Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Гр. Перник, 22.03.2018 година.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 62 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“, индустриална зона, представлявано от управителя Диляна Бранимирова Авджиева, против решение № 719 от 04.12.2017 година, постановено по АНД № 01994 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-А-15/05.10.2017 година на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „***“ ЕООД, гр. Перник е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 149, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Касаторът твърди, че са налице основания за отмяна на решението на районния съд, като сочи неправилно приложение на материалния и процесуален закон от районния съд. Твърди, че неправилно е наложената имуществена санкция, като в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Доводите на касатора се възприемат от касационния съдебен състав като основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като отмени или алтернативно измени процесното наказателно постановление.

В проведено съдебно заседание касаторът „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Г. Г., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 719 от 04.12.2017 година, постановено по АНД № 01994 по описа за 2017 година на Районен съд Перник е потвърдено процесното наказателно постановление № 21-А-15/05.10.2017 година на директора на РИОСВ Перник, с което на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „***“ ЕООД, гр. Перник е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 149, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Нарушението се изразява в това, че на 26.06.2017 година на служители на РИОСВ Перник не е осигурен незабавен достъп за извършване на проверка на експлоатираната от дружеството площадка, на която е разположена Инсталация за сушене на твърди горива, находяща се в гр. Перник, кв. „Мошино“.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 26.06.2017 година, във връзка с постъпил в РИОСВ Перник сигнал от жител на гр. Перник, кв. „***“ за замърсяване на атмосферния въздух, свидетелите А. С., С. Г. и Л. П. – служители на РИОСВ Перник, пристигнали, в 21.36 часа, пред входа, водещ към експлоатираната от „***“ ЕООД площадка, на която е разположена Инсталация за сушете на твърди горива. Същите направили опит да осъществят проверка на обекта, като се легитимирали на служителя, осъществяващ пропусквателния режим на входа. Последният бил общ за две търговски дружества, сред които и това на санкционирания търговец. Служителят, осъществяващ пропусквателния режим, след като провел телефонен разговор, им обяснил, че следва да изчакат представител на „***“ ЕООД. Около 21.58 часа на входа пристигнал Я. К., определен със Заповед № 18/08-97-2014 година на управителя на „***“ ЕООД за отговорно лице за управление на дейностите с отпадъци за въпросната площадка, който информирал контролните органи, че по разпореждане на ръководството на дружеството, няма да осигури достъп до Инсталацията за сушене на твърди горива. Нарушението било констатирано и установено с Констативен протокол № 355-кпд-ас-2 от 26.06.2017 година, на РИОСВ Перник. До управителя на „***“ ЕООД била изпратена покана с изх. № С- 49/3/ от 28.06.2017 година да се яви 13.07.2017 година, в 9.30 часа за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Същата била получена на 29.06.2017 година.

На 13.07.2017 година Аделина Стоянова на длъжност директор на дирекция „КПД“ при РИОСВ Перник, в отсъствието на представител на дружеството, съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0015/2017 година, в който описала резултатите от извършената проверка, посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗООС. Актът бил предявен за запознаване и подписан от надлежно упълномощен представител на дружеството, предвид приложеното по административнонаказателната преписка пълномощно рег.№ 5189/09.03.2017 година. В срок по чл. 44, ал. 1 от 3АНН било депозирано възражение от „***“ ЕООД, гр. Перник с вх.№ С-49-6/17.07.2017 година в РИОСВ Перник, с което се оспорвало извършеното нарушение.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият касационен състав напълно споделя извършената преценката на решаващия първоинстанционен съд за производство проведено и приключило съобразно процесуалните правила, без допуснати съществени нарушения, с които правото на защита на наказаното дружество да е било ограничено.

Неоснователно се възразява за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, допуска същите да са повече от един и акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на АУАН, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на АУАН. Актът за установено административно нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но АУАН се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че АУАН в тази хипотеза може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. Това следва също и от използвания от законодателя неконкретен по отношение броя на свидетелите израз в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тълкуван ведно с направеното изрично уточнение в нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, сочеща двама свидетели. АУАН за процесното нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение към държавата, е редовно съставен при присъствието на свидетелите посочени в АУАН като свидетели по установяване на нарушението, което е видно и от КП № 355 - КПД -АС - 2/26.06.2017 година.

Неоснователно е и следващото възражение на касатора за несъобразяване от страна на наказващия орган с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на наложената в процесния случай имуществена санкция. Районният съд мотивирано е отхвърлил това възражение. Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното решение за законосъобразност и съразмерност на наложената в процесния случай санкция, като намира, че изложените доводи напълно съответстват на степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като индивидуализацията на наказанието е съобразено и с обстоятелството за поредно нарушение по ЗООС от страна на санкционираното дружество. Всичко това е мотивирало съда да приеме, че определеният от АНО размер на санкцията в размер на 5 000 лева е подходящ да осъществи целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установена от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. В тази връзка първоинстанционният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства правилно е установил фактическата страна на спора, поради което доводите в касационната жалба за недоказаност на нарушението се явяват неоснователни.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

При извършената служебна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Перник е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 719 от 04.12.2017 година, постановено по АНД № 01994 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/