Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

Гр. Перник, 30.03.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар Т. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 101 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт А. М. срещу съдебно решение № 706 от 28.11.2017 година, постановено по АНД № 01895/2017 година по описа на Районен съд Перник, с което е отменено Наказателно постановление № 14-0000467 от 21.08.2017 година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. Дивотино, ул. „***“ № 20, община Перник, представлявано от управителя И. Е. К., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ, за това, че е допуснал до работа лицето А. В. А. с ЕГН ********** преди да му предостави екземпляр от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, представляващо нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В касационната жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Антон Михайлов, който твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго, с което да потвърди издаденото НП.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „***” ЕООД редовно призован се представлява от адвокат Г. Б. от АК Перник, който моли съда да остави в сила решението на Районен съд Перник, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за основателна, поради което моли съда да отмени решението на районния съд.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Наказателно постановление /НП/ № 14-0000467 от 21.08.2017 година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник на основание съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 14-0000467 от 23.06.2017 година е наложил на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Дивотино, ул. „***“ № 20, община Перник, представлявано от управителя И. Е. К., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 414, ал. 3, от Кодекса на труда /КТ/, за това, че работодателя е допуснал до работа лицето А. В. А. с ЕГН ********** преди да му предостави екземпляр от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, представляващо нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. В производството АНД № 01895 по описа на съда за 2017 година наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел че производството по налагане на имуществената санкция не е съобразно с процесуалните правила, както и неправилно е приложен материалния закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното задължение към държавата от страна на наказаното юридическо лице.

Решението е правилно.

Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят/упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. В тази връзка работодателят е задължен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. С оглед безспорно установеното по делото, че трудов договор не е бил сключен между страните към момента на установяване на нарушението – 15.06.2017 година, съответно не е направено и уведомление, представляващо задължение на работодателя, произтичащо от сключен трудов договор, то се оказва практически невъзможно предоставянето на копие по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, поради обективното му несъществуване преди тази дата. Същността на трудовото правоотношение, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не допуска предполагане на такъв договор, с оглед естеството на трудовия договор /формален по чл. 62, ал.1 от КТ/, който е и юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ. В този смисъл, доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ то е налице неправилно възприемане от органите на административнонаказателното производство, като източник на административната отговорност на дружеството. Ето защо на ответника по касационната жалба неправилно е вменена административнонаказателна отговорност за такова административно нарушение. Районният съд правилно е приел, че с оглед установеното несъществуване на трудов договор, за работодателя обективно не би могло да възникне задължение да представи екземпляр от такъв и следващото се уведомление, както и не би могъл да наруши регламентираната в чл. 63, ал. 2 от КТ забрана да допусне до работа работник или служител, преди да му представи документите по ал. 1 – екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. В този смисъл описаното в НП нарушение се явява несъставомерно по посоченият текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от АНО правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП. Безспорно е, че настоящия касатор е предприел действия в такава насока към 16.06.2017 година, от когато е приложеното съобщението до НАП. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че прецизният анализ на посочените разпоредби налага извода, че изпълнителното деяние на чл. 63, ал. 2 от КТ е бездействие, чрез което работодателят е допуснал работника, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. Следователно в двете алинеи на чл. 63 от КТ са посочени различни форми на изпълнителни деяния и се визират различни по вид нарушения. В НП е прието от АНО, че описаното деяние съставлява нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Посочената норма предполага, че освен уведомлението до НАП на лицето не е предоставено и копие от трудов договор, тъй като е разписано „документите” по ал. 1, а не при условие на алтернативност. В Глава пета от КТ „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“, раздел първи „Трудов договор“, систематично са подредени първо сключване на трудов договор, след него форма и трето по ред начало на изпълнението, където са намерили място текстовете на чл. 63 от КТ, посочени за състав на нарушение в процесния случай. Законодателят е въвел изискване за форма на трудовия договор с текста на чл. 62, ал. 1 от КТ, според който трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл. 61, ал. 1 от КТ посочва сключването му между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От сключването му възникват правата и задълженията на страните. Съответно от този момент за работодателя възникват следващите се в тази връзка задължения за изпращане на уведомления, да предостави преди постъпването му на работа екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението. След сключването възниква и изричната забрана да допуска до работа работник, преди да му ги предостави. В конкретния случай доказателствата установят безспорно, че няма сключен трудов договор към датата на проверката 15.06.2017 година, но това не е преценено от АНО, за да възникнат следващите се от това задължения за дружеството. В тази връзка настоящия касационен състав намира, че е невъзможно работодателят да връчи трудов договор и уведомление, издадено въз основа на него, които не съществуват в правния мир.

С оглед гореизложените съображения, настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 706 от 28.11.2017 година, постановено по а.х.дело № 01895/2017 година по описа на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/