Р Е Ш Е Н И Е

№134

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 30.03.2018 г.

Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 70 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по касационни жалби от „***“ АД, ЕИК *************, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, против решение № 705 от 11.12.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1576 по описа на съда за 2017г. и

касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)–Перник против решение № 705 от 11.12.2017г. на Районен съд– Перник, постановено по АНД № 1576 по описа на съда за 2017г. В ЧАСТТА, с която е изменено наказателно постановление (НП) № 18-А-12/28.07.2017г. на Директора на РИОСВ, издадено срещу „***“ АД, гр. Перник, като наложената на дружеството имуществена санкция е намалена от 15 000 (петнадесет хиляди) лева на 10 000 (десет хиляди) лева.

С обжалвания съдебен акт е изменено НП № 18-А-12/28.07.2017г. на Директора на РИОСВ, издадено срещу „***“ АД, гр. Перник, като за същото нарушение – по чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във вр. с Условие 9.2.11 от Комплексно разрешително (КР) №53-Н1/2014г., наложената на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС на дружеството имуществена санкция в размер на 15 000 лв. е намалена на 10 000 лв.

Касационният жалбоподател „***“ АД, гр. Перник, твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По същество се излагат доводи за неправилно възприета от районния съд фактическа обстановка. Твърди се да не са взети под внимание доводи в жалбата до първата съдебна инстанция, отнасящи се до съществени процесуални пороци на производството до издаване на процесното наказателно постановление, конкретно – съставен акт в нарушение на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че не е доказано административнонаказателното обвинение и конкретно липса на доказателства за нарушаването на условие 9.2.11 от КР. От касационният съд „***“ АД, гр. Перник иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесното наказателно постановление.

Касационният жалбоподател РИОСВ–Перник изразява несъгласие с решението на първоинстанционния състав да измени наказателното постановление, като намали размера на санкцията от 15 000 на 10 000 лева. Излага доводи за несъобразяване на решаващия съд с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. От касационният съд се иска да отмени решението на районния съд в частта, с която е изменено процесното наказателно постановление и да реши делото по същество, като потвърди НП и в частта му, отнасяща се до размера на наложената имуществена санкция.

Касаторът и ответник, „***“ АД, гр. Перник, редовно уведомен за касационната жалба на РИОСВ–Перник и редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к. С. С.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи като основателна. Оспорва касационната жалба на РИОСВ–Перник и моли да се остави без уважение.

Касаторът и ответник, РИОСВ – Перник, редовно уведомен за касационната жалба на ***“ АД, гр. Перник и редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл. ю. к. Г. Г.. Поддържа касационната си жалба и пледира същата да се уважи като основателна. Оспорва касационната жалба на „***“ АД, гр. Перник и пледира да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира за неоснователни и двете касационни жалби. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от страни в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационните жалби са неоснователни.

Съображенията за това са следните:

С НП № 18-А-12/28.07.2017г. Директорът на РИОСВ–Перник, е наложил на „***“ АД, гр. Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за това, че на 24.01.2017 г. на площадка, находяща се кв. ***, гр. Перник, дружеството, в качеството му на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия (ГИПТЕЕ), при самостоятелно и в нормален режим на работа експлоатиране на парогенератор (ПГ) №5, изпуска в атмосферата емисии на вредни вещества от дейността си посредством две изпускащи устройства (ИУ) – ИУ №2, след пречистване през ЕФ №5 и СОИ (сероочистваща инсталация) и през ИУ №1, като по пътя към централата и на площадката визуално се наблюдава, че от ИУ №1 (с височина 120 м) и от ИУ №2 (с височина 80 м) едновременно и организирано се изпускат в атмосферния въздух отпадъчни газове от дейността на ПГ №5. Установеното контролните органи са квалифицирали като неизпълнение от страна на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник на задължението по Условие 9.2.11 от КР №53Н1/2014 г., според което „на притежателя на КР се разрешава отвеждане на отпадъчни газове от ПГ №4 и/или ПГ №5 към ИУ №1 единствено при анормален режим на работа – ремонт или авария на СОИ, при спазване на Условие 9.2.10.“, свързано на свой ред със задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, вменено на операторите на инсталации: да изпълняват условията в комплексното разрешително.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1576 по описа на съда за 2017г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на жалбоподателя е изменил наказателното постановление единствено в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, като за същото нарушение – по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС във вр. с Условие 9.2.11 от КР №53-Н1/2014г., имуществена санкция е намалена от 15 000 лв. на 10 000 лв. Районният съд е мотивирал решението си с изводи за безспорно установено, като доказано и в процесуално законосъобразно производство, неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС във вр. с Условие 9.2.11 от КР №53-Н1/2014г., вменено на жалбоподателя в качеството му на ОИ, но с определен несправедливо завишен размер на санкцията.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

По доводите в касационната жалба на „***“ АД, гр. Перник:

Без основание са доводите на касатора свързани с нарушение на чл. 40, ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗАНН.

