Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 92

гр. Перник, 09.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

  Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 74 по описа на съда за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.В.Б.,*** против Заповед № ***., издадена от Д.Л. В.***.  Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а  от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 23.02.2018г. жалбоподателката редовно призована не се явява, за представител изпраща  адвокат Д.М.,***. Поддържа жалбата и моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор Д.Л. В.***  редовно призован, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Счита, че не са налице процесуални нарушения при издаването й и същата е издадена на годно правно основание. С тези аргументи пледира оспорването да се отхвърли.

Административен съд–Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2018г. в 00.39ч. младши автоконтрольор Д. В.***, в присъствието на свидетеля Мартин Симеонов е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № *** на Й. А. В.***, за това, че в гр. Р., ул. „***“ в посока по ул. „***“ управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на В. В. Б. без същият да притежава валидно СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150  от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Съставеният АУАН на водача Й. А. В. е връчен и предявен на нарушителя. В същия не са вписани възражения срещу изложените факти.

По делото е представена и приета докладна записка УРИ 328р-222 от 08.01.2018г., в която последователно е описана фактическата обстановка описана в акта.

По делото е представена и приета справка за нарушител/водач, от която се установява, че СУМПС  на водача Й. А. В. е имало административна валидност от 30.09.2003г. до 30.09.2013г.. Със заповед № 14-1158-000586/01.10.2014г., поради отнети всички контролни точки на водача същото е отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

По делото е представена и приета Заповед № ***, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в  т. 1.8 са и младшите автоконтрольори в ***.

По делото е представена и приета и Заповед № *** на Министъра на вътрешните работи, по силата на която Областната дирекция на МВР е определена като служба на контрол по Закона за движението по пътищата.

От удостоверение УРИ № 313р-1295 от 29.01.2018г. се установява, че от 24.11.2017г. издателят на процесната заповед е назначен на длъжност младши автоконтрольор в***.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***. издадена от младши автоконтрольор при *** е прекратена на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като жалбоподателката е допуснала управлението на собственото си ППС от водач Й. В., който е без СУМПС. Това представлява  нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № ***Министъра на вътрешните работи е определил като служба на контрол по Закона за движението по пътищата областните  дирекции на МВР, а директорът на ОД на МВР-П. е издал Заповед № ***, с която е  е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ** да издават ЗППАМ по реда на глава шеста от ЗДвП. Издадената ПАМ е по реда на глава шеста от ЗДвП, а издателят на оспорената заповед към момента на издаване на оспорваната заповед  заема длъжността младши автоконтрольор при РУ-Р. към ОД на МВР-П.. Не се споделят доводите на защитата, че след всяко изменение и прецизиране на правна норма от действащ нормативен акт следва да се издава отделна заповед за оправомощаване на структури и длъжности. Въз основа на изложеното се приема, че  заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й по чл. 146, т. 1 от АПК.

            При осъществения контрол за законосъобразност, състава приема, че оспорваната заповед съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение, към който тя препраща. В тази връзка напълно неоснователно е възражението на защита, че липсва описание на МПС. ППС е подробно индивидуализирано с марка, модел и регистрационния номер, видно от АУАН, както и в оспорената заповед е посочен вида и регистрационния номер на лекия автомобил, което е напълно достатъчно. С оглед на това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

За неоснователни се приемат  и доводите, аргументирани с липсата на посочване в разпоредителната част на оспорената заповед на приложимия закон, въз основа на който е наложена мярката. Действително, в тази част на заповедта липсва изписване на приложимия закон, въз основа на който е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС“, но това по разбиране на настоящият състав не е съществено процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да доведе до самостоятелно основание за прогласяването й за нищожна. В титулната част е посочен коректно материалния закон. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното административно нарушение, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, не представлява съществено процесуално нарушение. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за съществени и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Доводите в тази връзка са следните:

Изхождайки от констатациите в съставения АУАН №***, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателката лек автомобил за срок от 6 месеца, за това, че същият е управляван от лице, което е без СУМПС, т.е. не е правоспособен водач.  

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормите на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от собственика на МПС или водача на МПС на административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП с измененията публ. в ДВ бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г. е прецизирана,  като принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс -за срок от 6 месеца до 1 година. Напълно аналогична е била разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП до посоченото изменение, по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.  Непрецизното посочване на правната норма в процесната заповед се отчита като процесуално нарушение, но същото се приема за несъществено. При наличието на изложените фактически основания в оспорваната заповед, погрешно изписаното правно основание не е отменително основание, защото съдът не е обвързан от правната преценка на органа.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, както и  административният орган е приел, че е налице допуснато управление на МПС от лице, водач без същият да притежава свидетелство за управление. По делото е приета и справка за нарушител/водач, от която се установява, че водача Йордан Василев е притежавал СУМПС, което е имало административна валидност от 30.09.2003г. до 30.09.2013г.. Отделно от това със заповед № 14-1158-000586/01.10.2014г. същото е и отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки на водача.

ППС-то с прекратена регистрация е собствено на жалбоподателката, видно от картон за регистрация.

С оглед на изложеното се приема, че  административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДП. Всички ангажирани от ответника доказателства са последователни по хронология и взаимно свързани и като неоспорени от ответната страна се приемат, за годни доказателства. В случая в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите относно управлението на МПС, от лице, което не притежава СУМПС. Доказателства с такъв характер не се ангажираха.  В съставения АУАН № ***, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН, има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от жалбоподателката. Нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП в редакцията към издаване на заповедта императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС, при наличие на предпоставките в разпоредбата, в случая управление от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като е ирелевантно обстоятелство дали е със или без съгласието на собственика на МПС. Това е така, защото законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неналагането на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на собственика на МПС, както при наличието на предпоставките относно управлението на МПС от собственика–водач, така и при наличието на същите предпоставки от лице–водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното се приема за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 06.01.2018г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и не е имал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи в подадената жалба.

По отношение на доводите, че Й. В. имал СУМПС, ще се посочи, че същият не е вписал в съставения му АУАН такива възражения. На следващо място, от писмо рег. № А-26752, подписано от началник отдел „Интерпол и международно оперативно сътрудничество“ при МВР се установява, че притежаваното от  Й.В. английско свидетелство за управление на МПС е първоначалният документ, който се дава на обучаващ се водач. Това свидетелство е временно такова и не му дава право да управлява МПС извън територията на Великобритания. С оглед на изложеното следва, че доводите в тази връзка са напълно неоснователни.

            Оспорваната заповед съответства и на целта на закона. Същата е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателката в по–голяма степен от необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед изложеното жалбата е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

Относно разноските:

Страната, която има право на разноски не е поискала присъждане, поради и което не се дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Б.,*** против Заповед № 18-0328-000001 от 06.01.2018г. издадена от Д.Л. В.*** за прилагане на принудителна административна мярка

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        

 

           

                                                                         Съдия:/п/