Р Е Ш E Н И Е

№ 152

Гр. Перник, 27.03.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 82 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Д.К.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М. ***, кантора 12 срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменено наказателно постановление № 1401/10 от 06.07.2010 година на ВНД началник отдел „ООРП“ при ОД на МВР Перник, ведно със законна лихва върху претенцията, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2018 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 16.06.2010 година му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1401, въз основа на който ВНД началник отдел „ООРП“ към ОД на МВР Перник е издал наказателно постановление /НП/ № 1401/10 от 06.07.2010 година. Така издаденото НП е обжалвано по съдебен ред пред Районен съд Перник, който с решение № 689 от 04.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1120 по описа за 2015 година е отменил НП изцяло. Твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод на образуваното административно наказателно производство пред Районен съд Перник, по което е отменено издаденото наказателно постановление.

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /22.01.2018 година/ до окончателното й изплащане.

В проведеното съдебно заседание на 19.03.2018 година ищеца редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Н.М. ***, която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт ***моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в представено писмено становище с вх. № 565 от 19.02.2018 година.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в н.а.х.д. № 1120 по описа на Районен съд Перник за 2015 година се установява, че с наказателно постановление № 1401/10 от 06.04.2010 година началника на отдел „ООРП“ при ОД на МВР Перник е наложил на Д.К.Г. /настоящ ищец/ „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20 на чл. 185, предл. първо от ЗДвП, за извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1, предл. първо и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 689 от 04.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1120 по описа за 2015 година на Районен съд – Перник го е отменил изцяло.

В производството пред Районен съд – Перник настоящия ищец е бил представляван от адвокат Н.М. *** по повод на образуваното н.а.х.д. № 1120, която е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 03549 от 30.09.2015 година, видно от който договорената сумата е общо в размер на 600 лева за процесуално представителство по две дела – н.а.х.д. № 1120/2015 година и н.а.х.д. № 1126/2015 година по описа на Районен съд Перник. В графата „Платена сума“ по договор за правна защита и съдействие № 03549 от 30.09.2015 година е посочена сумата от 600 лева, без конкретно посочен начин на плащане и по колко за всяко от двете дела.

Пред настоящата съдебна инстанция, в проведеното съдебно заседание на 19.03.2018 година процесуалния представител на ищеца адвокат Н.М. *** представя разписка от 30.09.2015 година, с която твърди, че е получила сумата от 600 лева в брой, като 300 лева по н.а.х.д. № 1120/2015 година и 300 лева по н.а.х.д. № 1126/2015 година по описа на Районен съд – Перник.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти.

Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, необяснимо защо още не е възпроизведено и в АПК. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.

В конкретния случай е налице отменено по съответния съдебен ред /н.а.х.д. № 1120 по описа на Районен съд – Перник за 2015 година/ наказателно постановление № 1401/10 от 06.04.2010 година на ВНД началника на отдел „ООРП“ при ОД на МВР Перник, поради което е налице първата от посочените по-горе предпоставки за възникване правото на обезщетение. Относно наличието на втората предпоставка е безспорно, че настоящия ищец е ползвал адвокатска помощ, реализирана от адвокат Н.М. *** в производството по н.а.х.д. № 01120 по описа на Районен съд Перник за 2015 година, за който факт е представено пълномощно по делото пред Районен съд – Перник. По отношение на третата предпоставка – плащането на адвокатското възнаграждение от настоящия ищец на адвокат Н.М. *** в претендирания размер на 300 лева не са налице доказателства по приложеното н.а.х.д. № 1120 по описа на Районен съд – Перник за 2015 година. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С него може да се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата /ЗА/, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване. Доказването за направените разноски трябва да е пълно, т. е. документално установено плащане на възнаграждението за адвоката. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В производството пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие № 03549 от 30.09.2015 година, видно от който е договорената сумата общо в размер на 600 лева за процесуално представителство по две дела – н.а.х.д. № 1120/2015 година и н.а.х.д. № 1126/2015 година по описа на Районен съд – Перник. За н.а.х.д. № 1120/2015 година по описа на Районен съд – Перник по което е настоящата имуществена претенция няма конкретно договорено възнаграждение, което не предполага еднозначно, че половината от договорената обща сума от 600 лева, а именно 300 лева е договореното адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. № 1120/2015 година. От друга страна в графата „Платена сума“ по договор за правна защита и съдействие № 03549 от 30.09.2015 година отново е посочена сумата от 600 лева, като не е конкретно посочен начина на плащане, а именно в брой и колко по н.а.х.д. № 1120/2015 година. В тази връзка представения договор няма характер на разписка, с която да се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение в претендирания размер на 300 лева. Представеното писмено доказателство в проведеното съдебно заседание на 19.03.2018 година пред настоящата съдебна инстанция – разписка от 30.09.2015 година от процесуалния представител на ищеца адвокат Н.М. ***, с която твърди, че е получила сумата от 600 лева в брой, от които 300 лева по н.а.х.д. № 1120/2015 година е ирелевантно, тъй като не се намира в кориците на разглеждано дело от районния съд, както и удостоверява единствено получаване на сума, но не и лице /клиент/, което да е заплатило. С оглед на гореизложеното по делото ищеца не доказа, че е заплатил хонорар в размер на 300 лева в производството по н.а.х.д. № 1120/2015 година по описа на Районен съд – Перник, по което е отменено наказателно постановление № 1401/10 от 06.07.2010 година на ВНД началник отдел „ООРП“ при ОД на МВР Перник.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че отмененото от Районен съд – Перник НП не е основание за ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените имуществени вреди в претендирания размер на 300 лева. Изложените по-горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 година и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016 година.

В случая следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.К.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.М. ***, кантора 12 срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменено наказателно постановление № 1401/10 от 06.07.2010 година на ВНД началник отдел „ООРП“ при ОД на МВР Перник, ведно със законна лихва върху претенцията, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2018 година до окончателното й изплащане, като недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: