Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 143

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 26.03.2018 година

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                                        ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                                                                    

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 92 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.В.С.,*** чрез пълномощника му адв. А.Т.,*** против решение № 671 от 30.11.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1832 по описа на съда за 2017г.. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № *** от 20.09.2016г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с което на И.В.С., за нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева). 

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с материалния и процесуален закон. По същество излага доводи срещу отказа на решаващия първоинстанционен състав да преквалифицира нарушението като маловажно на основание чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на това се иска касационния съд да отмени решението на Районен съд-Перник и да се произнесе по същество като отмени процесното наказателно постановление. Алтернативно иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат доводи свързани с отмяната на атакувания съдебен акт.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не депозира възражение срещу касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.  Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № *** от 20.09.2016г. Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник е наложил на И.В.С., в качеството му на водач на лек автомобил, административно наказание „глоба“ в размер на 250лв. за това, че на 09.08.2016г. в 16:05 часа в община Перник на скоростен път лот нула на автомагистрала Струма, с посока на движение към гр. Дупница, управлява МПС-лек автомобил „***“ с рег. №***, което МПС не е спряно от движение и на което МПС е собственик, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.   

Обжалвано пред Районен съд-Перник, в производството по АНД № 1832 по описа на съда за 2017г. наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства и съответни на тях изводи по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че при сочените в НП обстоятелства, И.В.С. и в качеството му на собственик, не е съобразил поведението си с предписанието на чл. 638, ал. 1, т. 1  от КЗ. С тези доводи наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 1, предл. посл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

Решението е правилно.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал, като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че настоящия касатор на 09.08.2016г. в 16:05 в на скоростен път лот нула на автомагистрала Струма, ПВ-Боснек с посока на движение към гр. Дупница, като водач и собственик на лек автомобил „***“ с рег. №*** няма сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача /нарушителя/ по реда на  чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и при съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е потвърдил изцяло НП.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд досежно законосъобразното приложение от страна на административнонаказващия орган на разпоредбата на  чл. 638, ал.1, т. 1 от КЗ, като действаща такава към момента на извършване на административното нарушение се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Според чл. 638, ал.1 от КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице. Следва да се отбележи, че и АУАН и в НП еднозначно е вписано, че за МПС-то към посочената дата и час няма сключен договор за застраховка „ГО“, с оглед което доводите на касатора в тази връзка са неоснователни.

Доказателства, които да подложат на съмнение така установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка не са ангажирани от страна на жалбоподателя. В действителност в жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд е бил поискан разпит на свидетел, но без да се сочи какви факти и обстоятелства ще установява. Оборване на предявеното с АУАН, респ. с НП става чрез писмени доказателства,  а такива не са ангажирани. С оглед на това не е налице процесуално нарушение, което да води до отмяна на съдебния акт.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства, за установяване на касационните основания. Поради това, изложеното в касационната жалба, че пред първоинстанционния съд било представено извлечение от масивите на Гаранционен фонд, от което се установявало, че на 09.08.2017г., в 16.56ч. за процесното МПС имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е голословно твърдение. Ще се отбележи, че в жалбата пред районен съд няма такива твърдения за процесната дата и час за това МПС, а към касационната жалба няма приложения. Съдът има задължение да се произнесе на база събраните доказателства, които са в кориците на делото. В случая въззивния съд се е произнесъл въз основа на доказателствата по делото. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на районен съд-Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

Настоящия състав намира, че чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН не намира приложение. Процесното нарушение, формално по своя характер (законът не държи сметка за наличието или не на вредоносен резултат от същото), не се установява по делото да е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличат от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, да го направят „изолиран“ случай на този вид административни нарушения. Периодът на забавата не е от значение за съставомерността на деянието. Не са изложени други причини, които да се разгледат и да се приемат за  обективно препятстващи изпълнението на задължението.

Въз основа на всичко изложено се приема, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, и същото като валидно, допустимо и законосъобразно ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН, касационен състав на Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 671 от 30.11.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1832 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                             2.