Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 06.03.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 18 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л.В.Д., от с. Герман, чрез адв. Г.П., от АК–Враца и по касационна жалба на АПИ против решение № 499 от 17.10.20017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1119 по описа на съда за 2017г..

С решението е изменено наказателно постановление (НП) № 4512 от 10.05.2017г., издадено от Главен инспектор в Отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Л.В.Д., КАТО за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №11/03.07.2001г.) във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, наложеното на Д. административно наказание „глоба“ е намалено от 4 000 лв. (четири хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

В жалбата на Л.В.Д. се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, като по същество се сочи ненадлежно извършено измерване на масата на ППС, както и неправилни изводи на районния съд относно авторството на процесното нарушение. Счита също, че е нарушена разпоредбата на чл. 36 на Наредба №11/03.07.2001г., относно начина на осъществяване на контрол по пътищата. В жалбата се сочи и неправилно приложен към процесното нарушение материален закон. Алтернативно с жалбата се твърди, че е налице маловажност на процесното нарушение по чл. 28 от ЗАНН. На посочените основания Л.Д. иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши спора по същество, като отмени изцяло процесното наказателно постановление.

Касационната жалба на АПИ съдържа доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд. По същество се изразява несъгласие с решението на първата съдебна инстанция да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното административно наказание „глоба“. От касационния съд се иска да отмени решението на районния съд, с която е намален размерът на глобата и да реши спора по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касационна жалба - Л.В.Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани пред съда писмени бележки от пълномощника на касатора отново се излагат доводи срещу изводите на съда относно авторството на процесното нарушение. Позовава се в практика на друг административен съд. Не взима становище по касационната жалба на АПИ.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касационна жалба-АПИ, редовно призован, за представител изпраща гл. ю.к. Михаела Михайлова. Поддържа касационната жалба на Агенция пътна инфраструктури и възразява срещу касационната жалба на Л.В.Д.. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се потвърди наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник пледира, че и двете касационни жалби са неоснователни. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, всяка от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно в съответната негова част, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания, съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Съображенията за това са следните:

С НП № 4512 от 10.05.2017г., Главен инспектор в Отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, е наложил на Л.В.Д. административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. (четири хиляди лева) за това, че на 18.04.2017 г., на АМ „Струма“, км 30+500, на 150 м след разклона за с. Боснек, област Перник, в посока Дупница – София, е управлявал МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „***“ модел „***“ с рег. №СВ **** АВ, с натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС (3-та и 4-та) от 29.650 т, при максимално допустимо натоварване на оста – 18 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредба №11/03.07.2001г., без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, с което е осъществил движение на тежко ППС без съответното разрешение–състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1119 по описа на съда за 2017 г. Направил изводи за безспорно установено за извършено и то от Л.Д. административно нарушение, състоящо се в осъществяване на движение, посредством управление, на тежко ППС за дейност от специалното ползване на пътищата без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща пътя и съответно правилно приложен към това деяние материален закон - районният съд е изменил обжалваното наказателното постановление единствено в частта, отнасяща се до размера на наложеното административно наказание „глоба“. Определеният от наказващия орган размер на наказанието решаващият първоинстанционен състав е възприел за несправедливо завишен към максимума при наличие на смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, а именно–липса на извършени от Д. други нарушения на ЗП и добросъвестно процесуално поведение на същия. С тези мотиви наказанието „глоба“ е намалено към минимума, предвиден за процесното нарушение и е определено в размер на 1 500 лв.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

Касационната жалбата на Л.Д. е неоснователна. Доводите са следните:

Без основание са оплакванията за нарушения, допуснати при извършената проверка на пътя, що се отнася до неучастие в същата на служители на МВР. Текстът на чл. 36, ал. 1 от Наредбата действително предвижда участие на служители на МВР при извършването на контрол на извънгабаритните ППС, но същото се състои единствено в съдействие, каквото е възможно и да не бъде поискано от страна на контролните органи на АПИ.

Неоснователно са и доводите за ненадлежност на осъщественото измерване на натоварването на ос на ППС, управлявано от Д.. Районният съд мотивирано е отхвърлил като неоснователно това възражение на наказаното лице. Доводи срещу мотивите на районния съд в жалбата не се съдържат, като единствено се повтаря изложеното в жалбата до първата съдебна инстанция. Касационният съд споделя изцяло изводите за извършено измерване на натоварването на ос на ППС, управлявано от Д., с техническо средство от одобрен тип, преминало последваща проверка за съответствие с одобрения тип, със срок на валидност на последната до 30.03.2018г., които изводи изцяло кореспондират с приложените по делото доказателства (л. 43-58 от делото).

Без основание са и доводите срещу приложимия материален закон. Изводите на районния съд, съответно основани в установеното от фактическа страна, са за съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, и с автор – водачът на това ППС. Тези изводи са основани изцяло в приложимия материалния закон. Цитираните нормативни разпоредби предвиждат реализиране на административнонаказателната отговорност на всяко физическо лице, осъществило без наличие на надлежното разрешение движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г., в случая-тежко ППС, с натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7, в случая по чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. Във връзка с доводите касателно авторството ще се посочи, че водачът е наказан за това, че в нарушение на нормативно установена забрана е осъществил движение на извънгабаритно (тежко) ППС без разрешение, а не защото не притежава такова разрешение. Неоснователно е и оплакването, че актът за процесното нарушение е съставен от некомпетентен орган. Нарушението е съставомерно деяние по ЗП, съответно компетентни органи в административнонаказателните производства са тези, посочени в чл. 56, ал. 2, т. 1, предл. 1 и ал. 3, предл. 1 на ЗП.

Не се възприема и оплакването срещу отказа на районния съд да приеме нарушението за маловажно по чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав се споделят изцяло. По делото не е установено в случая да са се проявили смекчаващи отговорността обстоятелства, които по своя характер да обосноват извод за по-ниска степен на обществената опасност на процесното нарушение в смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9, предл. второ от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, а нарушението, като формално, не подлежи на преценка относно това реализирало ли е или не вредни последици. Що се отнася до смекчаващото отговорността обстоятелство-първо нарушение по ЗП, извършено от Д., то това е взето предвид от районния съд при определяне размера на наказанието.

Касационната жалба на АПИ е неоснователна. Изводите на решаващия първоинстанционен състав са основани в правилата за определяне на административните наказания по чл. 27 на ЗАНН. В процесния случай не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание в размер към максимума, предвиждан за процесното нарушение. С оглед на това решението на районния съд да намали размера на глобата към минимума, но малко над него, се явява както съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН, така и обслужващо целите по чл. 12 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното се приема, че изложените касационни основания в двете касационни жалби са напълно неоснователни, тьй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, а размерът на санкцията правилно е приведен от първоинстанционния съд в размер близък до минимума, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 499 от 17.10.20017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1119 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/