Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. Перник, 12. 04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар
Е.В., и в присъствието на прокурора Г. А. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Луканов административно дело № 340/2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на В.С.А., с адрес ***, действаща чрез представител по пълномощие адв.
В.Т.Д. от САК (лист 22 от делото), против Администрацията на Министерския съвет
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Дондуков“ № 1.
В исковата молба
са изложени твърдения, че след силното земетресение от 22.05.2012г. единственото
жилище на ищцата, намиращо се в гр. П.***, представляващо масивна двуетажна къща
със застроена площ от 51 кв.м., е конструктивно компроментирано, а с молба вх. №
012/Д-2165 от 29.05.2012г., подадена по реда на чл. 26 от ПОДМКВПМС, ищцата е направила
искане към държавата за предоставяне на възстановителна помощ по реда на чл. 55,
ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Твърди, че административното производство
по направеното искане е приключило на 11.02.2013г., когато с точка 750 от Приложение
№ 2, т. 5 към Протокол № 1/11.02.2013г. на Междуведомствената комисия за възстановяване
и подпомагане към Министерския съвет (Комисията), й е отказано правото на подпомагане
чрез предоставяне на възстановителна помощ. Поддържа, че това решение на Комисията
е отменено с решение № 334/11.10.2013 г. по адм. дело № 480/2013 г. на Административен
съд П., което е влязло в сила на 09.11.2013г. като необжалвано. Твърди, че е била
лишена от информация за развитието на възобновеното административно производство,
а забавата на последното продължило до 29.10.2015г., когато с т. 46 към т. 3.1 от
Протокол № 5 отново й е отказано подпомагане. С решение № 136 от 04.04.2016 г.,
по адм. дело № 19/2016 г., на Административен съд П., влязло в сила на 29.04.2016г.,
било отменено и второто решение на Комисията. Поддържа още, че в хода на съдебното
производство се установило, че щетите на имота възлизат на 11 392 лева. Излага,
че поради така развилите се отношения с Комисията натрупала огромно разочарование,
тревога и раздразнение, а демонстрираната недосегаемост, пренебрежение и претупване
на задълженията на Комисията, оставили у ищцата трайно усещане за обида, малоценност
и незначителност като гражданин. С молба вх. № 230/22.01.2018г. (лист 105-106 от
делото) ищцата конкретизира, че претърпените от нея неимуществени вреди са намерили
проявление в първоначален страх и несигурност от това дали държавата ще й помогне
в бедствието; тревога за сигурността на близките й; разочарование от липсата на
загриженост от публичните организации на обществото; гняв и отчаяние, че дори и
съдът не е в състояние да принуди административният орган да изпълни задълженията
си.
Ищцата е предявила
главен иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди в периода от 22.05.2012г. до датата на исковата молба - 07.07.2017г. от незаконосъобразни
актове на администрацията на ответника, които са отменени от съда с влезли в сила
съдебни решения - съответно с решение № 334/11.10.2013 г. по адм. дело № 480/2013
г. и решение № 136 от 04.04.2016 г., по адм. дело № 19/2016 г., двете на Административен
съд П..
При условията
на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли като неоснователен главния иск, е предявен
и иск с правна квалификация чл. 1, ал.1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ, вр. с чл. 204,
ал. 4 от АПК. Ищцата иска да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение на претърпените неимуществени вреди в периода от
22.05.2012г. до датата на исковата молба - 07.07.2017г., които са причинени от бездействие
на администрацията на ответника, изразяващо се в липсата на произнасяне със законосъобразен
акт по искане за обезщетяване вредите по имота на ищцата.
В открито съдебно
заседание, ищцата лично и чрез представителя си по пълномощие поддържа предявените
искове. Сочи доказателства. Иска присъждане на направените по делото съдебни и деловодни
разноски. Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК
(лист 115 по делото).
