Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

Гр. Перник, 08.03.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Любомир Луканов

при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 46 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП гр. София, срещу съдебно решение № 647 от 06.12.2017 година, постановено по АНД № 01872/2017 година по описа на Районен съд Перник, с което е отменено Наказателно постановление № *** от 15.09.2017 година на Заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, бл. *** вх. „***“, ап. ***, представлявано от управителя М. Г. К. на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, с които заявява, че нарушението е установено и доказано, както и възразява срещу изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Милена Кирилова, която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба „***“ ЕООД, редовно призован, се представлява от управителя Мариета Георгиева Кирилова, която моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Окръжна прокуратура Перник изразява становище, с което заявява, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № F327141 от 15.09.2017 година на Заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „Мателие“ ЕООД на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F327141/01.09.2017 година. Установено е, че дружеството не е подало в срок годишен финансов отчет за 2016 година, а именно до 30.06.2017 година. Установено е, че търговецът е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 година, съгласно която за 2016 година нетните приходи от продажби възлизат на 0,00 лева, за което е следвало да бъде подаден годишен финансов отчет в Търговския регистър на Агенцията по вписванията за 2016 година, но не е сторено. С оглед на това е прието, че като не е подало годишен финансов отчет за 2016 година в нормативно установения срок – до 30.06.2017 година дружеството е осъществило административно – наказателния състав, визиран в чл. 74, ал. 1 от ЗСч, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Пред настоящата касационна инстанция е представена бележка от 11.09.2017 година, от която е видно, че дружеството е подало отчет за 2016 година пред Търговския регистър на Агенцията по вписванията преди датата на издаване на НП – 15.09.2017 година.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно – наказателното производство не са допуснати нарушения на административно – производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел че по отношение на търговеца е съществувало задължение да публикува годишния финансов отчет, съгласно нормата на чл. 38, ал. 4 от ЗСч. Приел е, че въпреки извършеното нарушение то същото представлява „маловажен случай“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че се касае за първо нарушение, имащо инцидентен характер, което впоследствие е отстранено от нарушителя, както и че през 2016 година дружеството не е отчело приходи или разходи. След като не е приложил цитираната норма, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си Районен съд Перник е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият касационен състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

По делото няма спор, че ответника по касационната жалба в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон, има задължение да публикува годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. Срокът за това е регламентиран в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а именно – до 30 юни на следващата година. Няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че годишния финансов отчет за 2016 година на дружеството не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законово установения срок. С бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административно – наказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч.

Същевременно обаче, в унисон със застъпената от районния съд теза, настоящият съдебен състав приема, че нарушението представлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен, доколкото с непубликуването в срок на годишния финансов отчет за 2016 година е нарушена разпоредбата на 38, ал. 1, т. 1 на ЗСч. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административно – наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е извършвало никаква дейност и не е отчело нито приходи, нито разходи за дейността си през 2016 година, което се установява и от подадената от него Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно, административно – наказващият орган е следвало, вместо да санкционира „***“ ЕООД с предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗСч имуществена санкция, а да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.

С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647/06.12.2017 година, постановено по АНД. № 01872 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/