Р Е Ш Е Н И Е

№114

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 21.03.2018 г.

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 43 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Перник, представлявано от Л. В. С. – изпълнителен директор против решение № 687 от 04.12.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1903 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 278 от 18.09.2017г. на Кмета на Община Перник, с което на „***“ АД, гр. Перник, за нарушение по чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 14 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за извършване разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на община Перник (по-нататък НРУИРИРТУНЗПАВТОП), приета с Решение № 656 от 19.12.2013г. от Общински съвет–Перник е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева.

В жалбата се излагат доводи за нарушен от районния съд материален закон и допуснати от същия при постановяване на решението съществени процесуални нарушения. Оплакванията в жалбата се квалифицират от настоящия състав като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ю.к. С. С.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, Община Перник, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки се прави искане решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

С наказателно постановление № 278 от 18.09.2017г. Кметът на Община Перник е наложил на „***“ АД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева за това, че към 11.07.2017 г. не извършило възстановяване на асфалтовата настилка и тревни площи след аварийно разкопаване, съгласно Писмо вх. №17/СЛУ-4224 от 12.06.2017г., с което е нарушило разпоредбата на чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 14 от НРУИРИРТУНЗПАВТОП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1903 по описа на съда за 2017 г.. Наказателното постановление е потвърдено от районния съд с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство по налагане на имуществена санкция.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е неправилно. Съображенията са следните:

В настоящия случай на касатора е предявено административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 14, пункт 2 от НРУИРИРТУНЗПАВТОП.

Съгласно чл. 8, ал. 3, изр. първо от НРУИРИРТУНЗПАВТОП, след приключване на авариен ремонт засегнатите от него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи се възстановяват в срок от 14 (четиринадесет) дни от лицата, извършили аварийния ремонт до състояние, съответстващо на това преди извършването на ремонта.

Според санкционната разпоредба на чл. 14, пункт 2 от НРУИРИРТУНЗПАВТОП, при неспазване срока по чл. 8, ал. 3 от Наредбата се прилагат следните санкции:

• на юридическите лица и еднолични търговци (ЕТ) – се налагат имуществени санкции в размер от 500 лв. до 5000 лв.

Цитираните и посочени за нарушени нормативни разпоредби сочат за нарушение, чийто фактически състав от обективна страна включва изпълнително деяние във формата на бездействие в нормативно установен срок, което се характеризира с начален момент, съвпадащ с момента на приключване на аварийния ремонт и краен такъв – изтичането на 14-дневен срок от този момент.

С жалбата, с която е сезиран състава са изложени доводи за съществени процесуални нарушения, поради което се дължи произнасяне по наведените доводи.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът и НП следва да съдържат посочена дата на извършване на нарушението. Същата е от значение както относно преценката за наличие на процесуална и материална компетентност на органите, водещи производството, така относно проверката по спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а също и относно преценката за приложимия към този момент материален закон, респективно съставомерност на деятелността.

В акта и НП не е посочена дата на извършване на нарушението. В производството въобще не е установено, кой е бил началният момент на възникване на задължението за възстановяване на засегнатите вследствие на извършения авариен ремонт общински пътища и улици, пътна инфраструктура и озеленени площи до състояние, съответстващо на това преди извършването на ремонта, т. е. коя е датата, на която за касатора е възникнало задължението да действа по нормативно установения начин в нормативно определения 14-дневен срок. Така, неустановим е и моментът на изтичане на този срок, след който, (на следващият ден), касаторът осъществява вмененото нарушение. В акта и НП е посочена единствено дата 11.07.2017г., която видно от данните по преписката е дата на извършване на проверката, обективирана в протокол №0004867 от 11.07.2017г. Извършването на проверка и установяването, че възстановяване на уличната и тротоарна настилка към тази дата не е извършено не е достатъчно основание за извод, че процесното нарушение е извършено. Необходимо е било в производството да бъдат събрани доказателства, да бъде установено, кога е приключил аварийният ремонт. Съставът на процесното нарушение изисква, за да бъде осъществен, безспорно установена дата на приключване на аварийния ремонт, след която няма възстановяване в 14-дневен срок. Без значение е дали ремонтът е по повод законосъобразно или не прекратяване на топлоснабдяването, както и без значение е дали въобще е свързано с прекратяване на топлоснабдяването, каквито доводи излага ответникът по касация. Без значение е и в какви по източник доказателства ще се обоснове установяването на този факт, стига същите да установяват безспорно датата на приключване на аварийния ремонт.

В горния смисъл, посочването на дата на аварийното разкопаване – 12.06.2017г. е ирелевантна към датата на извършване на нарушението, тъй като същата не е установено в производството да е и датата на приключване на аварийния ремонт. Наредбата не предвижда процедура за уведомяване относно датата на приключване на ремонта, но това е без значение относно доказването на извършено административно нарушение. Протоколът, с който е установено, че към 11.07.2017г. възстановяване на уличната и тротоарна настилка към тази дата не е извършено, не установява датата, на която ремонтът е приключил.

Липсата на ясно и конкретно установяване на дата на извършване на нарушението, обосновава извод за съществено процесуално нарушение, тъй като както ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво конкретно нарушение се наказва по административен ред, така и затруднява възможността за преценка на допустимостта на производството по чл. 34 от ЗАНН и приложимия материален и процесуален закон.

Районният съд, като не е отчел и не е извел правни доводи в тази връзка, а е потвърдил НП, издадено в процесуално незаконосъобразно производство, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който ще бъде отменен. С оглед на това, че делото е изяснено от фактическа и правна страна същото ще бъде решено по същество чрез отмяната на наказателно постановление № 278 от 18.09.2017г. на Кмета на Община Перник.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 687 от 04.12.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1903 по описа на съда за 2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 278 от 18.09.2017г. на Кмета на Община Перник, с което на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, за нарушение по чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 14 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за извършване разкопаване на тротоари, улични настилки и зелени площи и аварийно възстановяване на територията на община Перник е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/