Ответната страна - Администрацията на Министерския съвет на Република
България, чрез процесуалните си представители Б. А. С.-Х. и Д. В. И.(пълномощни
по лист 57-58 от делото), в писмен отговор депозиран с вх. № 1837 от 15.08.2017
г. по описа на съда, изразява становище, с което оспорва по допустимост и основателност
предявения иск, а след направените конкретизации от ищцата, поддържа отговора на
исковата молба. Твърди, че не е налице акт, действие или бездействие нито на ответника,
нито на Комисията, от които да са настъпили вреди за ищцата. Представя писмени доказателства.
В открито съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се представлява. Не
претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура П. дава заключение за основателност
на исковата претенция, предявена при условията на евентуалност.
Административен
съд П. след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Производството
пред административния орган е започнало по повод постъпила молба от ищцата с вх.
№ 012/Д-2165 от 29. 05. 2012г. (лист 34 по делото), подадена по реда на чл. 26 от
ПОДМКВПМС с искане чрез общинската администрация към държавата за предоставяне на
възстановителна помощ по реда на чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
На 11. 02. 2013г. в т. 750 от приложение № 2, т. 5 към протокол № 1/11. 02. 2013г.,
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет
е отказала подпомагане на В.А.. Така постановеният административен акт е бил обжалван
пред Административен съд П. и с решение № 334/11. 10. 2013г., по адм. дело № 480/2013
г. (лист 9-10 по делото), което не е спорно, че е влязло в сила на 09. 11. 2013г.,
актът е отменен и преписката е била върната на органа за ново произнасяне.
На свое заседание
от 29. 10. 2015г. с точка 46 от приложение № 4 към т. 3.1. от Протокол № 5/29. 10.
2015г. на Комисията, на В.А. отново е отказано подпомагане за преодоляване на последиците
от силното земетресение от 22. 05. 2012г. (лист 12 от делото). С решение № 136/04.
04. 2016г., постановено по адм.д. № 19/2016г. на Административен съд П. (лист 13
по делото) т. 46 от посочения протокол е отменена и съдът е върнал преписката за
ново произнасяне на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерския съвет на РБ. Страните не спорят, че решението на административния съд
не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.04.2016г.
С протокол от
28. 04. 2015г. на комисия на община Перник, назначена от кмета на община П. със
заповед № 386/09. 03. 2015г., същата е предложила определена сума в оценката 11
392 лева по КСС да бъде изплатена на В.С.А..
Видно от
удостоверение за данъчна оценка изх. № 6404005388 от 19.10.2017г. на община П.,
дирекция „МДТ“, данъчната оценка на жилището с адрес гр. П. е в общ размер от
37 254.70 лева, като ищцата притежава 6/8 идеални части и е съсобственик на
имота с Б. Д. Д. и В. Д. Д. (лист 86 по делото).
Приетите писмени
доказателства: протокол от 26. 06.2012г., оценка на недвижим имот от юни 2012г.;
конструктивно становище от юни 2012г.; протокол № 1/17. 02. 2015г.; писмо с преписката
на В.С.А. *** до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерския съвет (лист 34-56 от делото), съдът не обсъжда по същество доколкото
не разглежда спор за законосъобразност на административен акт, а иск по ЗОДОВ. В
този смисъл съдът приема, че тези писмени доказателства са неотносими към предмета
на спора.
По делото са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц. Д. М. – съсед на ищцата. От
показанията му не се установяват релевантните за спора факти, за които е
допуснат до разпит този свидетел, а именно: че в периода от 22.05.2012г. до 07.07.2017г.
