Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 26.03.2018 година

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 35 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ***, в качеството му на управител на „***“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: с. ***, община Трън, област Перник против решение № 638 от 23.11.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1378 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № ***от 27.04.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – Перник, с което на „***“ ЕООД. с. ***, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с 25 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (по-нататък Наредба № 11/31.10.2002г.) във вр. с чл. 99, предл. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като по същество и пред касационния съд се твърди, че съставеният акт за процесното нарушение и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради непосочена дата на извършване на нарушението; неяснота по делото в какво качество е наказан настоящият касатор – като упълномощен представител или като превозвач; непосочени в акта и НП в пълнота обстоятелства по извършване на нарушението; неяснота относно приложения материален закон поради неустановеност попада ли процесното разрешително „в тези, по раздел III и V от Наредбата“. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. А.В.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, ОО“АА“–Перник, редовно призован, не се представлява, не депозира възражение срещу касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № ***от 27.04.2017г. Началникът на ООАА – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 99, предл. 4 от ЗАвтП във вр. с чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002г., е наложил на „***“ ЕООД. с. ***, превозвач по смисъла на §1. т. 5 от ЗАвтП, притежаващ Лиценз на Общността за международен автомобилен превоз с ***, валиден до 08.07.2017г., имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за това, че в гр. Перник, в срок до 01.03.2017г., не е върнал еднократно разрешително за международен превоз на товари до Република Косово с № ***, получено от ГКПП „Гюешево“ за товарен автомобил ***.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1378 по описа на съда за 2017 г., като наказателното постановление е потвърдено с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително що се отнася до размера на наложената имуществена санкция.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно. Съображенията са следните:

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд досежно законосъобразното приложение от страна на административнонаказващия орган на разпоредбата на чл. 25 от наредба № 11/31.10.2002г, като действаща такава към момента на извършване на административното нарушение се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Според чл. 99, ал. 4 от ЗАвП, на лице което наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се налага глоба или имуществена санкция 2000 лв.

. Разрешителното за извършване на превоз № ***/2016г. не е отчетено в срок до 01.03.2017г., в поделенията на агенцията. Санкционираното лице е търговец, по смисъла на търговския закон, поради което и правилно му е наложена имуществена санкция.

По доводите на касатора за неправилна преценка на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство:

Неоснователно е оплакването в жалбата за неправилни изводи на районния съд относно процесуалната законосъобразност на производството по издаване на наказателното постановление и конкретно несъобразяване на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на нарушението (АУАН) и издаване на НП. Актът, както и НП съдържат данни относно датата на извършване на нарушението, независимо, че същата не е посочена конкретно. В акта ясно е вписано до кога разрешителното е следвало да бъде отчетено – до 01.03.2017г. Предвид това липсата на конкретно изведена дата на извършване на нарушението се явява порок на акта и НП, но същият е несъществен, тъй като непосочването на дата 02.03.2017г., което при срок до 01.03.2017г. безсъмнено е датата на извършване на нарушението, не препятства преценката относно материална и териториална компетентност на органите, водили производството, не пречи на проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, нито затруднява преценката относно приложимия към датата на извършване на нарушението материален закон. Тук без опора в разпоредбите на Наредбата са твърденията на представляващия касатора, че е необходимо да бъде установено в производството на коя дата е извършен превозът. Разпоредбата на чл. 25 от Наредбата не държи сметка относно периода на осъществяване на превоза, не обвързва срока за връщане на разрешителното с този период и не държи сметка за датата на приключване на превоза. Срокът е конкретно посочен, като същият е обвързан единствено с годината на получаване на разрешителното, която следва да е предходната календарна година.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилни изводи на районния съд относно съдържанието на обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение. Правилни са изводите в решението и в тази им част. Разпоредбата на чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002г. вменява в задължение на превозвачите в срок до 01 март на годината, следваща календарната година на получаване на разрешително по реда на раздели III и V от Наредбата, да отчетат това разрешително. Както актът, така и НП съдържат вписани нарушение и обстоятелствата по неговото извършване именно с такъв фактически състав. Посочено за установено е неотчитане в срок до 01.03.2017г. на издадено еднократно разрешително за извършване на международен превоз на товари от страна на лицензиран с лиценз на Общността превозвач. Това описание по своето съдържание покрива фактическия състав по чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002г., която е именно нарушената законова разпоредба, посочена в акта и в НП. Изводът е, че обстоятелствените части на акта и наказателното постановление съдържат всички обективни елементи на неизпълненото задължение по чл. 25 от Наредбата, наказуемо на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 99, предл. 4 от ЗАвтП.

Без основание възразява касаторът за неустановеност на мястото на извършване на нарушението. Нормата на чл. 25 от Наредба №11/31.10.2002 г. не сочи къде следва да се отчитат разрешителните. Мястото на изпълнение на задължението се извлича от разпоредбите, свързани с контролната дейност на ИААА в Наредба № 11/31.10.2002г., ЗАвП и Устройствения правилник на агенцията. В акта и НП е посочено място на нарушението и това е в поделенията на ИААА.

По доводите на касатора за маловажност на нарушенията:

Без основание е и това твърдение на касатора. По делото не са налице доказателства при осъществяване на процесното нарушение да са се проявили смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят нарушението такова - с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид – нарушението е типично за вида си (чл. 93, т. 9, предл. 2 от НПК във вр. с чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Наличието или не на вредни последици от нарушението (чл. 93, т. 9, предл. 1 от НПК във вр. с чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 11 от ЗАНН) не подлежи на преценка в процесния случай с оглед формалния характер на нарушенията.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, и същото като валидно, допустимо и законосъобразно ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 638 от 23.11.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1378 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.