Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр. Перник, 09. 03. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар Анна Манчева и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 24/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.М.К. с адрес ***, офис 3, действащ чрез пълномощника си адв. И.М. ***, срещу решение № 614/24.10. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1260 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата си на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Областна дирекция (ОД) на МВР - гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил изцяло наказателно постановление (НП) № 17-1158-001484/16.05.2017 год. на началник сектор ПП-КАТ-МВР-Перник с което на жалбоподателя И.М.К. са наложени наказания: „глоба” в размер на 20 лева на осн. чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева на осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е обсъдил гласните доказателства на двете групи свидетели и е приел, че авторството на двете административни нарушения е доказано категорично, а нарушител е именно И.М.К.. По отношение размера на наказанията съдът е изложил мотиви, че са правилни и законосъобразни по вид и размер. След като е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, районният съд е потвърдил изцяло оспореното пред него НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП № 17-1158-001484/16.05.2017 год., касаят неспазване на правила по ЗДвП. От фактическа страна е установено, че на 07.05.2017 год. в 20,30ч. в гр.Перник по ул. „Иван Шишман” с посока към ул. „Димитър Благоев” касаторът И.М.К. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 4” с рег. ***, като при движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен допуснал ПТП в паркирания пред дом № 14 товарен автомобил с рег. ***, при което товарният автомобил отскочил и се ударил в паркирания до него товарен автомобил с рег. № ***. На К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 813899/07.05.2017 год. по данни на очевидци, в който била описана изложената фактическа обстановка. Водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер”. Издаден му бил и талон за кръвна проба № 0020751, в който било отразено, че водачът отказва да бъде тестван и че същият следва да се яви в ЦСМП-Перник, за да даде кръв за изследване. К. отказал да получи талона за медицинско изследване и не се явил, за да даде кръвна проба. Отказите са удостоверени с един и същи свидетел, който се е подписал и на съставения АУАН и на талона за медицинско изследване.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора И.М.К. се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Касаторът е изложил доводи за допуснати нарушения само по отношение нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (Изм. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева.

Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на първостепенния съд, че авторството на деянието е безспорно установено. Районният съд е изложил ясни и логични мотиви защо не кредитира свидетелските показания на разпитаните от него свидетели ***и ***, респ. защо е дал вяра на свидетелите ***(актосъставител) и ***(очевидец на нарушението). Безспорно е установено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0020751, който същият е отказал да получи на 07.05.2017г. в 22.20 часа. Не се твърди и не се доказва касаторът да е извършил изследването за концентрацията на алкохол в кръвта на посочената дата. Следва, че правилно е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, по делото трябва да е установен отказа на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол или отказът да изпълни предписанието за медицинско изследване. В настоящия случай установените пред първоинстанционния съд обстоятелства, сочат на извършено от И.М.К. нарушение по чл. 174, ал.3, предл.І и ІІ от ЗДвП – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Независимо кое от предвидените в закона изпълнителни деяния е осъществено - отказ от изпробване с техническо средство или отказ да извърши медицинско изследване, деецът извършва едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му. Налице е единство в описанието на нарушението и правната му квалификация в АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е посочена точно, а от словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на НП става напълно ясно в какво се състои нарушението на касатора.

В този смисъл и касационната съдебна инстанция приема, че административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е доказано, като е доказано и неговото авторство. Предвидените наказания за същото административно нарушение в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са фиксирани - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000 лева, като нито административнонаказващият орган, нито съдът могат да намалят размера на установените в закона административни наказания.

Неоснователно е възражението на представителя на касатора, че административнонаказателното производство е протекло при грубо нарушаване на процесуалните правила. Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, издаването и връчването на НП, както и за правилното приложение на материалния закон по отношение нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 614 от 24.10.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1260/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.