Р Е
Ш Е Н
И Е
№73
гр. Перник, 07. 03. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Галина Антова, като разгледа
докладваното от съдия Луканов КАН дело № 21/2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.Н.Н. с адрес ***,
офис 3, действащ чрез пълномощника си адв. И.М. ***, срещу решение № 630/10.
11. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1834 по описа за
2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага
подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния
акт и да се отмени Наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от
касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание
касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа
жалбата си на изложените в нея основания.
Ответникът по касация – Областна дирекция (ОД) на
МВР - гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява
в открито съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба и не
сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник
е потвърдил наказателно постановление (НП) № 17-1158-002012/30.06.2017 г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник, с което на А.Н.Н.
са наложени административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП);
2. глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183,
ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и
3. глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да постанови решението си районният съд е приел,
че НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на МВР, с която са
делегирани права на административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му. Приел е също, че НП
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушенията в
него са описани от фактическа и правна страна в достатъчна степен, поради което
и нарушителят е разбрал в какви точно нарушения е бил обвинен. Формирал е извод,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) също
съдържа необходимите реквизити, като е спазена и процедурата по ЗАНН по
издаването му. Изложил е конкретни мотиви по всяко от трите административни
нарушения, като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя. При така изложените
съображения е потвърдил изцяло оспореното пред него НП.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната съдебна инстанция извърши проверка
относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети
от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и
оценка на доказателствата.
Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
касатора и за което е издадено процесното НП № 17-1158-002012/30.06.2017г., касаят
неспазване на правила по ЗДвП. От фактическа страна е установено, че на 30.04.2017
г., около 02:15 часа а в гр. Перник, по ул. „Нови пазар“, в посока към ул.
„Бяла Слатина“ А.Н.Н. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № СА ****ТМ, когато
бил спрян за проверка от полицейски служители. В хода на проверката служителите
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник поканили водача да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол, а впоследствие и с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози, като последното Н.
отказал. В 02:40 часа на 30.04.2017 г. му бил издаден талон за медицинско
изследване № 0020507, в който било отразено, че водачът отказва да бъде тестван
и че същият следва да се яви в ЦСМП-Перник, за да даде кръв за изследване. Н. получил
талона за медицинско изследване, но не се явил, за да даде кръвна проба. По
време на проверката водачът не представил на полицейските служители
свидетелство за регистрация на автомобила, който управлявал и контролния талон
към свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон
и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора А.Н.Н. се
споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.
Касаторът е изложил доводи за допуснати нарушения
само по отношение наказанието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП (Изм. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба в
размер на 2000 лева. В конкретния случай е безспорно установено, че на 30.04.2017
г., около 02:15 часа в гр. Перник, по ул. „***“, в посока към ул. „***“ А.Н.Н. е
управлявал лекия си автомобил и е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство ДРЪГ ЧЕК 3000.
Безспорно е установено също, че на водача е издаден талон за медицинско
изследване № 0020507, който същият е получил на 30.04.2017г. в 02.40 часа, но
не е извършил изследването. Съставен е акт за установяване на административно
нарушение, в който поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл.
174, ал.3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да
управлява МПС“, по делото трябва да е установен отказа на водача на МПС да бъде
изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или отказът
да изпълни предписанието за медицинско изследване. В настоящия случай
установените пред първоинстанционния съд обстоятелства, сочат на извършено от А.Н.Н.
нарушение по чл.
174, ал.3, предл.І и ІІ от
ЗДвП – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на наркотични вещества в
кръвта му. Независимо кое от предвидените в закона изпълнителни деяния е
осъществено - отказ от изпробване с техническо средство или отказ да извърши
медицинско изследване, деецът извършва едно и също нарушение - това по чл.
174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му. Налице
е единство в описанието на нарушението и правната му квалификация в АУАН и НП. Поради
изложеното, възражението на касатора за недопустимо разминаване между акта и
НП, е неоснователно. В НП частично е цитирана разпоредбата на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, но от словесното описание на нарушението в
обстоятелствената част на НП става напълно ясно в какво се състои нарушението
на касатора.
В този смисъл и касационната съдебна инстанция
приема, че административното нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е доказано, като е доказано и неговото авторство.
Предвидените наказания за същото административно нарушение в нормата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП са фиксирани
и нито административнонаказващият орган, нито съдът могат да намалят размера на определените
административни наказания.
Касационната
инстанция споделя и мотивите на районния съд за
липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, както и правилно приложение на материалния закон по
отношение нарушенията по чл. 100,
ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
При извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение,
а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да
се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административният съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 630 от 10. 11. 2017 година,
постановено по административнонаказателно дело № 1834/2017г. по описа на Районен
съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/