О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48

гр. Перник, 07. 03. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на седми март през 2018г., в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 89 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от АПК вр. с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К.Д.В., с адрес *** против решение № ****/09.01.2018г. на директора на териториалното поделение (ТП) на НОИ-гр. Перник, с което административната преписка е върната за ново произнасяне на решаващия орган, съгласно мотивите на решението.

С молба вх. № 467/09.02.2018г. по описа на Административен съд Перник, ответникът е изпратил по опис, документите по административната преписка.

Със становище вх. № 596/21.02.2018г. по описа на съда, К.Д.В., чрез пълномощника си адв. М. К.Д., е заявил изрично, че поддържа жалбата, тъй като не е отпаднал правния му интерес доколкото с оспореното решение не е отменено обжалваното разпореждане на длъжностното лице, а само е върната преписката за ново произнасяне.

След като обсъди доказателствата по делото и съобрази приложимите правни норми, съдът счита, че жалбата е недопустима, тъй като попада в хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК.

С разпореждане № **** от 21.07.2017г. на ръководител пенсионно осигуряване („ПО“) в ТП на НОИ – гр.Перник, на основание чл. 69б, ал.2 от КСО на К.Д.В. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод жалбата на К.Д.В. против това разпореждане, е постановено решение № ****/09.01.2018г. на директора на ТП на НОИ-гр. Перник, с което горестоящият административен орган е дал задължителни указания с оглед установяване на обективната истина и пълнота на фактическата обстановка и е върнал преписката на решаващия орган за ново произнасяне. В указания в диспозитива на решението срок за обжалването му К.Д.В. е депозирал жалбата си пред Административен съд Перник, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че оспореното решение не подлежи на обжалване по съдебен ред, поради липса на правен интерес у жалбоподателя, тъй като е благоприятен за него акт. Действително разпоредбата на чл. 118, ал.1 от КСО не предвижда изключения измежду решенията на директора на ТП на НОИ, които да не подлежат на обжалване по съдебен ред. Независимо от това законодателно разрешение, съдът счита, че нормата визира единствено решенията, с които спорните въпроси във връзка с отпускането на лична пенсия или отказът за това се решават по същество, а не и тези, с които преписката се връща за ново разглеждане за събиране на доказателства и преценката им при съобразяване с дадените задължителни указания. Решението, с което преписката се връща за ново произнасяне, каквото е и оспореното по настоящото дело, е процесуално по своето естество, то не поставя край на производството, а представлява само поредната фаза от образуваното административно производство по заявлението на К.Д.В.. С процесното решение спорният въпрос не се решава по същество и не се засягат материалните права и/или законни интереси на жалбоподателя. Обратно, с процесното решение административният орган преценявайки, че събраните доказателства са недостатъчни за произнасяне по същество на казуса, разпорежда събирането на допълнителни такива и тяхната нова преценка от решаващия орган.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореното в настоящото производство решение представлява предприето от компетентния административен орган процесуално действие за събиране на нови доказателства, съответно и новата им преценка от решаващия орган. Доколкото със спорното решение не се засягат по същество материалните права и/или законни интереси на К.Д.В., той няма правен интерес да го обжалва. Действително с процесното решение административният орган е пропуснал да постанови изричен диспозитив, че отменя неблагоприятното за жалбоподателя разпореждане за отказ да му бъде отпусната лична пенсия, но последното следва ex lege – по силата на императивната норма на чл. 117, ал. 3, изр. 2, пр. 2 от КСО. Т.е. след като горестоящият административен орган е върнал преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за ново произнасяне, то следва, че е настъпила и кумулативната предпоставка - отменя на разпореждане № **** от 21.07.2017г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – гр.Перник. В този смисъл решение № ****/09.01.2018г. на директора на ТП на НОИ-гр. Перник, постановено на този етап на производството, е изцяло в интерес на жалбоподателя (виж определение № 12195 от 30.09.2011 г. по адм. д. № 10722/2011 г. на ВАС, VI отд.).

От друга страна нито АПК, нито субсидиарно приложимият ГПК предвиждат възможност за обжалване само на мотивите на постановените административни актове, в какъвто смисъл е жалбата на К.Д.В.. Следва да бъде посочено, че съображенията си за незаконосъобразност на изводите относно трудовоправната документация, съдържаща се в трудовото досие на работника, жалбоподателят би могъл да развие единствено в съдебното производство по обжалване на евентуално неблагоприятното за него решение на директора на ТП на НОИ-гр.Перник по същество на спора - за съществуване или не и от кой момент на правото му на лична пенсия, но не и понастоящем, когато произнасяне, обективирано по надлежния ред и пораждащо предписаните му правни последици, не съществува в правната действителност.

По разноските:

Оспорващият своевременно претендира разноски. С оглед извода на съда за недопустимост на жалбата, разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.

Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, против решение № ****/09.01.2018г. на директора на териториалното поделение на НОИ-гр. Перник, като недопустима;

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 89/2018 г. по описа на Административен съд Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ:/П/