Р Е Ш Е Н И Е

№108

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 21.03.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 23 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л.И.И.,***, посредством процесуалното представителство на адв. Р.З.,***, против решение № 757 от 13.12.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1846 по описа на съда за 2017г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 17-1158-002752 от 31.07.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник, с което на Л.И.И., за извършено административно нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 8 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

В жалбата се излагат съображение, че на постановения първоинстанционен съдебен акт е неправилен. Същият бил постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното административно наказание. Сочените пороци на решението се покриват с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. По същество жалбата съдържа доводи за липса на обсъждане на аргументите за незаконосъобразност на НП, изложени в жалбата до районния съд, неустановени от районния съд и конкретно – неясно описана фактическа обстановка в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; липса на компетентност у актосъставителя; необсъждане на факта на отстраняване на нарушението още към момента на неговото установяване и в тази връзка липса на преценка за маловажност на деянието; неустановено в производството по налагане на административно наказание виновно поведение на водача; неустановено от районния съд наличие на противоречие между обстоятелствените части на акта и НП. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. Р.З.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР - Перник, сектор „ПП“ редовно призован, не изпраща представител, не депозира възражение срещу касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление №17-1158-002752 от 31.07.2017г. Началникът на сектор ПП към ОД на МВР–Перник, е наложил на Л.И.И. административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лв. за това, че на 14.06.2017г. в 23:30 часа в гр. Перник, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВА – технически неизправен – несветеща къса светлина на десен фар, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 101, ал. 3. т. 8 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1846 по описа на съда за 2017г., като наказателното постановление е потвърдено с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, за безспорно установено за извършено и от наказаното лице нарушение на ЗДвП, с наложено законосъобразно по вид и размер, следващо се за това нарушение административно наказание.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е неправилно. Съображенията са следните:

По доводите на касатора:

Без основание е оплакването накасатора за липса на обсъждане в решението на доводите, изложени в жалбата до районния съд. Касаторът не сочи кое конкретно негово съображение районният съд не е обсъдил, но съдържанието на решението е съответно на изискването на чл. 339 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Всички доводи за незаконосъобразност на НП, изложени в жалбата и в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на наказаното лице - относно компетентност на актосъставителя, съдържание на обстоятелствените части на акта и НП и липса на противоречие между тях, посочените в акта и НП нарушени законови разпоредби, яснота и пълнота на административнонаказателното обвинение, за маловажност на деянието, са обсъдени в решението на районния съд, като от съдебния акт е видно и какви са изводите му по фактите и по правото.

Във връзка с доводите относно приложението на материалния закон, каквато проверка се дължи от съда и служебно:

На база установеното по фактите, което е съответно на събраните по делото доказателства, районният съд е направил коректен извод за правилно приложен материален закон в административнонаказателното производство. Изводите по правото се споделят от касационния състав. С управлението през нощта на МПС с неизправно светлинно устройство – несветеща къса светлина на десен фар, Л.И.И. е осъществил състав на административно нарушение именно по чл. 101, ал. 3. т. 8 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. За да бъде съставомерно деянието по чл. 101, ал. 3, т. 8 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е необходимо да са осъществени неговите елементи от обективна страна, а именно – управление на технически неизправно ППС, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване. В случая безспорно установено е, че касаторът е управлявал МПС с неизправно светлинно устройство - несветеща къса светлина на десен фар.

По доводите на касатора за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН, която преценка също е част от преценката за материална законосъобразност:

Основателно е това оплакване на касатора. По делото са налице доказателства по повод осъществяване нарушението да е факт проява на смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно: в производството по издаване на НП, както и в производството пред районния съд, е било безспорно, а и съответно установено и доказано, че водачът е отстранил повредата на място, веднага след установяване на нарушението. Това обстоятелство е следвало да се отчете като смекчаващо отговорността в степен да го отличи от обикновените случаи на нарушения от същия вид (чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Водачът, снабден с необходимите му за смяна, в случай на повреда ел. крушки, както и отстранил повредата веднага, е демонстрирал поведение, с ясен знак за знание и съблюдаване на задълженията му в това му качество, вкл. и що се отнася до задължението да управлява технически изправно ППС. Налагането на административно наказание в предвидения от законодателя абсолютен размер от 150 лв. в този случай би надхвърлило, а не обслужило целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на решението на районния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, както и по същество – за отмяна на наказателното постановление на същото основание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 757 от 13.12.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1846 по описа на съда за 2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1158-002752 от 31.07.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР–Перник, с което на Л.И.И.,***, за извършено административно нарушение по чл. 101, ал. 3. т. 8 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.