Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр. Перник, 30. 04. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 565/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.П.Н. с адрес: *** против заповед № 313з-1789/26.09.2017 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР – П., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „проявена небрежност в служебната дейност”.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на административния акт поради издаването му при лиса на компетентност, неспазване на предвидената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че по преписката липсват приложени документи, отразяващи работата по „документиране“ на твърдяното нарушение. Твърди още, че в заповедта липсват посочени фактически и правни основания за издаването ѝ, липсват мотиви, неправилно е описана фактическата обстановка, неясно е какво е имено вмененото дисциплинарно нарушение, както и твърди неустановеност дали в процесния период са му извършвани проверки. Поддържа също, че от преписката не личат стадиите на развилото се производство по налагане на дисциплинарно наказание, а именно – образуване, изискване на обяснения от служителя и от кого, запознаване на служителя с предложението за наказание, съответно препятстването му да вземе становище по предявените му факти. Излага твърдения за недостатъчност на доказателствата за вменяване на дисциплинарно нарушение, както липса на съвкупна преценка на събраните такива. Твърди, че наказващият орган не е изискал писменото му обяснение, което да обсъди заедно с всички факти и обстоятелства по случая. Иска съдът да отмени заповедта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез представителя си по пълномощие – адв. В.Б. *** (пълномощно по л. 30 от делото), поддържа жалбата на сочените в нея основания и пледира за отмяна на административния акт. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК лист 78 от делото).

Ответникът – директор на ОД на МВР – Перник, редовно призован, чрез процесуалния си представител гл. юрк. З. В. В. (пълномощно по лист 27 от делото), оспорва жалбата като неоснователна. Представя в цялост административната преписка. В хода по същество пледира законосъобразност на обжалвания административен акт, като твърди доказаност на дисциплинарното нарушение, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство по налагане на дисциплинарното наказание. Не претендира разноски.

Административен съд Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, че жалбоподателят С.П.Н. е държавен служител и изпълнява длъжността „началник“ на група „Охрана на обществения ред“ (ООР) в сектор „Охранителна полиция“ (ОП) на Първо районно управление (Първо РУ) към ОД на МВР – П..

Със заповед №313з-2213/07.10.2016 г. директорът на ОД на МВР – Перник (лист 66 от делото) е определил служители на дирекцията, които да изготвят протокол за отчитане на положен труд извън редовното работно време и за времето за дежурство за държавни служители, работещи на ненормиран работен ден; протокол за положен труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени и протокол за отчитане на отработеното време между 22:00 и 06:00 часа, времето на разположение и положеният труд по време на официални празници. Съгласно т. I.16. от тази заповед за служителите от Първо РУ към ОД на МВР – Перник, работещи на ненормиран работен ден, протоколите следва да се изготвят от О.С. Н. – системен оператор в „Администрация“ в Първо РУ към ОД на МВР – П., а за служителите, работещи на смени протоколите следва да се изготвят от инспектор Р.В. К. – полицейски инспектор V степен в група „ООР“ в сектор „ОП“ към Първо РУ към ОД на МВР – П..

Със справка рег. №9580р-442/19.06.2017 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) – МВР относно проверка, извършена по повод сигнал вх. № 812102-700/28.03.2017 г. по описа на ДКАО-МВР, постъпил в ДВС на МВР (л. 19 от делото), инспектор в ДВС – МВР предложил на директора на ДВС – МВР, да се изпрати копие от тази справка до директора на ОД на МВР – П., за изпълнение на задълженията му по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и чл. 16 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015 г. с оглед наличие на данни в справката, т. 2 и 3, за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОД на МВР – П., а именно:

- т. 2 - които в качеството им на ръководители по управление на силите и средствата за спортни мероприятия са изготвили и попълнили двустранни протоколи съгласно р. III, т. 1 от сключените договори между ОДМВР – П. и ФК „***“ – П., неотговарящи на числения състав от утвърдената План – разстановка, с което са допуснали нанасянето на вреда на МВР и облага за ФК „***“ – П., т. 2. 3. от старши инспектор С.Н. – за футболната среща между ФК „***“ – П. и ФК „***“ – П., с нанесена вреда в размер на 42,09 лв. за 1 ДСВО и за 3 ДСВО от 116,60 лв.

- т. 3 – двустранните протоколи и заповедите за извънреден труд са изготвени и регистрирани извън сроковете на разпоредителните документи в МВР.

Със заповед № 313з-1233/28.06.2017 г. (л. 11 от делото) директорът на ОД на МВР – П. е наредил комисия, съставена от служители на ОД на МВР – П., да извърши проверка за изясняване на изнесените данни в точки 2 и 3 на справка рег. №9580р-442/19.06.2017 г. по описа на ДВС – МВР.

Със справка рег. № 313р-10079/18.08.2017 г. (л. 7-10 от делото) относно проверка, извършена на основание заповед № 313з-1233/28.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – П. и във вр. със справка рег. №9580р-442/19.06.2017 г. по описа на ДВС – МВР, комисията предлага на директора на ОД на МВР – П. да наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за срок от 3 (три) месеца на инспектор С.П.Н., определен с план-разстановка УРИ №1920р-10681/20.11.2016 г. (л. 20 от делото) за ръководител по управление на силите и средствата за осъществяване на охраната на футболна среща между отборите на ФК „***“ – П. и ФК „***“ – гр.П., провела се на 27.11.2016 г. Предложението е по повод установено при проверката във връзка с изводите по т. 3 от справка рег. № 9580р-442/19.06.2017 г. по описа на ДВС – МВР, че във връзка с проведената футболна среща между отборите на ФК „***“ – гр.П. и ФК „***“ – гр.П., С.Н. е съставил двустранен протокол, в който броят на служителите на ОД на МВР – П. е отразен в графата „без извънреден труд“ при положение, че служителите са били на работа извънредно, в почивен ден, и е следвало броят им да бъде отразен в графата „с извънреден труд“. Директорът на ОД на МВР – П. се е запознал със справката на 18.08.2017 г. и е дал разпореждане „за изготвяне на заповед“, насочено към г-жа С. М.. Жалбоподателят С.Н. се е запознал със справката на 04.09.2017 г., като е вписал и възражение „не съм съгласен“.