ищцата е претърпяла неимуществените вреди, които са намерили проявление в
първоначален страх и несигурност от това дали държавата ще й помогне в
бедствието; тревога за сигурността на близките й; разочарование от липсата на
загриженост от публичните организации на обществото; гняв и отчаяние, че дори и
съдът не е в състояние да принуди административният орган да изпълни
задълженията си, които вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с
отменените актове на Комисията или от бездействието й да се произнесе със
законосъобразен акт. В показанията си пред съда свидетелят заявява, че ищцата е
подавала молба за отпускане на някаква сума за обезщетение на вредите от
земетресението през 2012г., но не е удовлетворена и не е съгласна с
определената й сума. В тази част съдът дава вяра на показанията на свидетеля,
тъй като те кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в останалата им част, тъй като свидетелят преразказва пред
съда наученото от ищцата, но не излага собствените си възприятия за релевантни
за спора факти. Съдът не обсъжда показанията в другата им част, тъй като те нямат
доказателствена стойност, доколкото свидетелят възпроизвежда наученото от
ищцата („…Тя е споделяла с мен…; …Споделяла ми е, че има безсънни нощи, че лошо
се храни, а също и че има здравословни проблеми. Това знам от нея…;….Поне
година и нещо има откакто ми е споделила…”), а не негови възприятия за тези факти.
Обясненията на страните (в случая наученото от ищцата) са предмет на доказване,
но не и доказателствено средство.
В
хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства.
Административен съд П., след
като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, приема следните правни
изводи:
І. По допустимостта на
исковата молба:
Предявени са при условията на евентуалност обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ.
Исковете са процесуално
допустими, тъй като се твърдят претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразни актове и бездействия на служители на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменени с влязъл
в сила съдебен акт незаконосъобразни решения, издадени от длъжностни лица на ответника,
както и от бездействия на служители на ответника.
Законът за
администрацията (ЗА) не признава качеството юридическо лице, както и не
признава гражданска правосубектност на изброените в него административни
органи, но определя техните администрации за правосубектни. Според нормата на
чл. 40, ал.3 от ЗА администрацията на Министерския съвет е самостоятелно
юридическо лице на бюджетна издръжка. Исковата претенция е насочена срещу
юридическото лице, към чиято структура принадлежи органът за който са изложени
твърдения за постановени незаконосъобразен акт и бездействие от които са
причинени вредите на ищеца и е в съответствие с изискванията на чл. 205 от АПК.
Следва, че исковата молба е предявена срещу легитимиран ответник.
От приетите
по делото писмени доказателства се установи, че са постановени два акта на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, които са
отменени като незаконосъобразни със съдебни решения. Исковият процес започва с
твърденията на ищеца, че спорното право съществува. Дали спорното право
съществува или не, е въпрос по основателността на иска, по която съдът се
произнася със съдебното решение. Основателността на иска не е и не може да бъде
предпоставка за допустимостта му. Твърденията за наличие на спор е достатъчно
основание исковата молба да е процесуално допустима. След като има твърдения за
причинена вреда на ищцата, която е в причинна връзка с отменени по съдебен ред
актове на ответника, съдът приема, че е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от административна
дейност, който е подсъден на административните съдилища и в частност, на
Административен съд П., който е съд по настоящия адрес на увредения (арг.
от чл. 7, предл. 2 от ЗОДОВ).
В този смисъл
съдът приема за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
исковата претенция, тъй като не били налице акт, действие или бездействие, от
които да са произтекли вреди за ищеца.
По изложените
съображения и двата иска са допустими за разглеждане, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
ІІ. По основателността на исковете:
1. По
предявения главен иск съдът приема следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността е
гаранционно - обезпечителна, в какъвто смисъл е приетото в т. 6 от ТР № 3/2004
година на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на
работодателя по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗДД).
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт
или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Съгласно теорията и установената съдебна практика липсата на един от елементите
на сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата и
общината за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне на иска,
като неоснователен. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, в каквато насока са и изричните указания
дадени от съда с определението по доклада на делото (лист 121 от делото).
Първото условие
е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В случая се установи
постановени незаконосъобразни актове от орган на ответника – по точка 750 от
приложение № 2, т. 5 към протокол № 1/11. 02. 2013г. и по т.46 от приложение №
4 към т. 3.1. от Протокол № 5/29. 10. 2015г. на Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, които са отменени с влезли
в сила съдебни решения, съответно решение № 334/11.10.2013 г. по адм. дело № 480/2013
г. и решение № 136 от 04.04.2016 г., по адм. дело № 19/2016 г., двете на Административен
съд П..
