Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр. Перник, 09.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 120 по описа на съда за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.А.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № ***. издадена от Д. Л. В. в РУ-Р.*** за прилагане на принудителна административна мярка. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е немотивирана и при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения. Органът не се е съобразил с това, че ППС-то е с чужда регистрация, поради което и не може да се издава заповед с такова съдържание. Също така счита, че посоченото правно основание е неточно посочено от органа с оглед последвала законодателна промяна и по този начин се нарушава правото му на защита. Въз основа на тези съображения иска заповедта да се отмени като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 23.02.2018 година жалбоподателя редовно призован не се явява, за представител изпраща адвокат В.Б.,***. Поддържа жалбата и моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна. Не претендира присъждане на направени съдебни разноски.

Ответникът по жалбата–младши автоконтрольор Д.Л.В. *** редовно призован, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Счита, че не са налице процесуални нарушения при издаването й и същата е издадена на годно правно основание. С тези аргументи пледира оспорването да се отхвърли.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2018г. в 05.50ч. младши автоконтрольор Д. Л. при ***, в присъствието на свидетеля Д. М. е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0294643 на А.Ц.,*** на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в посока ул. „***“, в качеството му на собственик на лек автомобил „***“ с рег. № *** е предоставил управлението му на неправоспособния водач М. Г. И., който е управлявал МПС-то и под въздействието на алкохол, с което е нарушил разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

На водача М. Г.И. същите длъжностни лица са съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0294641 за това, че на 13.01.2018г., в 5.50ч. в гр. Радомир на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ управлява лек автомобил „***“ с рег. №***, собственост на А.Ц. без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

На водача М. Г. И. същите длъжностни лица са съставили и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № *** от 13.01.2018г за това, че на 13.01.2018г., в 5.50ч. в гр. Радомир на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ управлява лек автомобил „***“ с рег. №***, собственост на А.Ц. под въздействие на алкохол. Водачът е изпробван с техническа средство Алкотест дрегер, който отчел 2 промила алкохол. Изден му е талон за медицинско изследване. Актосъставителят е приел, че водача е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: 2 броя регистрационни табели.

Съставените АУАН по отношение на водача М. Г. И.***, са предявени на нарушителя в присъствието на родител, като водача е отказал да ги подпише и получи.

По делото е представена и приета справка за нарушител/водач, от която се установява, че непълнолетния водач М. И.***, не притежава СУМПС.

По делото е представена и приета Заповед №***. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в т. 1.8 са и младшите автоконтрольори в РУ при ОД на МВР-Перник.

По делото е представена и Заповед №***. на Министъра на вътрешните работи, по силата на която областната дирекция на МВР е определена като служба на контрол по Закона за движението по пътищата.

От удостоверение УРИ № 313р-1295 от 29.01.2018г. се установява, че от 24.11.2017г. издателят на процесната заповед е назначен на длъжност младши автоконтрольор в РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***. издадена от младши автоконтрольор при *** е прекратена на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като жалбоподателя е предоставил управлението на собственото си ППС на неправоспособен водач М. И., който не притежава свидетелство за управление на МПС, което представлява нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед №*** Министъра на вътрешните работи е определил като служба на контрол по Закона за движението по пътищата Областните дирекции на МВР, а директорът на ОД на МВР-Перник е издал Заповед №***, с която е е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР-Перник да издават ЗППАМ по реда на глава шеста от ЗДвП. Наложената ПАМ е по реда на глава шеста на ЗДвП, а издателят на оспорената заповед към момента на издаване на оспорваната заповед заема длъжността младши автоконтрольор при ***. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение № ***, към който препраща заповедта, както и в съставените АУАН-и на водача,. В тази връзка е неоснователно възражението на защита, че липсва описание на МПС, тъй като видно в съставения АУАН, ППС е подробно индивидуализирано с марка, модел и регистрационния номер, както и в оспорената заповед е посочен регистрационния номер на лекия автомобил, което е напълно достатъчно. Въз основа на това се приема, че не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

