Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Гр. Перник, 07.03.2018 година.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 58 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.В.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***, кантора 6 срещу Решение № 272 от 27.11.2017 година, постановено по АНД № 265 по описа за 2017 година на Районен съд Радомир.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0328-000444 от 06.06.2017 година, издадено от началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник, с което на А.В.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. чл. 183, ал. 1, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело да ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което моли съда да отмени решението предмет на касационна проверка и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът А.В.А. редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С Наказателно постановление № 17-0328-000444 от 06.06.2017 година, издадено от началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник на А.В.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. чл. 183, ал. 1, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 474 от 28.05.2017 година, като при извършена проверка от полицейските служители Н. П. Й. /актосъставител/ и Б. Е. Б. /свидетел при установяване на нарушението/ е установено, че настоящия касатор на 28.05.2017 година, около 01.30 часа управлява МПС в гр. Радомир, по ул. „Дупнишка“ като отказва да бъде изпробван с техническо средство, не носи свидетелство за управление на МПС и не носи свидетелство за регистрация на МПС. АУАН е съставен при отказ на наказаното лице да го подпише и при отказ да му бъде връчен. Отказите са удостоверени с подписа и трите имена на свидетеля Борис Евгениев Борисов, който е и свидетел при установяване на нарушението.

Оспореното пред Районен съд Радомир наказателното постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, както и че не са нарушени процесуалните правила от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП. Приел е, че правилно е приложен материалния закон, както и вида и размера на наложените наказания.

Решението е неправилно.

От установената фактическа обстановка следва несъмнен извод, че производството по съставяне на АУАН е опорочено, като не е спазена процедурата по съставяне на АУАН, което административно нарушение е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. От съставения АУАН се установява, че е съставен при отказ да бъде подписан от нарушителя, който отказ е удостоверен от свидетел при установяване на нарушението. Така удостоверения отказ представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното лице още в началния момент от образуваното административнонаказателно производство, когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение още при съставянето на АУАН. Както бе посочено по–горе в съставения АУАН като свидетел по установяване на административното нарушение е посочен свидетелят Б. Е. Б., който е удостоверил и отказа на нарушителя /настоящ касатор/ да подпише АУАН, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението, какъвто в случая се явява свидетеля Б. Е. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Т.е законодателят е имал предвид, че свидетелят удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта е трето лице различно от лицата констатирали извършване на административното нарушение, като свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН само удостоверява отказа т.е нежеланието на нарушителя да подпише АУАН, докато свидетелят по установяване на административно нарушение доказва различни факти и обстоятелства и е недопустимо едно и също лице да подпише АУАН в качеството си на свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и в качеството си на свидетел по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата категория са свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най – голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората категория са свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата категория са свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по – горе две категории, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на АУАН. Последната категория са свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната си възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Това се потвърждава и от анализа на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по – горе посочени свидетели, което в конкретния случай не е така.

В случая Районен съд Радомир е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, което с оглед нарушението на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН се опровергава. Свидетелят при съставянето на АУАН и свидетеля при удостоверяването на отказа е възпрепятствал разкриването на обективната истина, поради което Районен съд Радомир с атакуваното съдебно решение е допуснал нарушение на разпоредбата визирана в т. 10 на Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС.

Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, както и издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 272 от 27.11.2017 година, постановено по АНД № 265 по описа за 2017 година на Районен съд Радомир и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 17-0328-000444 от 06.06.2017 година, издадено от началника на РУ Радомир към ОД на МВР Перник, с което на А.В.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. чл. 183, ал. 1, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/