Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

Гр. Перник, 23.03.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Любомир Луканов

при съдебния секретар А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 71 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“, представлявано от изпълнителния директор Л. В. С. и по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, чрез главен юрисконсулт Г. Г. против решение № 618 от 07.12.2017 година, постановено по АНД № 01687 по описа за 2017 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 20-А-10 от 30.08.2017 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с което на „***“ АД, гр. Перник е наложена имуществена санкция в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), като е намалена наложената санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.

Касаторът „***“ АД, твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като се сочат допуснати процесуални нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поради съставяне на акта за установяване на нарушението в присъствието на само един свидетел, както и поради неспазване на изискванията за индивидуализация на наказанието, като доводите се обосновават в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

Касаторът Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник твърди, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът „***“ АД, редовно призован се представлява от юрисконсулт Славолюб Славчов, който поддържа касационната жалба на „Топлофикация – Перник“ АД и оспорва касационната жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът РИОСВ Перник редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Гергана Генчева, която заявява, че поддържа касационната жалба и оспорва касационната жалба на „***“ АД. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго такова, с което да потвърди наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от страни в производството по делото пред районния съд, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба и при правилно приложен материален закон.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

С НП № 20-А-10 от 30.08.2017 година, директорът на РИОСВ Перник е наложил на „***“ АД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за това, че на 11.01.2017 година при извършена проверка от експерти при РИОСВ Перник на място на площадката на сгурооттвала, дружеството „***“ АД не е изпълнило Условие 16.9.7 от Комплексно разрешително /КР/ № 296-НО/2008 година, а именно „В срок до 31.12.2016 година притежателят на настоящето разрешително да приключи техническата рекултивация на цялата територия на сгуроотвал „7-ми Септември“, т.е към дата 01.01.2017 година в гр. Перник кв. „Калкас“ на площадката на сгуроотвал „7-ми Септември“, „***“ АД не е изпълнил Условие 16. 9. 7 от Комплексно разрешително (КР) № 296-НО/2008 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, като в производството по АНД № 01687 по описа на съда за 2017 година е изменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото е приел, че не са налице нарушения на процесуалния и материален закон. При определяне размера на имуществена санкция районния съд е приел, че касатора „***“ АД многократно е наказван, но с оглед степента на обществена опасност е наложил имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. По този начин биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително без да води до прекомерно икономическо сътресение за дружеството с оглед функцията което същото изпълнява и значението и за живота на гражданите.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора „Топлофикация – Перник“ АД за допуснати в производството по налагане на имуществената санкция съществени процесуални нарушения за неоснователни, по следните съображения:

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав, че производство е проведено и приключило съобразно процесуалните правила, без допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното дружество.

Неоснователно е и възражението на касатора „Топлофикация – Перник“ АД за допуснато съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, допуска същите да са повече от един и акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на АУАН, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, като тук изрично са двама по съставянето на АУАН. Актът за установено административно нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но АУАН се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че АУАН в тази хипотеза може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. Това следва също и от използвания от законодателя неконкретен по отношение броя на свидетелите израз в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тълкуван ведно с направеното изрично уточнение в нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, сочеща двама свидетели. АУАН за процесното нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение към държавата, е редовно съставен при присъствието на свидетел, посочен в АУАН като свидетел по установяване на нарушението, което е видно и от КП № 1 – КОС – ГВ – 1/11.01.2017 година.

На следващо място неоснователно е изложеното в касационната жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник твърдение за несъобразяване от районния съд с правилата за определяне на административните наказания по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Изводите на решаващия първоинстанционен съд за изменение на наложената имуществена санкция са изцяло съобразени по вид и размер с предвидените в разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) наказания, като са взети предвид смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по случая. Размерът е определен справедливо и е напълно съпоставим с целите по чл. 12 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Перник е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Ето защо с оглед на гореизложеното решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 618 от 07.12.2017 година, постановено по АНД № 01687 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/