Р Е Ш Е Н И Е

№167

Гр. Перник, 30.03.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Любомир Луканов

при съдебния секретар Т. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладвано от съдия Ивайло Иванов КАНД № 111 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 161, представлявано от изпълнителните директори Ц. Н. и В. Н. срещу съдебно решение № 704 от 21.12.2017 година, постановено по а.х.дело № 01530/2017 година по описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0000465 от 24.07.2017 година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 161, представлявано от изпълнителните директори Ц. Н. и В. Н. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касаторът твърди, че при постановяване на съдебния акт районният съд неправилно е възприел установената фактическа обстановка, както и е не е взел предвид наличието на допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения при връчването на съставения АУАН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго, с което да отмени издаденото НП.

В проведено съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от адвокат П.Р. ***, който моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго, с което да отмени издаденото НП по подробно изложени възражения в касационната жалба.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован се представлява от старши юрисконсулт А. М., който моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред Районен съд Перник е било издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник наказателно постановление № 14-0000465 от 24.07.2017 година, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на настоящия касатор за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че „Табак маркет“ АД (касатор), в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като не е уредило като трудови правоотношенията при предоставянето на работна сила с лицето О. Й. Й. с ЕГН **********, като не е сключил трудов договор в писмена форма. Безспорно е и от попълнената саморъчно декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че посоченото лице има определено работно време, работно място, определена длъжност, почивки и уговорено трудово възнаграждение.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено нарушение на трудовото законодателство. В изпълнение задължението си за извършване проверка на издаденото НП, решаващият съд е констатирал, че описаното в него нарушение е доказано, т.к. от събраните доказателства е налице трудово правоотношение, а не гражданско, за което касатора е привлечен към административно наказателна отговорност за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съдържащ задължение за работодателя да сключи трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни. С оглед безспорно установеното по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните, към момента на установяване на нарушението – 10.05.2017 година, решаващият съд е приел, че в случая е налице извършеното нарушение и има основание за сключване на трудов договор между страните. Развити са подробно мотиви в тази насока за същността на трудовото правоотношение и съотношението му с облигационното правоотношение, съответно е установено че възприето от органите на административнонаказателното производство като източник на отговорността на дружеството жалбоподател е правилно и вменената му административнонаказателна отговорност за такова административно нарушение. Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя. При съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е потвърдил НП, с което е наложена имуществена санкция в предвидения минимален размер от 1 500 лева.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Постановеното решение е правилно. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че с оглед установеното несъществуване на трудово правоотношение за страните е възникнало задължение за сключване на трудов договор в писмена форма. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районни съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на настоящия касатор. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че трудовия договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за изработка) се дължи конкретен трудов резултат (овеществен труд) за определен срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н., а при договора за изработка изпълнителят дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип – еднократно.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни твърденията наведени в касационната жалба, тьй като установената фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, с оглед на които правилно е ангажирана отговорността на дружеството.

Не намира правна опора и другото наведено касационно основание, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, като издадено след изтичане на едномесечния срок от установяване на нарушението. Срокът за издаване на наказателно постановление, регламентиран в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е месечен от получаване на преписката, а не от установяване на нарушението, като срокът за издаване на наказателно постановление е инструктивен и неспазването му няма за последица незаконосъобразност на производството на това основание.

С оглед гореизложените съображения, настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 704 от 21.12.2017 година, постановено по а.х.дело № 01530/2017 година по описа на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/