Следва, че е осъществена
първата от сочените в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен
акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Съгласно чл. 4
ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените вреди са следствие от негативно засягане на нематериални блага,
като проявлението на тези вреди може да се обективира и по посочените от ищцата
начини в молба с вх.№ 230/22.01.2018г. по описа на съда. Отмяната на един
административен акт поради неговата незаконосъобразност не презюмира
отговорността на държавата за настъпилите от него вреди. Необходимо е да се
докаже настъпването на тези вреди, които да са реално претърпени, за да се
определи техния паричен еквивалент. Това обаче не е достатъчно. Вредите трябва
да са пряка и непосредствена последица, т.е. да са настъпили като естествен
резултат от незаконосъобразния акт (в този смисъл виж решение № 4390 от
31.03.2014 г. по адм. д. № 7731/2013 г. на ВАС, III отд.).
Пряка последица
е тази, която директно въздейства върху правната сфера на увредения, а
непосредствена последица е когато увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразният акт на административен орган отменен по съответния ред. Преки
са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от
увреждането.
Установената
в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно и
пълно доказване от страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение
факти, вкл. и на настъпилите неимуществени вреди, както и връзката им с
отменените актове на администрацията.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съдът трябва да изхожда не от
субективното си схващане за справедливост, а от общоприетото обществено
становище за справедливост. Понятието „справедливост“ като морално-етична
категория включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване“. Неимуществените вреди, съгласно цитираното общо
правило, се определят от съда по справедливост, но това не освобождава ищеца от
събиране и представяне на всички доказателства, за да установи, че е претърпял
такива вреди. Във всички случаи вредите трябва да са действително настъпили и
да се докажат от ищеца.
В настоящото
производство съдът приема, че ищцата не проведе пълно и главно доказване на
претърпените неимуществени вреди, т.е. такова доказване, което да обоснове единствено
възможния извод, че вредите са настъпили. Останаха недоказани
твърденията, че в периода от 22.05.2012г. до 07.07.2017г. ищцата е претърпяла
неимуществените вреди, които са намерили проявление в първоначален страх и
несигурност от това дали държавата ще й помогне в бедствието; тревога за
сигурността на близките й; разочарование от липсата на загриженост от
публичните организации на обществото; гняв и отчаяние, че дори и съдът не е в
състояние да принуди административният орган да изпълни задълженията си.
Не бе успешно проведено и доказването на пряката и непосредствена връзка на твърдените вреди с отменените от съда актове на администрацията на ответника.
Недоказаните факти са неосъществени за съда факти. Недоказаните факти не
могат да бъдат субсумирани под приложимата правна норма, респ. от недоказания
факт не могат да настъпят целените, в случая от ищцата, правни последици.
Следва, че от събраните в съдебното производство доказателства не може да се
обоснове извод, че неимуществените вреди са настъпили реално и са претърпени от
ищцата в периода от 22.05.2012г. до 07.07.2017г.,
както и че те са в резултат от незаконосъобразните актове от орган на ответника – по точка 750 от приложение
№ 2, т. 5 към протокол № 1/11. 02. 2013г. и по т.46 от приложение № 4 към т.
3.1. от Протокол № 5/29. 10. 2015г. на Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.
С оглед на изложеното и като съобрази неблагоприятните последици за ищцата
от недоказани изгодни за нея факти и връзката между тези факти, съдът приема,
че главният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
По изложени съображения съдът отхвърля иска за присъждане на ищцата на
обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди от отменените
незаконосъобразни административни актове на ответника, претърпени в периода от 22.05.2012г.
до 07.07.2017г., като неоснователен.
Поради неоснователността
на главния иск, съдът дължи произнасяне и по евентуалния
иск на ищеца.
2. По
предявения евентуален иск съдът приема следното:
Ищцата иска
да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение на претърпените неимуществени вреди в периода от
22.05.2012г. до датата на исковата молба - 07.07.2017г., които са причинени от
администрацията на ответника, поради бездействие изразяващо се с липсата на
произнасяне със законосъобразен акт по искане за обезщетяване вредите по имота й.
