Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Перник, 07.03.2018 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично
съдебно заседание, на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря Валентина Христова, като
изслуша докладваното от съдия Георгиева АД № 81 по описа на съда за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145
и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от Д.П.Л.,*** против решение №
1920з-566 от 01.12.2017г. на началник на І-во РУ при ОД на МВР-Перник, с което
му е отнето разрешение № 20160232295 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях.
В жалбата се твърди, че издадената заповед
за незабавна защита, станала причина за издаване на обжалваното решение е
обезсилена с протоколно определение от 22.11.2017г. и делото, по което е
постановена е спряно. Поради тази
причина счита, че решението е незаконосъобразно, тъй като към 01.12.2017г. не е
била налице такава заповед. Иска решението да се отмени и да му се върне
пушката.
В съдебно заседание проведено на
23.02.2018г. жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и иска същата да
се уважи.
Ответникът по жалбата-Началник на І-во РУ
при ОД на МВР-Перник за представител изпраща гл. юрисконсулт Звездалина
Василева. Оспорва жалбата. Пледира, жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник, като съобрази
събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на
обжалвания административен акт по реда на чл. 168
от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима–подадена е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол от засегнато от оспорвания административен акт лице в законово
установения срок.
По фактите:
Жалбоподателят
притежава Разрешение № 20160232295 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 01.09.2021г.. Същият по
силата на разрешението притежава ловна пушка ИЖ 27/надцевка, калибър 12, №
К19966.
На 02.11.2017г. по гр.д. № 5672/2018г.,
съдия при районен съд-Перник е издал заповед за незабавна защита № 51/02.11.2017г.
като на жалбоподателя е разпоредено да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо майка му Тодорка Първанова Ваклинова и му е разпоредено да не
възпрепятства молителката да посещава жилището си, находящо в с. *********, общ.
Перник. Д.Л. е предупреден за последиците при неизпълнение на заповедта.
Заповедта е изпратена на РУ при ОД на МВР-Перник, съгласно чл. 16, ал. 3 от
ЗЗДН.
Д.Л. предава личното си оръжие и
разрешението за носене и съхранение на ловно оръжие на 10.11.2017г., видно от
протокол за приемане на ОБВВПИ № 1920р-12247 от 10.11.2017г.
На 22.11.2017г. по гр. д. № 5672/2017г. е
проведено открито съдебно заседание. С протоколно определение от същата дата е
спряно производството по делото по взаимно съгласие и е обезсилена издадената
заповед за незабавна защита. Съобщение за постановеното определение е изпратено
и на І-во РУ-Перник, което е получено на 29.11.2017г.. Определението е влязло в
сила на 30.11.2017г.
Началник на І-во РУ-Перник издава решение с рег. №
1920з-566 от 01.12.2017г., с което
отнема разрешение № 20160232295 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях. Решението е връчено на Л. на 04.12.2017г., видно от
собственоръчно отбелязване върху акта и на 06.12.2017г. Л. оспорва по
административен ред.
С решение № 313р-216 от 04.01.2018г. директорът на ОД
на МВР-Перник е отхвърлил жалбата и по същество е потвърдил решението на
началника на І-во РУ-Перник. Решението е връчено на Л. на 16.01.2018г. и същият
на 19.01.2018г. е депозирал в Административен съд-Перник жалба срещу пърноначалният
административен акт, а именно решение с рег. № 1920з-566 от 01.12.2017г. на Началник
на І-во РУ-Перник.
Гореописаната фактическа обстановка се
възприе от представената по делото и приета като доказателство административна
преписка, като в хода на съдебното производство не са ангажирани други
доказателства. Въз основа на нея се
приема:
По правото:
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспорения акт, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията, посочени в чл. 146
от АПК, съдът намира, че акта е издаден от компетентен орган началника на
І-во РУ на МВР, който е и органът издал
разрешителното по чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в кръга на предоставените му от закона правомощия и в
предписаната от закона форма. Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК оспорвания акт съдържа фактически и правни
основания, който са взаимно свързани и е направена преценка на фактите и
обстоятелства от значение за случая. При издаването не са допуснати нарушения
на административно-производствените правила и е приложен правилно материалният
закон, поради което е издаден законосъобразен административен акт, оспорването
срещу който следва да бъде отхвърлено. Доводите в тази връзка са в следния
смисъл:
Предмет на съдебен контрол е
законосъобразността на решение № 1920з-566 от 01.12.2017г. на началник на І-во
РУ при ОД на МВР-Перник, с което на основание чл.
153, т. 6 и чл.
155 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПБИ, поради наличие на
наложени мерки за защита по ЗЗДН е отнето издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие
и боеприпаси за тях.
Мерките за защита от домашно насилие
са изчерпателно посочени в чл.
5, ал. 1, т. 1 до т.
6 от Закона за защита от домашното насилие, като те се налагат с два вида
съдебни актове: със заповед за незабавна защита по чл. 18
от ЗЗДН като привременна мярка, както е в случая и със заповед за защита по
чл.
