Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е


111

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 21.03.2018 г.

 

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                             ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ                                                                             

 

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 30 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП), подадена от адв. А. К. против Решение №543а от 16.10.2017 г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1474 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №К-026088 от 04.05.2017г. на Директора на Регионална дирекция (РД) за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГДКП) при Комисия за защита на потребителите (КЗП), което на ЕТ „***“, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Батановци, община Перник, област Перник, физическо лице търговец В. С. Г., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за неизпълнено задължение по чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на районния съд за неосъществен от страна на наказаното лице състав на нелоялна и агресивна търговска практика. Излагат се допълнителни доводи за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително що се отнася до размера на наложената имуществена санкция. От касационния съд се иска да отмени решението  на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, ЕТ „***“, гр. Батановци, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира в срок възражение срещу същата. Пред съда, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

 Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП №К-026088 от 04.05.2017г. Директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГДКП при КЗП, на основание съставен акт за нарушение № 026088/03.01.2017г., е наложил на ЕТ „***“, гр. Батановци,  на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на 03.10.2016г. в гр. Батановци, обект – магазин за промишлени стоки, търговецът прилага нелоялна търговска практика, като принуждава потребител да закупи всички продукти: ученическа книжка (бележник), ученическа лична карта и подвързиите за тях, в т. нар. комплект, без да му предостави възможност да се възползва от свободата на избор, закупувайки само нужния му продукт (един или няколко от изброените). Установеното е квалифицирано от наказващия орган като неизпълнено задължение по чл. 68з, предл. второ във вр. с чл. 68и, т. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1474 по описа на съда за 2017 г. Наказателното постановление е отменено с мотиви за недоказаност от обективна страна, че наказаният търговец е извършил вмененото му нарушение.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци.

При правилно и пълно установена по делото фактическа обстановка районния съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, поради недоказаност на извършеното нарушение от обективна страна.

Административно-наказателната отговорност на касационният ответник е била ангажирана за извършено нарушение по чл. 68з, предл.2, вр. с чл. 68и, т. 1, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68 г., ал. 1, вр. с чл. 68в, от Закона за защита на потребителите ( ЗЗП ), а именно за това, че на 03.10.2016г. в гр. Батановци дружеството с предлагането за продажба на потребителите на ученически книжки /бележници/ единствено окомплектовани с подвързия, ученически лични карти и подвързия за тях е отнело чрез принуда свободата на избор на средния потребител по отношение на стоката, с цел да го насърчи като го принуждава да закупи артикул комплект, поради което е използвало нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП-"Търговска практика“ от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители". В ал. 4 от същата разпоредба е предвидено, че нелоялна е и агресивната и заблуждаваща практика по чл. 68д-68к от ЗЗП.

В чл. 68з от ЗЗП е дадено определение на агресивна търговска практика, като е предвидено, че тя е такава, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Същевременно в чл. 68, т. 1 -т. 5 от ЗЗП е посочено кои обстоятелства следва да се вземат предвид при извършване на преценката, дали една практика е агресивна, вкл. поради използване на принуда.

Разпоредбите на чл. 68з и чл. 68и, т. 1 от ЗЗП трябва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, а не изолирано. При това положение, за да е налице осъществено от обективна страна вмененото на санкционираното лице нарушение следва кумулативно да са налице следните елементи: 1. Да е налице агресивна по смисъла на чл. 68з търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. Тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, съобразно даденото определение в § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП и 3. Прилаганата търговска практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Правилно в решението е отбелязано, че в случая са налице елементи от състава на нарушението и правилно е посочено, че преценката дали е осъществен състав на административно нарушение следва да се основава и на другите визирани в разпоредбите обстоятелства, а именно търговска практика, нейният характер и настойчивост. Правилно е отбелязано и че следва да се даде отговор и на въпроса, налице ли е  съществено изменение на икономическото поведение на потребителите по смисъла на  § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП, според която разпоредба това е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Настоящия състав възприема изводите на  въззивният съд, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, предлагането от едноличния търговец  само като комплект на описаните в наказателното постановление стоки да е могло да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. По мнение на настоящия съдебен състав, от събраните в хода на административнонаказателната преписка, и в съдебното производство доказателства не се доказва и наличието на осъществена принуда по смисъла на чл. 68з вр. с чл. 68и от ЗЗП, спрямо потребителите. На етап касационно производство не може да се преодолее доказателствения дефицит свързан с липса на  доказателства, в какъв период от време е използвана тази търговска практика и какво е количеството стоки, които са били предлагани за продажба, за да може да се направи извода, че чрез използване на търговската практика за продажба като комплекти на стоки на обща стойност от 0.80ст., които могат да се продадат и поединично, би могло да се повлияе върху способността на средния потребител да вземе информирано решение. В казуса липсват доказателства и за това, упражнявана ли е при предлагането на комплекта от стоки за продажба спрямо потребителите, настойчивост-външно /психическо или физическо/ въздействие върху клиенти /потребители/ и чрез въвеждане на неблагоприятни последици или заплахи за такива, чрез упражняване на натиск от морално, материално или физическо естество да се е стигнало до там да се въздейства върху волята на адресатите на принудата, като се изключва изборът измежду различни варианти и поведението им се насочва към определения от санкционираното лице единствено възможен вариант.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 543а от 16.10.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1474 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        /п/

 

                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.              /п/

 

 

                                                                                                                               2.             /п/