Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

106

 

гр. Перник, 21. 03. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 39/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите (КЗП) против решение № 158 от 27. 09. 2017г. на Районен съд Перник, постановено по административнонаказателно дело № 1557 по описа на съда за 2017г. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се потвърди наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация – „***“ЕАД, ЕИК **********, чрез представителя си по пълномощие - мл. юрк. Я. И., в писмено становище, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е отменил наказателно постановление (НП) № К-0027984 от 16. 09. 2014г. на главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „***” ЕАД – гр. София, са наложени следните административни наказания:

-на основание чл. 221, вр. чл.119, ал.1, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – имуществена санкция в размер на 500 лв. и

- по чл. 222а, вр. чл. 113, ал.1 от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 500 лв. Двете наказания са наложени за нарушение съответно на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП и чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно в частта относно установяването и описанието на двете вменени на дружеството административни нарушения, тъй като описанието на нарушените законови разпоредби не може да замести обективиране на данни, факти, които да очертаят от обективна страна фактическия състав на вменените административни нарушения, доколкото това е задължителен реквизит както на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и на наказателното постановление, издадено въз основа на този акт съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да изследва законосъобразността в частта относно определянето и индивидуализацията на административните наказания. При така изложените съображения районният съд е отменил наказателното постановление.

От фактическа страна е установено, че при направена проверка на 18.07.2014 г. в магазин „***“, намиращ се в гр. Перник е констатирано в КП № К-0174390, че търговецът „***“ ЕАД е предоставил заявление за предоставена търговска гаранция - гаранционна карта „LG Electronics“ без номер с дата 21.12.2013 г. в нарушение на чл. 119, ал.1, т. 1 от Закона за защита на потребителите, т.е. това заявление да съдържа задължително информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията на чл. 112-115 от ЗЗП и да посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 от ЗЗП, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно чл. 112-115 от ЗЗП. Проверката е извършена във връзка с постъпила в КЗП жалба № С-03-2477/17.07.2014 г. към която е приложено фотокопие от гаранционна карта „LG Electronics Inc“, издадена на 21.12.2013 г. от „***“ за продукт GSM LG L4 II 356490056671590. Според констативния протокол търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба: рекламираната на 06.06.2014 г. потребителска стока е върната на потребителя с отказ да се приведе в съответствие с договора за продажба. Като мотиви за отказа на „***“ ЕАД се вземат предвид „наличие на следи от удар/падане на телефона“, които не са били налични при предоставяне на стоката от потребителя на търговеца за привеждане в съответствие с договора за продажба. Нарушението е констатирано с протокол К-0104390 от 18.07.2014 г. АУАН е съставен на 05.08.2014г. в присъствието на упълномощено лице с представено пълномощно, подписан е от представител на дружеството, като е получен препис от АУАН.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Първата санкция, която е наложена на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е за това, че в гаранционна карта, издадена от търговеца на 21.12.2013 година, липсват задължителните текстове от чл. 112 до 115 от Закона за защита на потребителите, с което е нарушена нормата на чл. 119, ал.1, т.1 от ЗЗП.

За констатираното нарушение е съставен АУАН К-0027984 от 05.08.2014 година, въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения на касатора са, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати сочените в решението на районния съд нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

От описанието на нарушението в АУАН и в НП не е ясно за кое нарушение е ангажирана отговорността на ***” ЕАД, за извършеното на 21.12.2013 година, когато се твърди, че е издадена гаранционната карта, несъдържаща необходимата информация, или за нарушението, извършено на 06.06.2014 г. Тази неяснота нарушава правото на защита на санкционираното дружество. В случая административнонаказващият орган е направил бланкетно описание на нарушението с изписване на законовия текст, което не покрива изискването за съдържание на задължителните реквизити на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Действително административното нарушение по смисъла на чл. 221, вр. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е такова на просто извършване и за да се счита за довършено, е достатъчно по безспорен начин да се установи, че от съдържанието на гаранционния документ липсват реквизити, задължителни според приложимия материален закон – ЗЗП. Настоящата касационна инстанция приема, че не е доказано по безспорен начин и извършването на нарушението, т.е. не е доказан един от обективните признаци на състава на нарушението, а именно изпълнителното деяние предоставяне на търговска гаранция на потребител, в която да не са посочени изискванията, съгласно чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Нито в производството пред първостепенния съд, нито пред касационната съдебна инстанция са ангажирани доказателства от които да се установи съдържанието на гаранционната карта „LG Electronics Inc“, издадена на 21.12.2013 г., за да се обоснове извод, че същата изпълва хиротезата на „предоставяне“ на търговска гаранция на потребител. Доклокото доказателствената тежест за установяване извършването на административното нарушение е на наказващия орган, то следва да се приеме, че по делото не е установено извършването на нарушението.

Втората санкция на ответника по касация е наложена за това, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като не е привел потребителска стока в съответствие с договор за продажба.

Нормата на чл. 108 от ЗЗП постановява, че всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. С тази норма законодателят е създал оборима презумпция, която е приложима за всяко несъответствие на потребителска стока с договор за продажба. Изискването е несъответствието на потребителската стока с договора за продажба да се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката. Презумпцията се счита за оборена ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Настоящият касационен състав намира, че в случая не се установи дружеството да е извършило вмененото му нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството съставлява неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно-наказателната отговорност на касатора, са надлежно предявена рекламация от страна на потребителя и търговецът да е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В случая е налице надлежно предявена рекламация, приета от търговеца, като търговецът е отказал да приведе стоката в съотвествие с договора за продажба, като е приел, че повредата се дължи на неоторизирано въздействие върху стоката, т.е. повредата е причинена поради неправилна употреба: удряне/падане на телефона, а не е вследствие на нормалната експлоатация. Установено е, че повредата на рекламираната стока е причинена поради неправилна употреба изразяваща се в удряне/падане на телефона, поради което за търговецът не е възникнало задължението по чл. 113 от ЗЗП. Административнонаказващият орган (АНО) не е ангажирал доказателства, които да оборят констатациите на оторизирания сервиз. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че нарушението за което е ангажирана отговорността на дружеството, е безспорно установено. От събраните пред районния съд доказателства следва извод за недоказаност на нарушението. Изводът дали повредите на стоката се обхващат от гаранцията или не, се правят едва след проверката й от оторизирания сервиз. АНО не е ангажирал доказателства, които да оборят заключението на експертите, които са приели стоката при направената рекламация. Изводите, съдържащи се в цитирания констативен протоколК-0174390 от 18.06.2014г., в който са описани действия на търговеца, насочени към оборване на презумпцията на чл. 108 от ЗЗП, не са опровергани в производството пред районния съд със способите на съдебното следствие.

 Като е ангажирал отговорността на продавача, в случая на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно е отменено от районния съд.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 27. 09. 2017 година, постановено по административнонаказателно дело 1557/2014г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.      /п/

 

                                                                                    2.      /п/