Съдът не установява соченото нарушение на ЗАНН.

Доводите на касатора са насочени срещу процедурата по съставяне на акта за процесното нарушение като се твърди съставяне на акта в присъствието само на един свидетел, който според касатора е такъв–по съставяне на акта. Това не кореспондира с писмените доказателства, приобщени по делото - част от административната преписка по издаване на НП. Актът за установяване на процесното нарушение е съставен в присъствието на свидетеля Г. С. В.–главен експерт в отдел КОС към РИОСВ-Перник, присъствала при проверката на място, обективирана в констативен протокол №7-КОС-СГ-1/24.01.2017г., който протокол е подписан и от Г. В., т. е. същата е присъствала при установяване на нарушението. Следователно не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на двама други свидетели. За правна пълнота ще се посочи още, че неправилно тълкува касаторът и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в която използван е изразът „свидетелите“. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично минималния брой на свидетелите, допуска същите да са повече от един, като акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на акта, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможността да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на АУАН, като това се отбелязва изрично в акта. Освен това, въпреки че актът за установено нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), или в присъствието на двама други свидетели, когато няма такива по извършване или установяване на нарушението, което изрично се отбелязва (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН), актът се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН). От изложеното следва, че актът в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението, който и подписва същия. С оглед изложеното не е налице основание за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Не се споделят твърденията за недоказаност на процесното нарушение. По делото, основано в достатъчност и непротиворечивост на доказателствата (които съдът не намира за необходимо да преповтаря), в процесуално законосъобразно производство, е безспорно установено, че на посочената дата и при вписаните обстоятелства, а именно – при работещ в нормален режим на работа ПГ №5, част от ГИПТЕЕ, чийто оператор е „***“ АД, гр. Перник, на 24.01.2017 г. са отвеждани отпадъчни газове от ПГ №5 към ИУ №1, без да е факт анормален режим на работа–ремонт или авария на СОИ. Не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.

По доводите на касационния жалбоподател РИОСВ – Перник:

Без основание се твърди неправилно приложение от страна на районния съд на закона и конкретно чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на санкцията. Касаторът основава доводите си в издадени срещу дружеството влезли в сила наказателни постановления за нарушения на други условия на КР, в изводи за трайно установена практика на дружеството да нарушава тези условия, с констатирано и след датата на извършване на процесното нарушение неспазване на същото условие от КР. Тези данни, по разбиране и на настоящия състав, не следва да се преценяват като отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед високия минимален размер на предвижданата за процесното нарушение имуществена санкция. От доказателствата по делото е видно, че за неспазване на Условие 9.2.11 от КР №53-Н1/2014г. „***“ АД, гр. Перник не е санкционирано в друго административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила НП. Посочените две наказателни постановления са неотносими. Безспорен факт в процесния случай е, че за дружеството процесното нарушение, състоящо се в неизпълнение конкретно на Условие 9.2.11 от КР №53-Н1/2014 г., е първо такова. С оглед на това настоящия състав напълно споделя мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че налагането на наказание над предвидения минимален размер от 10 000 лв. се явява прекомерно, както и би надхвърлило, като така не би обслужило и целите по чл. 12 на ЗАНН.

И при извършената извън доводите, изложени в касационните жалби, служебно проверка за правилното приложение на материалния закон не се установи наличие на основание за касиране на първоинстанционния съдебен акт. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на 24.01.2017г. на площадка, находяща се кв. Мошино, гр. Перник, „***“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор ГИПТЕЕ, при самостоятелно и в нормален режим на работа експлоатиране на ПГ №5, е изпускало в атмосферата емисии на вредни вещества от дейността си посредством ИУ №1. Правилно така установеното е квалифицирано от контролните органи и наказващия орган като неизпълнение от страна на „***“ АД, гр. Перник на задължението по Условие 9.2.11 от КР №53Н1/2014 г., свързано на свой ред със задължението по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, вменено на операторите на инсталации, а именно: да изпълняват условията в комплексното разрешително. Не се установява наличие на основание за отмяна на решението на районния съд-Перник, поради което същото като правилно ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 705 от 11.12.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1576 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/