254 от 30.11.2017г. директора на ОД на МВР-Перник е
поканил С. Л. да се запознаване със справка с рег. № 3286р-46895 от
10.11.2017г. и със събраните в хода на дисциплинарното производство данни и
материали. Предоставил му е срок за обяснения и възражения. Поканата е получена
лично, като няма данни С. Л. да се е
запознал с констатациите в справката и да е дал обяснения в указания срок.
Със Заповед №
313з-2385 от 21.12.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник, за неизпълнение на
служебни задължения, вменени на жалбоподателя с типова длъжностна
характеристика да организира, ръководи и контролира цялостната работа на
сектора по осигуряване безопастността на движението, като се основава на
нормативната уредба регламентираща дейността на пътния контрол, организацията
на движението и разпорежданията на ръководството и за неупражнен контрол над подчинени, а
именно неупражнен контрол след
01.03.2017г. над подчинения му Стоян С. върху отработването на писмо с рег. №
7855р-1272 от 23.02.2017г. е допуснал неизпълнение на служебни задължения по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1,
т. 6 от ЗМВР му
е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест
месеца. Заповедта е връчена на служителя на 22.12.2017г.
В
хода на съдебното дирене по искане на защитата се допусна събирането на гласни
доказателства. Разпитания по делото свидетел Стоян С. сочи, че е получил разпореденото му за работа писмо и същото е
обработено. Показанията му не се възприемат, защото същите противоречат изцяло
на сведенията дадени от него в хода на проверката, противоречат и на сведенията
дадени от жалбоподателя в хода на проверката. Отговор по писмото не е въведен и
в деловодната програма.
Така
описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото
доказателства, представляващи административната преписка, както и от събраните
по делото гласни доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е в срока по чл.
149, ал.1 АПК и от страна, адресат на индивидуален административен
акт, който акт подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите визирани в чл. 146
АПК съдът приема жалбата за неоснователна. Доводите за това са
следните:
Проверката относно
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място
обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37,
ал. 4 от ЗМВР
дисциплинарното наказание "Порицание" се налага от ръководителя на
структурата по чл. 37. Това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1,
т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от
жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от
компетентен орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваната заповед е в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2 от АПК, а
именно: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В заповедта административният орган изрично се е позовал на справка рег. №3286р-46895 от
10.11.2017г. на Дирекция"ВС" .
Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г.на ОСГК на ВС, издаването на
административният акт и излагането на съображенията по които административният
орган е стигнал до едното или другото разрешение не е необходимо да съвпадат по
време, като е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на
административният акт. С оглед на това не се възприемат доводите на
жалбоподателя свързани с несъобразяване от страна на ДНО с реквизитите на
заповедта. Заповедта е мотивирана и има необходимото съдържание посочено в
специалния закон. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл.146, т.
2 от АПК.
Дисциплинарната отговорност на лицето е ангажирана за
нарушение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.
По силата на чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
дисциплинарните нарушения са: т. 2 неизпълнение на служебните задължения.
Жалбоподателят, заема длъжност началник сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВр-Перник. Същият на
11.01.2016г. се е запознал с длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност. Съгласно раздел ІІ от нея, предл.
първо основни длъжностни задължения са да организира, ръководи и контролира
цялостната работа на сектора по осигуряване безопастността на движението, като
се основава на нормативната уредба регламентираща дейността на пътния контрол,
организацията на движението и разпорежданията на ръководството, а съгласно
раздел ІІІ същият ръководи, организира, контролира дейността на служителите в
сектора.
По силата на чл. 197, ал. 1, т. 3 дисциплинарните
наказания са – т. 3 порицание.
По силата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР
дисциплинарно наказание "Порицание” се налага за неупражняване на контрол
над подчинени.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител,
а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни
дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка.
В процесния случай се приема, че производство е
образувано с издаване на Заповед № 3286з-3518/10.10.2017г. на директора на
ГД“НП“ – МВР, с която е разпоредена проверка. Дисциплинарното нарушение, по
смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, което в случая е сторено със справка рег. №
3286р-46895 от 10.11.2017г. по описа на ГД“НП“. Съгласно ал. 2, на чл. 196 от
ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган, в случая материалите са постъпили при директора на ОД на МВР-Перник на
13.11.2017г..
С оглед на това, при издаването на оспорената заповед
са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като същата е
издадена в рамките на двумесечния срок от установяване на нарушението и в
едногодишния срок от извършването му. Дисциплинарното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на оспорващият е установено, с постъпване на справка с
рег. № 3286р-46895 от 10.11.2017г. при компетентния дисциплинарно наказващ
орган на 13.11.2017г. и следователно при издаване на процесната заповед на
22.12.2017г. двумесечния срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е
изминал период по-голям от една година измежду датата на твърдяното нарушение –
след 01.03.2017г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание –
22.12.2017г. При това положение изложените възражения в тази насока са напълно
неоснователни.