15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно
заседание. За законодателя е от значение да има наложена мярка за защита по този закон и не се
отдава значение с какъв съдебен акт е станало произнасянето от съда, нито за
какъв период от време е действала мярката. При наличието на наложени мерки за
защита в случая наложени такива с правно основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е налице основание по чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на
разрешителното поради настъпване на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 8 от
с.з.. При постановяване на решението
органът се е позовал на точното правно основание, което се извлича и от
фактическите основания послужили за издаване на атакувания акт. Не се споделят
аргументите на жалбоподателя, че решението
е незаконосъобразно поради постановяването му след като заповедта за незабавна
защита № 51/ 02.11.2017г. е обезсилена. По този въпрос съставът приема, че атакуваното решение е издадено на
01.12.2017г., т.е. след издаване на заповедта за незабавна защита и след влизане
в сила на определението по ГД № 5672/2017г., с което е спряно производството по
делото. Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта
за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на
заповедта за защита или на отказа на съда, съгласно чл. 20 от с.з. тя подлежи
на незабавно изпълнение.
Съгласно
чл.
155, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехнически изделия, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.
58, ал.1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал.1,
т.10 от закона, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал
разрешението. В заповедта е посочен чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, чийто текст
се отнася за лице, спрямо което през последните
три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от
домашно насилие. Това е и правното основание, посочено в оспорваното
решение. На 01.12.2017г. са били налице всички законови предпоставки за
постановяване на решение с такъв характер и без значение за законосъобразността на
решението е обстоятелството, че на 22.11.2017г. е постановено определението за
обезсилване на заповед за незабавна защита № 51/02.11.2017г.. Доколкото, заповедта за незабавна защита не
подлежи на обжалване и същата като принудителна административна мярка има
незабавно действие и е произвела това правно действие от момента на издаването
си, то се приема, че съставът на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е изпълнен.
При наличието на наложени мерки за защита с правно
основание чл.
5, ал. 1
от ЗЗДН е налице основание по чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и чл. 155 от ЗОБВВПИ, във вр. с чл. 156,
т. 6 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издадено
разрешително. На тези правни основания се е позовал и издателя на Решение №
1920з-566 от 01.12.2017г., като е посочил и фактическото основание, а именно
издадена заповед за незабавна защита. ЗОБВВПИ е нормативен акт, който регулира
обществени отношения, свързани с дейности с общоопастни средства, поради което
една от важните му цели е да бъде ограничен рискът за безопасността на живота и
здравето на хората. Съгласно чл.
155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема в хипотезата на т.
8 на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, а именно на лице, спрямо което през последните
три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от
домашното насилие. Т.е. законодателят е приел, че юридическият факт, при
настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мерки
за защита по специалния закон. Дали заповедта по чл. 18 от ЗЗДН е отменена,
дали жалбата по ЗЗДН е оттеглена, дали производството е прекратено, за ЗОБВВПИ
е ирелевантно. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да
бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен за
законосъобразността на решението за отнемане на разрешителното.
В случая е постановено решение за отнемане
на разрешение и лицето, спрямо което е постановено предава изделията обект на
разрешителното. Ловното оръжие и
боеприпасите са предадени доброволно, видно от протокол представен по делото,
поради което и не е разпоредено изземването им по реда на чл. 213 от ЗОБВВПИ. Същите
се задържат до отпадане на основанието. При този
изход на спора извод извън правомощията на съда е да връща отнетите огнестрелни
оръжия.
Въз основа на това се приема, че към момента на
постановяване на оспореното решение спрямо жалбоподателя през последните три
години са налагани мерки за защита по Закона за защита от
домашно насилие със заповед № 51 от 02.11.2017г. на районен
съд-Перник. Налице е условието на чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ водещо до отнемане на издаденото разрешително, при
настъпването на някое от обстоятелствата по чл.
58, ал. 1, т. 8
от същия закон. При това положение административният орган, при условията
на обвързана компетентност правилно и в съответствие на материално правните
разпоредби е издал атакувания в настоящето производство индивидуален административен
акт за отнемане на разрешение № 20160232295 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие.
С оглед изложеното при извършената
цялостна проверка на решение с рег. № 1920з-566 от 01.12.2017г. издадено от
началника на І-во Районно управление при ОД на МВР-Перник, потвърдено с решение
№ 313з-216 от 04.01.2018г. на директора на ОД на МВР-Перник не се констатираха
основания, които да послужат за отмяна на акта в условията на чл. 146
от АПК. Акта е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, спазени са административно производствените правила и са приложени
съответните материално правни норми, а по съществото си акта съответства и на
целта на закона. С оглед на това оспорването следва да се отхвърли като
неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Л. против решение № 1920з-566
от 01.12.2017г. на началник на І-во РУ при ОД на МВР-Перник.
Решението може да се обжалва от страните
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: /п/