Р Е Ш Е Н И Е

№ 144

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Гр. Перник, 19.03.2018 година.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 93 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.А.А. с ЕГН **********,*** против решение № 674 от 13.12.2017 година, постановено по АНД № 01229 по описа за 2017 година на Районен съд Перник, в частта, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2612/13 от 16.09.2013 година, издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Перник, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предложение първо, както и на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2, т. 1 от ЗДвП. В останалата част съдебното решение е влязло в законна сила, като не е обжалвано от страните.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и с принципите наказателното производство, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

В проведеното съдебно заседание касаторът С.А.А., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К.С. ***, който поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отмени НП, поради изтекла абсолютната погасителна давност.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник, предлага да бъде уважена жалбата, а решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – Перник след извършена проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съображенията за това са следните:

Настоящия касационен състав намира за основателно възражението, че по отношение на обжалваното НП е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване на нарушителя. Към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, то безспорно, при липса на съответна уредба в ЗАНН относно абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административнонаказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение, следва този институт да намери приложение и в административно наказателното производство.

Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление С.А.А. е санкциониран за извършено на 21.06.2013 година административно нарушение, като към настоящия момент абсолютната давност, считано от датата на извършване на нарушението е изтекла.

Настоящата касационна инстанция приема, че правилата за давността и абсолютната давност, предвидени в НК, следва да се прилагат и в административнонаказателното производство и поради това, че давността и абсолютната давност, като основание за изключване на отговорността, е предвидено за много по – тежки противообществени прояви, а именно: престъпленията и няма логика за по – леки такива, като административните нарушения тя да бъде изключена.

С изменението на разпоредбата на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ДВ.бр.26/2010 година, в сила от 10.04.2010 година/ се удължава срока от 2 на 3 години, а оттук и срока за абсолютната давност от 3 години на 4 години и 6 месеца.

В този аспект към датата на извършване на вмененото нарушение е било в сила изменението на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която настоящия касационен състав прилага в настоящото административнонаказателно производство.

В мотивите на съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС се прие, че един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази липса се преодолява с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, като тази разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване. Наличието на специалната норма на чл. 34 от ЗАНН, уреждаща случаите, в които административно наказателно производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната давност по чл. 81 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Ако се приеме обратното, би означавало, че извършителят на административно нарушение се поставя в по – неблагоприятно положение от извършителя на престъпление.

Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, както и издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 674 от 13.12.2017 година, постановено по АНД № 01229 по описа за 2017 година на Районен съд Перник, в частта, с която е потвърдено наказателното постановление и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2612/13 от 16.09.2013 година, издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Перник, в частта с която на С.А.А. с ЕГН **********,*** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предложение първо, както и на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2, т. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/