В случая незаконосъобразността на бездействието на административния орган не е
установена с влязло в сила съдебно решение.
Съобразявайки
вече изложените мотиви в т. ІІ.1 от решенето, относно сложния фактически
състава на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които са относими и към разглеждания
евентуален иск, то в хипотезата на чл.
204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. Съдът дължи произнасяне за незаконосъобразността на
бездействието на административния орган само в мотивите на съдебното решение, с
което се уважава или отхвърля иска по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в
диспозитива на съдебния акт (в този смисъл решение № 174 от 05.01.2018 г. по
адм. д. № 10511/2016 г. на ВАС, III отд.).
Разпоредбата
на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или
бездействия на административен орган или негово длъжностно лице.
Доказателствената тежест отново е на ищеца, който може да ползва всички
допустими по АПК,
субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ
доказателства и доказателствени средства. Тази доказателствена тежест изрично е
указана от съда с определението по доклада на делото, който е бил приет без
възражение от страните.
Съдът приема
за установено по делото, че действително има допуснато противоправно
бездействие от административния орган, който през процесния период не се е
произнесъл със законосъобразен акт по искането на ищцата за обезщетяване
вредите по имота й. Но само това незаконосъобразно бездействие не е достатъчно
условие за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Недоказани останаха твърдените от ищцата
неимуществени вреди, както и връзка на вредите с бездействието на
администрацията на ответника. Такава връзка не се презюмира от закона, поради
което подлежи на доказване от ищцата, която я твърди (арг. от чл. 153 от ГПК и
чл. 154, ал. 1 от ГПК). Да се формира различен правен извод, т.е. да се приеме
основателност на иска при липсата на доказателства, би било в явно противоречие
с основни принципи, установени както в чл. 121, ал. 1 от Конституцията на
Република България (обн., ДВ, бр.
56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.), така и в
приложимите процесуални закони, прокламиращи равенството на страните пред съда
(чл. 8, ал. 1 от АПК и чл. 9 от ГПК) и състезателност в спорното исково
производство (чл. 8, ал. 2 от ГПК).
С оглед на изложеното и като съобрази неблагоприятните последици за ищцата
от недоказани изгодни за нея факти и връзката между тези факти, съдът приема,
че и евентуалният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.
По изложени съображения съдът отхвърля иска за присъждане обезщетение на
ищцата в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди от бездействие на
служители на ответника, изразяващо се с липсата на произнасяне със
законосъобразен акт по искането за обезщетяване вредите по имота й, претърпени
в периода от 22.05.2012г. до 07.07.2017г., като неоснователен.
ІІІ. По разноските.
На
основание чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
Ищцата своевременно
претендира разноски по делото, но при този изход на спора такива не следва да
се присъждат.
Ответникът не претендира
разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран
и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1
и ал. 4 от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.А., ЕГН **********, с адрес ***
срещу Администрацията на Министерския съвет на Република България, с адрес: гр.
С.за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за
претърпени неимуществени вреди в периода от 22.05.2012г. до 07.07.2017г.,
причинени от незаконосъобразни актове на администрацията на ответника, представляващи
точка 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1/11.02.2013г. на
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския
съвет и точка 46 от Приложение № 4 към т. 3.1. от Протокол № 5/29. 10. 2015г.
на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския
съвет, които са отменени с влезли в сила съдебни решения, съответно решение №
334/11.10.2013 г. по адм. дело № 480/2013 г. по описа на Административен съд П.и
решение № 136/04.04.2016 г., по адм. дело № 19/2016 г. по описа на
Административен съд П., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска
на В.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Администрацията на Министерския
съвет на Република България, с адрес: гр. С., за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди в
периода от 22.05.2012г. до 07.07.2017г., причинени от бездействие на администрацията
на ответника, изразяващо се в липсата на произнасяне със законосъобразен акт по
искане за обезщетяване вредите по имота на ищцата, като неоснователен.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България,
в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/