В случая за неоснователни се приемат доводите, аргументирани с липсата на посочване в разпоредителната част на оспорената заповед на приложимия закон, въз основа на който е наложена мярката. Действително, в тази част на заповедта липсва изписване на приложимия закон, въз основа на който е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС“, но това по разбиране на настоящият състав не е съществено процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да доведе до самостоятелно основание за прогласяването й за нищожна. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, не представлява съществено процесуално нарушение. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за съществени и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Доводите в тази връзка са следните:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН № ***, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управляван от лице, което не е правоспособен водач.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от собственика на МПС или водача на МПС на административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прецизирана, с публ. в ДВ бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г., като принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство-за срок от 6 месеца до 1 година. Напълно аналогична е била разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП до посоченото изменение. Непрецизното посочване на правната норма в процесната заповед или непосочнането и въобще се отчита като процесуално нарушение, но същото се приема за несъществено. При наличието на изложените фактически основания в оспорваната заповед, погрешно изписаното правно основание не е отменително основание, защото съдът не е обвързан от правната преценка на органа.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, както и административният орган е приел, че е налице предоставено управление на МПС на лице–водач без същото да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 102, ал. 1 от ЗДвП. По делото е приета и справка за нарушител/водач, от която се установява, че непълнолетния водач никога не е имал СУМПС.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите относно управлението на МПС, от лице, което не притежава СУМПС. В случая обаче такива не се ангажираха. В съставения АУАН № ***, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което е неправоспособено и не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН, има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. В хода на съдебното производство жалбоподателя не обори констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Това, че в АУАН-а и в ЗППАМ е изписано и че водача е управлявал и под въздействието на алкохол не опорочава издадената заповед и не накърнява правото на защита. Нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП в редакцията към издаване на заповедта императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на предпоставките в разпоредбата, в случая управление от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като е ирелевантно обстоятелство дали управлението е със или без съгласието на собственика на МПС-то, тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неналагането на ПАМ. Напротив, в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на собственика на МПС, както при наличието на предпоставките относно управлението на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното се приема за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 13.01.2018г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи в подадената жалба.

По отношение на доводите, че МПС-то е с чужда регистрация и органът не е следвало да изземва табелите ще се посочи само, че в Директива 1999/37/ЕО, изменена с Директива 2014/46 е разгледан въпроса с „прекратяване на регистрация“. Дадена е също и възможност Държавите членки да посочат в националното си законодателство и други причини за прекратяване на регистрацията на превозно средство. В националното ни законодателство е предвидена възможност за прекратяване регистрацията на превозно средство с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения чрез прилагане на изрично посочени в ЗДвП принудителни мерки, които се прилагат от националните компетентни органи. В чл. 18б, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е предвидено, че служебно прекратяване на регистрация на ППС се извършва чрез отнемане на част втора на свидетелството за регистрация и табелите с регистрационен номер в случаите по глава шеста от ЗДвП. В посочените разпоредби е разписано и дължимото поведение на националните органи, в зависимост от това дали собственика на МПС с чужда регистрация, има постоянен адрес на територията на Република България или няма, като екземпляр от заповедта, ведно с отнетите табели и свидетелството за регистрация се изпращат в ГДНП за връщане в държавата, където е регистрирано превозното средство или се съхраняват в отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР, където е установено нарушението С оглед на изложеното следва, че органът при издаване на оспорения акт се е съобразил напълно с действащата правна уредба и правилно е постановил прекратяване на регистрацията на МПС с чужда регистрация, поради което наведените доводи в тази връзка са напълно неоснователни.

Извън предмета и ирелевантно за настоящето производство е защо заповедта е връчена на по-късна дата и как жалбоподателят е прибрал превозното си средство.

Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по–голяма степен от необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Въз основа на всичко изложено се приема, че жалбата е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

Относно разноските:

Страната, която има право на разноски не е поискала присъждане, поради и което не се дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Ц., с адрес *** против Заповед № *** издадена от Д. Л. В.*** в РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна мярка

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия:/п/