Р Е Ш Е Н И Е

№113

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 21.03.2018 г.

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 42 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, представлявано от А. И. Д. – член на управителния съвет на дружеството срещу Решение № 335 от 25.08.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 583 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №К-0260849 от 16.01.2017г. на Директора на Регионална дирекция (РД) за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГДКП) при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „***“ ЕАД, гр. София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за извършено нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лв.

В жалбата, без да се сочат конкретни основания за касиране на решението по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, се твърди процесуална и материална незаконосъобразност на постановения от районния съд съдебен акт. По същество се излагат доводи за неправилно установена фактическа обстановка, без опора в събраните по делото доказателства, като се твърди наличие на безспорни данни за удовлетворяване рекламацията на потребителя в рамките на едномесечния срок. Сочи се още неправилност, но и неяснота на правните съображения на районния съд да потвърди наказателното постановление. Твърди и противоречивост на мотивите на районния съд в частта им, отнасяща се до извършената преценка за законосъобразност и справедливост на наложената имуществена санкция. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесното наказателно постановление. Алтернативно моли размера на наложената имуществена санкция да се намали.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, КЗП, редовно уведомен за касационната жалба. В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН депозира възражение срещу касационната жалба. В същото излага доводи за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, респективно правилност на изводите на районния съд. Ответникът по жалбата прави исканерешението на районния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

С процесното наказателно постановление Директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГДКП при КЗП е наложил на „***“ ЕАД, гр. София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 222а от ЗЗП, имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лв., за това, че в едномесечен срок, считано от 08.10.2016г., в качеството му на търговец, към който е отправена рекламация за привеждане на потребителска стока в съответствие с договора за продажба, не е привел стоката в такова съответствие, тъй като на 09.10.2016г. стоката е върната на потребителя без да е ремонтирана (поправена). Така установеното е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 583 по описа на съда за 2017г., като наказателното постановление е потвърдено с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, безспорно установено за извършено и от наказаното лице нарушение на ЗЗП. В мотивите си районният съд е приел наложената санкция за законосъобразно и справедливо определена в размер на 500 лв., което е минимумът, предвиден за процесното нарушение, което според районния съд е съответно на характера и тежестта на нарушението. Направил е извод, че при така определеният в НП минимален размер на санкцията в производство, инициирано по жалба на нарушителя, съдът не може да въздейства спрямо този размер.

Изводите на първоинстанционния състав не кореспондират със съдържанието на процесното наказателно постановление в частта му, определяща размера на санкцията. Наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда), която освен това не е и минимумът, предвиден при налагане на санкцията за неизпълнение на задължение по чл. 113 от ЗЗП.

Решението на районния съд е постановено при съществено процесуално нарушение, състоящо се в противоречие между мотивите на решението и неговия диспозитив в частта им, отнасяща се до размера на наложената имуществена санкция. Това рефлектира върху яснотата на волята на решаващия първоинстанционен състав и препятства извършване на касационен контрол относно материалната законосъобразност на съдебния акт в частта, отнасяща се до размера на наложената имуществена санкция. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е от категорията на абсолютните, тъй като установеното е непреодолим порок на съдебния акт, който рефлектира включително върху валидността на волята на съда. Противоречието между двете основни части на акта на съдебния акт-мотиви и диспозитив е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, като в случая, с оглед констатираните пороци, следва да се приравни на липса на мотиви. При наличието му касационният съд не може да осъществи контрол за законосъобразност върху съдебния акт.

По изложените доводи се налага отмяна на решението на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд с цел формиране на воля, основана в мотивиран и безпротиворечив съдебен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 335 от 25.08.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 583 по описа на съда за 2017г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.