Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр. Перник, 30.03.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Г.

при съдебния - секретар Валентина Х. като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 119 по описа на съда за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р.А.Х.  против Заповед № 16-1158-000178 от 25.04.2016г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник.  Със заповедта на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателката до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание на 16.03.2018г. жалбоподателката редовно призована не се явява. Вместо нея се явява адвокат В.К.,***. Поддържа жалбата и пледира  оспорваната заповед да се отмени.

Ответникът по жалбата-Началник сектор на „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Излага съображния за неоснователност на жалбата и пледира същата да се отхвърли.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2016г. младши автоконтрольор П. А.в присъствието на свидетеля В. С., съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на Р.А.Х., с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/, за това, че на 26.03.2016г., около 22.20ч. от с. Дивотино по ул. „Първа“ към с. Люлин управлява лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № ******, собственост на В. С. Б., като отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство-алкотест "Дрегер 7510" № 0156 за употребата на алкохол. Има дъх на алкохол. С АУАН е установено, че Х. е извършила нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Издаден й е  талон за медицинско изследване № 0014593 от 26.03.2016г.. Същата е отказала да подпише и получи съставения й АУАН, което е удостоверено с подписа на И. Н. Й.. Отказала е да вземе и  издадения й талон за медицинско изследване.

Издадено е наказателно постановление № 16-1158-000602/25.04.2016г., с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000лв и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца.

По делото е представена Заповед рег. № 1421 от 30.10.2012г.  на директора на ОД на МВР-Перник, с която е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б.“а“ и т. 6 от ЗДвП.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000178 от 25.04.2016г. на началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник  на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателката до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 /шест/ месеца.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена  по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е  позовал на заповед № 1421 от 30.10.2012г. на директора на ОД на МВР-Перник. С нея са оправомощени служители от дирекцията, в това число е оправомощен и началника на сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник да издава заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. От приложено по делото писмо се установява, че подписалият заповедта С. Л. към дата на издаване на акта е заемал длъжността началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник. Въз основа на изложеното се приема, че заповедта по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН № Г 392290/26.03.2016г.. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП /в ред. ДВ, бр. 101 от 2015г., в сила от 22.12.2015г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. 
         При тази законова регламентация, приложената спрямо жалбоподателката   ПАМ по чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно нарушение № Г 392290/26.03.2016г. за извършено от нея нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, същата като водач на МПС е отказала да бъде тествана с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510, № 0156, за употреба на алкохол.

Обжалваната заповед е в съответствие с административно производствените правила.  В процесния случай не са допуснати нарушения при издаването на ПАМ. Преди издаването й е съставен АУАН, а в деня на издаване на процесната заповед е издадено и НП № 16-1158-000602/25.04.2016г.. С оглед на това доводите свързани със забавяне на издаването и не се възприемат като такива, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. 

Обжалваната заповед е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Това е така, защото по надлежния ред от компетентните длъжностни лица е констатиран отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство.  Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП /отказ на водача на МПС да бъде тестван за употреба на алкохол/, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателката. В настоящия случай фактическите констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, не са оспорени от жалбоподателката и съответно законовата презумпция по чл. 189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно лице на службите за контрол от сектор "ПП" към ОД на МВР-Перник  Акт за установяване на административно нарушение № Г-392290 от 26.03.2016г., не са оборени. Въз основа на това и с оглед констатираните обстоятелства по АУАН, а именно: че на 26.03.2016г., около 22.20ч, в с. Люлин, Р.Х., като водач на МПС е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510, № 0156 при съществуващи индиции за шофиране в нетрезво състояние /има дъх на алкохол/ се приема, че наличието на материалноправната предпоставка, с която правната норма на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП свързва налагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач" е обоснована и доказана.

 В хода на съдебното производство жалбоподателката  не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства и не ангажира никакви доказателства, които да бъдат съпоставени с тези послужили за издавеното на принудителната административна мярка. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 26.03.2016г.. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. От редакцията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, към дата на издаване на ПАМ е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, което в конкретния случай е сторено. При обвързана компетентност и в хипотезата на отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол се е следвало издаване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение-същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от шест месеца". В случая ПАМ е наложена под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от шест месеца" в съответствие с правната норма. От доказателствата по делото и в това число справка за нарушител, заповеди за прилагане на ПАМ № 14-4635-000054 от 09.07.2014г., № 14-1158-000633 от 10.10.2014г. и от постигнато споразумение по НОХД № 68/2014г., по описа на районен съд-Царево се приема, че реално свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача е иззето със съставяне на акт за установяване на административното нарушение № Р/888386 от 09.07.2014г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в съответствие с чл. 172, ал. 3 от ЗДвП.  С АУАН дал повод са се издаде обжалваната заповед не е изземано свидетелство за управление на МПС. Разглежданата в настоящето производство заповед има предварително изпълнение. Нейните правни последици възникват от момента на издаване на заповедта, а не от влизането и в сила или от връчването и. Към момента на съставянето на АУАН и издаването на заповедта, СУМПС се е намирало във фактическо държане на ответника по жалбата, което обстоятелство прави невъзможно реалното му изземване от нарушителя. Независимо от това, че същото е при ответника, то правилно е постановено временното му отнемане до решаване въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, тъй като оспорения ПАМ се издава във връзка със следващо  друго административно нарушение по ЗДвП. Изпълнението на тази ПАМ  се реализира преди акта да е влязъл в сила, предвид допуснатото по закон предварително изпълнение. С оглед на това се приема, че заповедта има предмет.  Отчита се факта, че заповедта е връчена година и половина след издаването й, което е в разрез с основни принципи залегнали в АПК, но връчването на заповедта  е свързано главно с упражняване на правото й на жалба, тъй като в правния мир съществува тази заповед и това й право е зачетено. Съгласно чл. 142 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а не към момента на връчването му. Поради тази причина към датата на издаване на акта са били налице всички изискуеми предпоставки за постановяването му. 

Поставените в жалбата въпроси касателно незаконно задържане на СУМПС, са въпроси, които не са предмет на настоящото съдебно производство.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателката е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.

Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач.

    Правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При  установено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказ на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 171, т. 1, б. „б“  от   ЗДвП. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000178 от 25.04.2016г. на началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник ще бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Такива до приключване на съдебното дирене не са поискани, поради което и не се дължи присъждането им.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.Х.  против Заповед № 16-1158-000178 от 25.04.2016г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                            

 

 

 

Съдия: /п/