Р Е Ш Е Н И Е
№126
гр. Перник, 23. 03. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 52/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ***“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***,
представлявано от управителя Д. И. С., чрез
процесуалния си представител и пълномощник адв. Н. И. П. от АК Видин, срещу съдебно решение № 543 от
27.09.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1024 по
описа за 2016 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно
и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска
отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. При
условията на евентуалност моли, ако касационната жалба не бъде уважена, то
наложената имуществена санкция да бъде намалена под минимума, в размер
определен от съда съобразно финансовите резултати на дружеството. В подкрепа на
твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие
поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Не претендира разноски.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по
труда“ - Перник, представлявана от старши юрисконсулт Антон Павлов Михайлов, оспорва
касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд като
правилно и законосъобразно и да потвърди изцяло наказателното постановление. Не
сочи нови писмени доказателства. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник
е изменил Наказателно постановление (НП) № 14-0000267/11.04.2016 година
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. „***“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***,
представлявано от управителя Д. И. С., в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 700 лева на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), като е намалил имуществената санкция в размер на 1 500
лева.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия
първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за
законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на
делото е приел, че производството по налагане на имуществената санкция е
съобразено с процесуалните правила. Приел е, че правилно е приложен материалния
закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното задължение към
държавата от страна на наказаното юридическо лице и в посоченото му качество,
като е допуснало до работа работник преди да му връчи копие от уведомлението,
заверено от НАП. Районният съд е изменил наложената имуществена санкция, като е
наложил такава в предвидения минимален размер от 1 500 лева.
От фактическа страна е установено, че на 15.03.2016г.
в обект на контрол „фурна”, намиращ се в гр. Перник, ул. „***“ № ***, стопанисван
от „***” ООД, от
служители на Инспекцията по труда-Перник е установено, че дружеството, в
качеството на работодател по смисъла на § 1,т.1 от ДР на Кодекса на труда (КТ)
е допуснало до работа лицето П. Т. П. с
посочено ЕГН, работещ като майстор производство на хлебни изделия, преди да му
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труд. На 18.03.2016г.
на дружеството бил съставен АУАН № 14-0000267, в който били отразени посочените
обстоятелства. Като нарушена законна разпоредба е посочена чл. 63, ал.2 от КТ. Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно
приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от
първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка
на доказателствата.
Решението е неправилно.
Касаторът е санкциониран за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ, която норма постановява, че работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. А
чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателят да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от
КТ (изм., бр. 105 от 2005 г., доп., бр. 108 от 2008 г.) в тридневен срок от
сключването на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице, е
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. В тази връзка настоящият
касационен състав приема, че работодателят е задължен да връчи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор,
подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП, като няма право да допуска до работа работника или
служителя преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. С оглед
безспорно установеното по делото, че трудов договор с работника П. Т. П. не е бил сключен към
момента на извършване на проверката – 15.03.2016 година, съответно не е
направено и уведомление, което е задължение на работодателя, произтичащо от
сключен трудов договор, то следва, че е обективно невъзможно предоставянето на
копие на този договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ. Т.е. не е възможно
работодателят да изпълни задължението по чл. 63, ал.2 от КТ преди датата на
сключване на трудовия договор. Същността на трудовото правоотношение, предвид
разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от КТ не допуска предполагане на такъв договор, с
оглед естеството на трудовия договор (изискване на писмена форма за
действителност на договора – по арг. от чл.
62, ал.1 от КТ), който е и юридически факт, с чието
настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл.
63, ал. 2 от КТ за работодателя. В този смисъл, доколкото не
е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл.
63, ал. 2 от КТ, то е налице неправилно възприемане от
органите на административнонаказателното производство, като източник на
административната отговорност на дружеството. Ето защо на касатора неправилно е
вменена административнонаказателна отговорност за извършено административно
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Районният съд неправилно е приел, че с оглед
установеното несъществуване на трудов договор, за работодателя обективно би
могло да възникне задължение да представи екземпляр от такъв и следващото се
уведомление, както и че е нарушил регламентираната в чл.
63, ал. 2 от КТ забрана да
допусне до работа работник или служител, преди да му представи документите по
ал. 1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и
копие от уведомление по чл.
62, ал. 3 от КТ. В този смисъл описаното в НП нарушение е
несъставомерно по посоченият текст – чл.
63, ал. 2 от КТ, тъй като приетата от административно
наказващият орган (АНО) правна квалификация не отговаря на действително
установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП. Установено
е, че касаторът е предприел действия в такава насока към 16.03.2016 година, от
когато е приложеното съобщението до НАП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
логичното и систематично тълкуване на приложимите правни разпоредби налага
извод, че изпълнителното деяние на чл.
63, ал. 2 от КТ е бездействие, чрез което работодателят е
допуснал работника, преди да му предостави документите по чл.
63, ал. 1 от КТ. Следователно в първите две алинеи на чл.
63 от КТ са посочени различни форми на изпълнителни деяния и
се визират различни по вид нарушения. В НП от АНО е прието, че описаното деяние
съставлява нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ. Посочената норма предполага, че освен
уведомлението до НАП на лицето не е предоставено и копие от трудов договор, тъй
като е разписано „документите” по ал. 1, а не при условие на алтернативност. В Глава
пета от КТ „Възникване и изменение на трудовото
правоотношение“, раздел първи „Трудов договор“, систематично са подредени първо
сключване на трудов договор, след него форма и трето по ред е начало на
изпълнението, където са намерили място текстовете на чл. 63 от КТ, посочени за
състав на нарушение в процесния случай. Законодателят е въвел изискване за
форма на трудовия договор с текста на чл.
62, ал. 1 от КТ, а чл.
61, ал. 1 от КТ посочва сключването му между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. От сключването му
възникват правата и задълженията на страните. Съответно от този момент за
работодателя възникват следващите се в тази връзка задължения за изпращане на
уведомления, да предостави преди постъпването му на работа екземпляр от трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението. След сключването
възниква и изричната забрана да допуска работник до работа, преди да му ги
предостави. В конкретния случай доказателствата установят безспорно, че касаторът
няма сключен трудов договор с работника П. към датата на проверката 15.03.2016 година, в
21.50 часа, но от АНО не е преценено, че за да възникнат следващите се от това
задължения за дружеството, договорът е следвало да бъде наличен. В тази връзка
настоящият касационен състав приема, че е невъзможно работодателят да връчи на
работника трудов договор и уведомление, издадено въз основа на него, които не
са съществували в правната действителност.
С оглед на установените факти следва, че деянието е
несъставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби, тъй като липсват
доказателства за сключен писмен трудов договор на 15.03.2016 година, в 21.50
часа между „***“ ООД и П. Т. П. От
събраните по делото доказателствата следва да се приеме, че Петър Тодоров Петрушев
е престирал работна сила в обект на „***“ ООД без
отношенията му с дружеството да са били уредени като трудови посредством
сключването на писмен трудов договор по реда на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл.
1, ал. 2 от КТ. Решението на Районен съд Перник е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, както и издаденото НП.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК,
във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 543 от 27.09.2017 година,
постановено по административнонаказателно дело № 01024 по описа за 2016 година
на Районен съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000267/11.04.2016
година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което
на „***” ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, вх. „***“, ап. ***,
представлявано от управителя Д. И. С., в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда
е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 (хиляда и седемстотин) лева на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за това, че е допуснал до работа
лицето П. Т. П.
с ЕГН ********** преди да му предостави копие от уведомление по чл. 62,
ал. 3 от Кодекса на труда, представляващо нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса
на труда, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/