Р Е Ш Е Н И Е
№127
гр. Перник, 30. 03. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 53/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Бистрица, община Столична, ул. „***“ № ***,
представлявано от управителя Р. М. Й., чрез
процесуалния си представител адв. Е.В. ***, против решение № 660 от 21.11.
2017г. на Районен съд Перник, постановено по административнонаказателно дело №
1656 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за
неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение
на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В
подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В
открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по
пълномощие поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Не претендира
разноски.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по
труда“ - Перник, представлявана от старши юрисконсулт А. П.
М., оспорва
касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд като
правилно и законосъобразно и да потвърди наказателното постановление. Не сочи
нови писмени доказателства. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник
е потвърдил наказателно постановление (НП) № 14-0000485 от 01.08.2017г., издадено
от директор Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Перник, с което на „***” ЕООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция, в размер 1500 лв., на основание чл.
414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ).
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия
първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за
законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на
делото е приел, че работникът М. Б.Александров е извършвал трудова дейност към момента на проверката на
14.06.2017г. в 14.20ч., като е полагал труд като общ работник в посочения
обект, при което дружеството „***” ЕООД, чиято отговорност е била ангажирана
с оспореното НП е било с този работник в правоотношения по предоставяне на
работна сила, без да е изпълнило задължението по чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ.
От фактическа страна е установено, че на 14.06.2017г. в 14:20 часа, в обект
на контрол „Цех за производство и пакетиране на дървени стърготини (талаш)“,
намиращ се в гр. Батановци, промишлена зона, стопанисван от „***“ ЕООД, при проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.
Перник било установено,
че дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ на 14.06.2017 г. не е уредил като трудови правоотношенията при предоставяне
на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. Б. А. на длъжност „общ работник“ преди постъпването му на работа. Като
нарушена законна разпоредба е посочена чл. 61, ал.1 от КТ, вр. с чл. 62, ал. 1,
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
оспореното пред районния съд НП.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно
приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от
първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка
на доказателствата.
Настоящия касационен състав приема, че по делото е
установено, като безспорно доказано, че на 14.06.2017г. в 14:20 в обект на контрол – „Цех за
производство и пакетиране на дървени стърготини (талаш)“, находящ се в гр.
Батановци, промишлена зона, стопанисван от „***“ ЕООД, в който дружеството извършвало дейност, последното, в качество
„работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето Младен
Бориславов Александров да полага труд на обекта като общ работник, без да
сключи с това лице писмен трудов договор, с което не е изпълнил задължението по
чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ – правоотношенията по предоставяне
на работна сила да бъдат уреждани само като трудови посредством сключването на
писмен трудов договор. Предвид установените факти, следва извод, че правилно и
съобразно приложимия материален закон е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ.
По вида и размера на наказанието настоящата
инстанция формира извод, че с оспореното пред районния съд НП е наложена
имуществена санкция в границите, определени от законодателя и в минималния
предвиждан законов размер от 1 500 лв. Следва, че са съобразени изискванията по
чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН относно вида и границите
на наказанието, както и чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, обусловили наказание в
минимален размер при съобразяване на смекчаващото отговорността обстоятелство –
извършване на нарушението за първи път с оглед липсата на влезли в сила НП за
същото такова нарушение. Така определеният размер на санкцията кореспондира и с
целите по чл. 12 на ЗАНН.
Неоснователно е възражението на касатора, че
районният съд не е съобразил смесването от административнонаказващият орган на
два отделни състава на административни нарушения.
С оспореното наказателно постановление касаторът е
привлечен към отговорност за извършено административно нарушение, чието
описание съответства на хипотезата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Доколкото има
съответствие между обстоятелствената част на НП и дадената правна квалификация
с нарушената разпоредба, то следва, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като не е засегнато негативно правото на защита на
санкционираното дружество. На касатора не е повдигано обвинение за извършено
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, респ. и не е наказан за нарушение на тази
норма от КТ. В този смисъл съдът приема, че не се установява смесване на два
отделни състава на административни нарушения.
При извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото
следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 660 от
21.11.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1656 по
описа за 2017 година на Районен съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/