О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

гр. Перник, 23. 03. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 358 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба вх. № 1700 от 26.07.2017 г. на В.М.З., с адрес: *** срещу Национална агенция за приходите (НАП), съгласно уточняваща молба с вх. № 302 от 25.01.2018 г. (лист 66 от делото). С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 1 000 000 (един милион) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с твърдението на ответника, че В.М.З. е регистриран като ЕТ „***.”, което е инкорпорирано в писмо изх. № ***, съгласно уточняваща молба с вх. № 911 от 22.03.2018 г. От изложената фактическа обстановка в исковата молба е видно, че цитираното писмо на ТД на НАП София, офис П.е дало основание на ДСП гр.Т. да откаже отпускане на помощ за отопление на ищеца.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от НАП, чрез процесуален представител по пълномощие – юрк. М. И. К., в който се излагат доводи, че искът е процесуално недопустим, тъй като не е налице акт, действия или бездействия от страна на НАП, които да са отменени по надлежния ред. На това основание прави искане за прекратяване на производството по делото. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд П., след като се запозна с исковата молба, уточнителните молби на ищеца и приложените писмени доказателства, както и с определние № ***/10.01.2018г. по адм. дело № ***/2017г. по описа на ВАС, ІІІ отд., приема, че исковата молба е недопустима по следните съображения:

При предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ установяването на незаконосъобразност или нищожност на административния акт, съответно незаконосъобразност на действието или бездействието съставлява преюдициален въпрос при решаване на правния спор по иска за обезщетение.

Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 204 от АПК е въведено изискване за допустимост на исковата претенция, която може да се предяви след отмяната на административния акт. Следва, че разпоредбата на чл. 204 от АПК обуславя допустимостта на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ от предхождаща отмяна по съответния ред на акта, действието или бездействието, посочена като причина за твърдените вреди, или предявяването им в условията на евентуалност спрямо образувано вече съдебно производство по оспорване законосъобразността на акта, действието или бездействието. Искът за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е предявен без да е изпълнено нито една от двете посочени процесуални предпоставки. Не се твърди и не са представени доказателства (влязло в сила съдебно решение) да е отменен акта от който се твърди да се причинени вредите – в случая писмо изх. № *** от 06.10.2016 г., по съответния ред. Няма постановено съдебно решение, с което да са отменени като незаконосъобразни действията и бездействията на служители на НАП. Отмяната на административния акт, от който се претендира обезщетение за вреди е процесуална предпоставка за допустимост на иска. Следва, че не е допустимо предявяването на иск за обезщетение, каквото се дължи, само ако вредите са причинени от издаден в нарушение на закона административен акт. В посочения смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в определение № 13578 от 9.11.2017 г. по адм. д. № 10774/2017г. на ВАС, ІІІ отделение; определение № 2308 от 18.02.2013 г. по адм. д. № 1960/2013 г. на ВАС, I отделение и др.

Предявеният иск е недопустим, съответно исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

По искането за присъждане на разноски съдът приема следното:

Неоснователно е своевременното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявено от пълномощника на ответника. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ се съдържа изрична регламентация относно разноските в производствата по този закон, което означава, че в случая е приложимо правилото lex specialis derogat legi generali (специалният закон дерогира общия закон) и не намират приложение нормите на чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.4 от ГПК. Законодателят изрично е регламентирал в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските - съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – чл. 78, ал.1, 2, 3, 4 и 8 от ГПК, респективно чл. 143, ал.1, 2, 3 и 4 от АПК, задължението за разноски в специалния закон – ЗОДОВ. Следователно в настоящото производство ответникът няма право на разноски, тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а ищецът не е оттеглил, нито се е отказал от иска си. По изложените съображения съдът не присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба вх. № 1700 от 26.07.2017 г. на В.М.З., с ЕГН********** и адрес: *** срещу Национална агенция за приходите, като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 358 по описа на Административен съд П. за 2017 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ:/п/