Настоящия състав приема, че дисциплинарно наказващия
орган е спазил и изискването на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба дисциплинарно наказващият орган е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание алтернативно да изслуша
държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. Разпоредбата на този текст задължава дисциплинарно
наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да
осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да
направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята
теза. В случая тези изисквания са изпълнени. В хода на дисциплинарното производство
служителят е поканен с покана с рег. №
313р-14257 от 30.11.2017г., да се запознае с констатациите в справката, да се
запознае с материалите по производството и да даде писмените си обяснения в
посочен в поканата срок. Указана му е също и последицата от неявяването му. В
така определения срок жалбоподателя нито се е запознал със справката, нито е
депозирал обяснения. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не
са кумулативни, поради което поканата да даде писмените обяснения относно констатираното
нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са
изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. В тази връзка
Решение № 1801 от 9.02.2018г. на ВАС по АД № 8355/2016г.. При това положение при
провеждане на дисциплинарната процедура не се установява да са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да се преценят
като съществени и на самостоятелно основание да доведат до отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Не е налице и нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР
изискващ при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания
административният орган да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите
от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че нарушението е осъществено под форма на
неупражняване на контрол над подчинени. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР
за неупражняване на контрол над подчинени по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание", за
срок от шест месеца до една година. Когато в ЗМВР императивно се определя видът
на дисциплинарното наказание за съответното дисциплинарно нарушение и
административният орган налага наказанието в минималния допустим от закона
размер, какъвто е настоящият случай, неизлагането на мотиви защо се налага
именно наказанието "порицание" не се явява нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При налагането органът
е съобразил и приел постъпилите обяснения от служителя в хода на производството
и ги е съпоставил с настъпилите последици изразяващи се в непредставяне на
информация и неуведомяване на дирекция “ВС” за предприети действия по сигнал за
дисциплинарно нарушение извършено от служител на дирекцията. С оглед на това се
приема, че наказващият орган е изложил макар и кратки мотиви, с които е
обосновал наказанието, с оглед тежестта на нарушението, последиците,
обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на служителя. В
тази вр. Решение № 14062 от 20.11.2017г. на ВАС по АД № 6069/2016г.; Решение №
13789 от 14.11.2017г. на ВАС по АД № 7775/2016г.. В случая наложеното
дисциплинарно наказание по вид е именно от посочените в чл. 200, ал. 1,
т. 6 от ЗМВР и е наложено за минималния посочен в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР срок.
В жалбата се излагат съображения, че
случаят е маловажен, поради което
преценката на ДНО да наложи порицание е неправилна. Тези доводи не се
възприемат, защото маловажно е нарушението, при което отклонението от
изискванията е незначително, а в случая отговор на писмо с рег. № 7855р-1272 от
23.02.2017г. до приключване на съдебното дирене не се представи.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебните задължения и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания разписани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР.
За проявлението на предвидената дисциплинарна
отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не
съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност
и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от
състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно
/умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност/
е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя
от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Следователно нарушение е виновното
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на
правно-дължимото поведение на служителя, каквото в случая е налице. На
жалбоподателя е било възложено незабавно да отговори на напомнителното писмо на
Д”ВС”, в качеството на орган, на когото е възложено изпълнението на писмото.
Вместо това, той го е възложил на негов подчинен и дисциплинарната му
отговорност е ангажирана именно във
връзка с неупражняването на контрол над подчинения му. Този контрол му е
вменен, съгласно вписаното в длъжностната характеристика за заеманата длъжност,
раздел ІІ предл. първо и раздел ІІІ, Подчиненост, предл. първо. Не е спорно, с оглед изявленията на страните,
че С. С. е пряко подчинен на жалбоподателя. От доказателствата по делото се
приема за безспорно, че проверката/отговора по писмото е възложено на жалбоподателя,
в качеството му на началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
–Перник, който от своя страна възлага изпълнението на писмото на подчинения му
служител Стоян С.. Видно от
представената по делото длъжностна характеристика в компетентност на
жалбоподателя е да „организира, ръководи
и контролира цялостната работа на сектора” и да контролира дейността на
подчинените му. Предвид цитираните функционални задължения, се приема, че същият
не е упражнил контрол относно отработването на писмото по изпълнението на
негова резолюция, което е довело до непредставяне на поискана информация и до
неуведомяване на Д“ВС“ за предприети действия по сигнал за извършено
дисциплинарно нарушение от служители при дирекцията. Дали С. С. е разбрал какво
следва да прави е въпрос извън предмета на настоящия спор.
В случая процесното писмо от 23.02.2017г. е отправено
до Директора на ОД на МВР-Перник и крайното решение по него е следвало да се вземе от този орган, но по
констатираното неизпълнение отговорността е на служителя, на когото пряко е
разпоредено изготвяне на незабавен отговор и който от своя страна не е
проследил приключването му, а това е жалбоподателя.
Въз основа на доказателствата по делото се приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е безспорно и категорично доказано, поради което заповедта е издадена
в съответствие с материалноправните разпоредби за ангажиране на дисциплинарна
отговорност на държавен служител от МВР.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
при съобразяване на формата и при липса на съществени процесуални нарушения.
Постановена е и при съобразяване с материалния закон, поради което жалбата ще
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора ответната страна има право на
разноски. Такива не са поискани, поради и което не се дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Г.Л., с ЕГН **********,*** против Заповед №
313з-2385 от 21.12.2017г. на Директора на ОД на МВР-Перник.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/