Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№70

 

гр. Перник, 08. 03. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар А. М. и с участието на прокурора Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 7/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) – гр.София, чрез процесуалния си представител по пълномощие – гл. юрк. М. К., срещу решение № 652/08. 11. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1857 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се потвърди наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа касационната жалба. Пледира за отмяна на решението на Районен съд Перник и се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация – „***“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „***“, ул. „***“, редовно призован, чрез управителя си З. А. А., оспорва жалбата в открито съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено наказателно постановление (НП) № F324060 от 15.09.2017 година на Заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева. С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F324060/28.08.2017 година, „***“ ЕООД е било санкционирано за това, че в качеството си на търговец не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет на предприятието за 2016 година, чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30.06.2017 година. Установено е, че търговецът е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. вх. № 144351700114311 на 24.02.2017 година по описа на ТД на НАП София, Офис – Перник, съгласно която за 2016 година дружеството не е извършвало дейност. С оглед на това е прието, че като не е подало годишен финансов отчет за 2016 година в нормативно установения срок – до 30.06.2017 година дружеството е осъществило административно–наказателния състав, визиран в чл. 74, ал. 1 от ЗСч, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът е приел, че фактът на нарушението е безспорно установен, доколкото с непубликуването в срок на годишния финансов отчет за 2016 г. е нарушена разпоредбата на 38, ал.1, т.1 на ЗСч. След преценка на доказателствения материал, първостепенният съд е приел, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира дружеството с предвидената в чл. 74, ал.1 от ЗСч имуществена санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.

Настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си Районен съд Перник е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

Мнозинството от касационния състав счита, че при реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

По делото няма спор, че ответникът по касационната жалба в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон, има задължение да публикува годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. Срокът за това е регламентиран в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а именно – до 30 юни на следващата година. Няма спор също, а и се установява от доказателствата по делото, че годишния финансов отчет за 2016 година на дружеството не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законово установения срок. С бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч.

В унисон със застъпената от районния съд теза, мнозинството от настоящия съдебен състав приема, че нарушението представлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят е създал общи правила, от които са допуснати изключения. Именно затова, като коректив е предвидена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е извършвало никаква дейност и не е отчело нито приходи, нито разходи за дейността си през 2016 година, което се установява и от подадената от него Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Поради това мнозинството на касационния съдебен състав приема, че санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно, административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира „***“ ЕООД с предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗСч имуществена санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.

На следващо място съгласно измененията в ЗСч и по конкретно в чл. 38, ал. 9, т. 2, изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година, алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. В конкретния случай е безспорно, че дружеството – ответник по касационната жалба през 2016 година не е осъществявало търговска дейност. Ето защо и съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за нарушителя. В случая новата нормативна разпоредба се явява по – благоприятна за нарушителя, предвид законодателната промяна по ЗСч.

С оглед изложеното, мнозинството на касационния състав приема, че касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 652 от 08. 11. 2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1857/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

 

 

 

 

 

                                                                       О.М.  2./п/

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Любомир Луканов:

Не съм съгласен с мотивите и диспозитива на взетото решение от мнозинството на касационния състав по следните съображения:

Не е спорно между страните, че санкционираното дружество „***“ ЕООД, в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон, има задължение да публикува годишния финансов отчет за 2016г., чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, което не е извършило в срока за това, а именно – до 30 юни на 2017 година. Няма спор и че годишният финансов отчет на дружеството за 2016 година не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в законово установения срок. Следва, че с бездействието си „***“ ЕООД е осъществило приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в срока по чл. 38 от ЗСч.

