Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

104

 

гр. Перник, 21. 03. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 36/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „***“ гр. София, Областно пътно управление - Перник с адрес гр. Перник, ул. „***“ № ***, чрез представителя си по пълномощие главен специалист М. Д. М., срещу решение № 474/27.10.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 1285 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - наложеното наказание е явно несправедливо. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се потвърди изцяло наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Не сочи нови писмени доказателства. Чрез пълномощника си представя писмено становище, с което поддържа жалбата си и оспорва касационната жалба на другата страна.

По делото е постъпила и касационна жалба на Т.Д.И., с адрес ***, чрез пълномощник - адв. Г.П. от АК В.. В касационната жалба срещу решение № 474/27.10.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 1285 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник, се твърди изтекъл срок на валидност на удостоверението на везна с неавтоматично действие, а също и че превозвачът, а не водачът на ППС носи отговорност за движението на извънгабаритно ППС. Посочените в тази жалба оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е изменил наказателно постановление (НП) № 4540/23.05.2017 г., издадено от главен инспектор „***“ в Дирекция „***“ при Агенция „***“ - гр. София, с което на Теодор Д.И. за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл. 53, ал.1 от ЗП, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, като е намалил размера на наложеното наказание от 4 000 лева на 1 000 лева.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че оспореното НП съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН, а съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) също съдържа необходимите реквизити, като е спазена и процедурата в ЗАНН. Съдът е приел, че Т.Д.И., в качеството си на водач на ППС, е субект на процесното нарушение, независимо дали е образувано административнонаказателно производство и ангажирана ли е отговорността на превозвача. Районният съд е приел още, че не се касае за нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Относно размера на наложеното наказание съдът е счел, че отговорността на нарушителя следва да бъде смекчена, като размера на наложеното му наказание се намали до предвидения в закона минимум от 1 000 лв. Изложил е мотиви, че глоба в този размер ще бъде съответна на характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Обсъдил е и възраженията на жалбоподателя и след като ги счел за неоснователни е изменил оспореното пред него НП.

От фактическа страна е установено, че на 03.05.2017 г., в 10.30 часа, Т.Д.И. се движел по автомагистрала „Струма“, управлявайки товарен автомобил „МАН”, модел “***”, рег. № СА **** ММ, собственост на „***” ЕООД, в посока гр. Дупница - гр. София, превозващ фракция. В района на км. 30+500, на около 150 м. след разклона за с. Б., бил спрян за проверка от инспектори в Агенция „***“ София. След преглед на представените от водача документи било извършено измерване с ролетка Р05 на разстоянието между осите на превозното средство, както и измерване на масата му с техническо средство - електронна везна, модел DFW-KR – 118873, при което контролните органи установили, че при разстояние между осите 1,40 м. на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС (3-та, 4-та) е 27.485т., което надвишавало значително допустимото натоварване от 18 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/2001г. на МРРБ. При измерването било установено също, че сумата от натоварването по оси на ППС е 46,465 т., при максимално допустима маса от 32 000 кг., съгласно нормите, установени в Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Водачът не представил разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за превоз на тежък и извънгабаритен товар от администрацията, управляваща пътя – Агенция „***“. На водача на товарния автомобил бил съставен АУАН № 0005441/03.05.2017г. за нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1 „а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта водачът не вписал обяснения и възражения, а в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не постъпили писмени възражения. След съставяне на акта били представени заявление, вх. № 53-00-2823/03.05.2017г. от името на превозвача – „***“ ЕООД и квитанция № 121012180013244 от 03.05.2017г., удостоверяващи започнала процедура по издаване на разрешение. След проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на водача Теодор И. за установеното нарушение.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията и в двете касационни жалби са неоснователни.

Настоящата касационна инстанция приема, че първостепенният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на Т.Д.И. е ангажирана за това, че към момента на проверката от контролните органи - 03. 05. 2017 г. в 10:30 часа е осъществявал движение на извънгабаритно превозно средство по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, респективно тежко такова по смисъла на чл. 3 от Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на Раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за дейност от специално ползване на пътищата. Така осъщественото деяние е квалифицирано, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП и е санкционирано на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че районният съд е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на които е формирал обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на НП и правилната установеност и доказаност на процесното нарушение. Районният съд е изложил логични, подробни и съобразени с приложимия закон мотиви, които се споделят от касационния състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Настоящият съдебен състав приема, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП - нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя. Установени са обективните елементи от състава на нарушението: управляваното от Т.Д.И. ППС има характеристики на извънгабаритно по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11/2001 година, а и на тежко такова по смисъла на чл. 3 от Наредбата. Към релевантния момент на установяване на нарушението - 03. 05. 2017 г. в 10:30 часа, И. не е имал разрешение за движението му по републиканските пътища, а управляваното от него ППС е установено на път от републиканската мрежа.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател Т.И., направено в писмени бележки от 12.02.20108г., че нарушението е установено с контролна везна, която не е одобрен тип средство, тъй като валидността й като такова средство е изтекла на 20.07.2013г. Видно от приложеното и прието като доказателство от районния съд копие на паспорт на електронна везна тип DFW-KR с фабр. № 118873, везната е преминала последваща периодична проверка на 30.03.2017г., като е отразено, че отговаря на изискванията (лист 40-41 от административнонаказателно дело № 1285 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник). Изрично е отразено, че периодът на проверката е до м. март 2018г. Следва, че към момента на установяване на нарушението – 03.05.2017г., електронна везна тип DFW-KR с фабр. № 118873 е била в изправност и вярно е отчела измерените стойности.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на случая като маловажен съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК, тъй като не се касае за нарушение, което с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Правилно районният съд е намалил наложената на основание чл.53, ал.1 от ЗП глоба, като я е определил в минималния размер от 1 000 лева, след като е съобразил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият касационен състав приема, че така определеният от първостепенния съд размер на глобата, е достатъчен за постигане целите на административнонаказателното производство.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 474 от 27.10.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1285/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п /

 

ЧЛЕНОВЕ:       1./п/

 

                                                                                        2./п/