Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118
Гр. Перник, 14.03.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
при съдебния секретар А. М. и с
участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 54 по
описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. ***“,
бл. 3, вх. „Е“, ап. 15, представлявано от управителя Д. И. С. срещу
съдебно решение № 831 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 01023/2016
година по описа на Районен съд Перник, с което е изменено Наказателно
постановление № 14-0000241/11.04.2016 година, издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Перник, с което на „***” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“,
бл. 3, вх. „Е“, ап. 15, представлявано от управителя Д. И. С., в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 700
лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, като е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за това, че в качеството си на
работодател е допуснал до работа лицето И. И. М. с ЕГН ********** преди да му предостави
копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, представляващо нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от адвокат Н.П. от Адвокатска колегия Видин, който твърди, че
постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго,
с което да отмени НП. Алтернативно моли съда, ако касационната жалба не бъде
уважена, то наложената имуществена санкция да бъде изменена на 500 лева.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ Перник се представлява от старши юрисконсулт А. М.,
който моли съда да остави в сила решението на Районен съд Перник, като правилно
и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник
изразява становище, че с оглед формалния характер на извършеното нарушение,
санкцията следва да бъде определена в минимален размер.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба се явява
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната
жалба е основателна.
С
Наказателно постановление /НП/ №
14-0000241/11.04.2016 година директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник
на основание съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 14-0000241 от 18.03.2016
година е наложил на „****” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“,
бл. 3, вх. „Е“, ап. 15, представлявано от управителя Д. И. С., в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена санкция в размер на 1 700 лева на
основание чл. 414, ал. 3, от Кодекса на труда /КТ/, за това, че работодателя е
допуснал до работа лицето И. И. М. с ЕГН ********** преди да му предостави
копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, представляващо нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд Перник. В производството АНД № 01023 по описа на съда за 2016
година наказателното постановление е изменено, като е намален размера на
наложената имуществена санкция от 1 700 лева на 1 500 лева. За да постанови
обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена
цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото, е приел че производството по налагане на
имуществената санкция е съобразно с процесуалните правила. Правилно е приложен
материалния закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното
задължение към държавата от страна на наказаното юридическо лице и в посоченото
му качество, като е допуснало до работа работник преди да му връчи копие от
уведомлението, заверено от НАП. Районният съд е изменил наложената имуществена санкция,
като е наложил такава в предвидения минимален размер от 1 500 лева.
Решението е неправилно.
Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 62,
ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването на трудовия договор
работодателят/упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната ТД на НАП. В тази връзка работодателят е задължен да връчи
на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
трудовия договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като няма право да допуска до работа
работника или служителя преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от
КТ. С оглед безспорно установеното по делото, че трудов договор не е бил
сключен между страните към момента на установяване на нарушението – 15.03.2016
година, съответно не е направено и уведомление, представляващо задължение на
работодателя, произтичащо от сключен трудов договор, то се оказва практически
невъзможно предоставянето на копие по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, поради
обективното му несъществуване преди тази дата. Същността на трудовото
правоотношение, предвид разпоредбата на чл.
1, ал. 2 от КТ не допуска предполагане на такъв договор, с
оглед естеството на трудовия договор /формален по чл.
62, ал.1 от КТ/, който е и юридически факт, с чието
настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл.
63, ал. 2 от КТ. В този смисъл, доколкото не е осъществен
юридическият факт, пораждащ задължението по чл.
63, ал. 2 от КТ то е налице неправилно възприемане от органите
на административнонаказателното производство, като източник на административната
отговорност на дружеството. Ето защо на касатора неправилно е вменена
административнонаказателна отговорност за такова административно нарушение. Районният
съд неправилно е приел, че с оглед установеното несъществуване на трудов
договор, за работодателя обективно би могло да възникне задължение да представи
екземпляр от такъв и следващото се уведомление, както и би могъл да наруши
регламентираната в чл.
63, ал. 2 от КТ забрана да допусне до работа работник или
служител, преди да му представи документите по ал. 1 – екземпляр от сключения
трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомление по чл.
62, ал. 3 от КТ. В този смисъл описаното в НП нарушение се
явява несъставомерно по посоченият текст – чл.
63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от АНО правна квалификация не
отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени
в АУАН и НП. Безспорно е, че настоящия касатор е предприел действия в такава
насока към 16.03.2016 година, от когато е приложеното съобщението до НАП. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че прецизният анализ на
посочените разпоредби налага извода, че изпълнителното деяние на чл.
63, ал. 2 от КТ е бездействие, чрез което работодателят е
допуснал работника, преди да му предостави документите по чл.
63, ал. 1 от КТ. Следователно в двете алинеи на чл.
63 от КТ са посочени различни форми на изпълнителни деяния и
се визират различни по вид нарушения. В НП е прието от АНО, че описаното деяние
съставлява нарушение по чл.
63, ал. 2 от КТ. Посочената норма предполага, че освен
уведомлението до НАП на лицето не е предоставено и копие от трудов договор, тъй
като е разписано “документите” по ал. 1, а не при условие на алтернативност. В Глава
пета от КТ „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“,
раздел първи „Трудов договор“, систематично са подредени първо сключване на
трудов договор, след него форма и трето по ред начало на изпълнението, където
са намерили място текстовете на чл. 63 от КТ, посочени за състав на нарушение в
процесния случай. Законодателят е въвел изискване за форма на трудовия договор
с текста на чл.
62, ал. 1 от КТ, според който трудовият договор се сключва в
писмена форма, а чл.
61, ал. 1 от КТ посочва сключването му между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. От сключването му
възникват правата и задълженията на страните. Съответно от този момент за
работодателя възникват следващите се в тази връзка задължения за изпращане на
уведомления, да предостави преди постъпването му на работа екземпляр от трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението. След сключването
възниква и изричната забрана да допуска до работа работник, преди да му ги
предостави. В конкретния случай доказателствата установят безспорно, че няма
сключен трудов договор към датата на проверката 15.03.2016 година, в 21.50 часа,
но това не е преценено от АНО, за да възникнат следващите се от това задължения
за дружеството. В тази връзка настоящия касационен състав намира, че е
невъзможно работодателят да връчи трудов договор и уведомление, издадено въз
основа на него, които не съществуват в правния мир.
С оглед изложените факти, деянието се
явява несъставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби, тъй като
липсват доказателства за сключен писмен трудов договор на 15.03.2016 година, в
21.50 часа между „***“ ООД и И. И.
М.. От събраните по делото доказателствата е
безспорно, че И. И. М.
е
престирал работна сила в обект на „***“ ООД без
отношенията му с дружеството да са били уредени като трудови посредством
сключването на писмен трудов договор по реда на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл.
1, ал. 2 от КТ. Решението на Районен съд Перник е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, както и издаденото НП.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК настоящия касационен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 831 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 01023 по описа за 2016 година
на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0000241/11.04.2016 година,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „***“, бл. 3, вх. „Е“, ап. 15, представлявано от управителя Д. И. С., в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
700 лева на основание чл. 414, ал. 3, от Кодекса на труда /КТ/ за това, че е
допуснал до работа лицето И. И. М. с ЕГН ********** преди да му предостави
копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, представляващо нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/