Считам, че за допуснатото административно нарушение е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира със ЗСч. Нарушението е формално, поради което релевантната преценка за маловажност е степента на обществена опасност на конкретното деяние, която считам, че не се отличава от обществената опасност на други нарушения от същия вид, т.е. от нарушенията по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а не в сравнение с други административни нарушения по ЗСч. По делото не са ангажирани доказателства от които да се формира извод, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което считам, че правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. И именно защото това нарушение е с ниска степен на обществена опасност законодателят е предвидил имуществената санкция да започва с минимален размер само от 200 лева (което е и най-ниският размер по административнонаказателните разпоредби на Глава девета от ЗСч). Сочените в жалбата до районния съд причини, довели до неизпълнението на задължението в предвидения в чл. 38 от ЗСч срок, не могат да обусловят различен правен извод. Неизменим правен принцип, приложим и в административнонаказателното производство, е че ignoratio legis neminem excusat (незнанието на закона не извинява никого), поради което считам, че дори управителят на санкционираното дружество да не е знаел за задължението си, което има по силата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, то е бил длъжен да се отнесе към експерт (счетоводител, юрист или друг специалист) за да изпълни законовото си задължение и да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2016г. в срок до 30 юни на 2017 година.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.), търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Основен принцип при който се осъществява регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до търговския регистър е принципът на публичност. Следва, че всички предприятия по смисъла на чл. 2 от ЗСч, между които попада и „***“ ЕООД, са длъжни да публикуват годишните си финансови отчети независимо дали развиват дейност и са реализирали приходи, тъй като това са данни, които следва да бъдат известни на всички трети лица, включително и на държавните органи, които осъществяват контрол в защита интереса на фиска, с оглед извършването на съпоставка с предходните отчети на предприятието и с тези на други предприятия. Нормата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч е императивна, тъй като информацията за годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по Глава седма от ЗСч, е от съществено значение за преценката моментното имуществено и финансово състояние на предприятието, поради което не споделям извода на първостепенния съд и на мнозинството от касационния състав, че допуснатото административно нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Не съм съгласен и с извода на мнозинството от касационния състав, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Действително в нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч, е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. Но за да се ползват от тази по-благоприятна за тях норма, предприятията имат задължението да декларират с декларация това обстоятелство, която декларация се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година (предл. второ на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч). Законодателят е приел, че в този случай такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат (предл. трето на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч). Т.е. законодателят е въвел по-благоприятен закон, но при спазването на точно определени условия, които следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период не е достатъчно за прилагане на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, а следва търговецът: 1) да е декларирал изрично това обстоятелство, 2) декларацията да е публикувана в търговския регистър и 3) това да е извършено в определения от закона срок - до 31 март на следващата година (в случая до 31.03.2017г.). При извършената служебна проверка в изпълнение нормата на чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, въз основа на вписаните в търговския регистър обстоятелства, не установих до 31.03.2017г. санкционираното дружество да е публикувало декларация в търговския регистър, че през 2016г. не е осъществявало дейност. Следва да се отрази, че годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО има друго предназначение и се подава пред приходната администрация, поради което и не изпълва хипотезата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. В този смисъл, при извършеното логично и систематично тълкуване на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч с чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч, следва, че е неприложима нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. По тези мотиви считам, че решението на районния съд следваше да се отмени, като незаконосъобразно.

Не намирам основание за отмяна на оспореното НП. Същото е издадено в предписаната от закона форма, от компетентен орган, при съответствие с материалния закон. Нарушението е доказано от обективна страна. Спазени са сроковете за съставяне на акта и издаване на НП, които са със съдържанието по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Санкционираното дружество е осъществило състава на установеното административно нарушение, поради което отговорността му е ангажирана законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в съответствие с целта на закона, поради което обжалваното наказателно постановление следваше да се потвърди, тъй като е законосъобразно.

С оглед изложените съображения приемам, че касационната жалба е основателна. Решение № 652/08.11.2017 г. постановено по административнонаказателно № 1857/2017г. по описа на Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № F324060 от 15.09.2017 година на заместник – директора на ТД на НАП София, е незаконосъобразно и следваше да се отмени, а наказателното постановление - да се потвърди.

 

СЪДИЯ:/п/