С процесната заповед № 313з-1789/26.09.2017 г., на директорът на ОД на МВР – П. е наложил на С.Н. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 27.11.2016 г. в гр. П., при съставяне на двустранен протокол рег. № 1920р-10748/27.11.2016 г. (лист 24 от делото) към договор рег. №313000-10264/24.11.2016 г. между ФК „***“ – П. и ОД на МВР – П. за охрана на футболна среща от югозападна трета лига, проведена на 27.11.2016 г. от 14:00 часа между отборите на ФК „***“ – П. и ФК „***“ – П., некоректно в този протокол е посочил броя на ангажираните за охрана на футболната среща общо 6 (шест) държавни служители категория „Г“ и „Е“ в графата „без извънреден труд“ вместо да впише същите в графата „с извънреден труд“ поради факта, че футболната среща е проведена в почивен ден, извън работното време на служителите, с което е ощетил ОД на МВР – П. със сума, представляваща изплатено на служителите от ОД на МВР – П. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) над изплатената от футболния клуб сума за възнаграждение на служителите без извънреден труд. Установеното е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като небрежност в служебната дейност поради нарушение на разпоредбите на по чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 143, ал. 1 от КТ - състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което в чл. 199, ал. 2 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ със срок от три до шест месеца, като държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

По делото са събрани и гласни доказателства (лист 72 от делото) чрез разпит на свидетеля Р. В. К. – понастоящем служител в СДВР, служител в Първо РУ към ОД на МВР – П. до 01.09.2017 г. От показанията на свидетеля се установи, че при спортни мероприятия в гр. П. Първо РУ към ОД на МВР – П. охранява „около стадиона и града, както и че към процесния период на основание договор между спортен клуб „***“ и ОД на МВР – П., 6 (шест) служители на МВР е следвало да охранява „вътре в стадиона, за което заплаща спортен клуб „***“, което плащане не включва извънреден труд“. От показанията на свидетеля се установява още, че „има заповед за извънреден труд“ (приложена по лист 66-71 от делото), съгласно която свидетелят е следвало да определя „какъв е извършения труд“, че той е подготвял протоколите на база заповедта на директора, както и че „извънредния труд е само за тези служители отвън (стадиона)“. Съдът извърши преценка на показанията на свидетеля с оглед на всички други доказателства по делото и ги кредитира, като обективни и безпристрастни, съобразявайки нормата на чл. 172 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

По делото, като писмени доказателства, са приобщени още: план-разстановка УРИ №1920р-10681/20.11.2016 г. (л. 20 – 21 от делото); докладна записка рег. №1920р-8058/27.07.2017 г., изготвена от настоящия жалбоподател (л. 22 от делото); заповед относно полагане на извънреден труд над редовното работно време от служители на Първо РУ – ОД на МВР – П. рег. №313з-2630/01.12.2016 г. на директора на ОД на МВР – П. (л. 23 от делото); двустранен протокол от 27.11.2016 г. за калкулация на разходи за услуги по охрана на спортни състезания и пр. (л. 24 от делото); формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика на длъжността началник на група ООР в сектор ОП на районно управление при ОД на МВР (л. 25 - 26 от делото) и заповед №313з-2213/07.10.2016 г. на директора на ОД на МВР – П. за определяне на служители от ОД на МВР – П., които да изготвят протоколи за отчитане на положен труд извън редовното работно време на служителите, работещи на ненормиран работен ден и служителите, работещи на смени.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена по делото от неоспорените от страните писмени и гласни доказателства, които взаимно се допълват и си кореспондират. Приетите в съдебното производство доказателства не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

При установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд – П. извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването й. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя Н. на 27.09.2017 г. (л. 5 от делото), а жалбата е подадена чрез дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) на 06.10.2017 г. (л. 2 от делото). Следва, че е спазен преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. След извършена служебна проверка от съда, не се установяват предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159 от АПК, а именно - оспореният административен акт не е оттеглен, липсва влязло в законна сила съдебно решение по оспорването, не се констатира идентичност между страните, предмета и основанието по друго висящо дело пред същия или друг съд. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

ІІ. По основателността на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание с процесната заповед, следва да започне с компетентността на органа, който го е наложил. Съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, тъй като е издадена от териториално и материално компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Съгласно чл. 204, т. 3. от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР. В конкретния случай компетентният орган за налагане дисциплинарно наказание на жалбоподателя е директорът на ОД на МВР – П., който извод следва от нормите на чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Съдът приема, че ДНО е директорът на ОД на МВР – П. по силата на чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят Н. заема длъжност началник група ООР в сектор ОП на Първо РУ, част от структурата на ОД на МВР – П.. Заеманата длъжност е ръководна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с група А, р. VIII.1, т. 5 от Класификатор на длъжностите в МВР, утвърден със заповед №8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., в сила от 01.02.2017 г.). Следва, че не е налице основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Оспорваната заповед отговаря на изискванията за форма, съгласно чл. 210 от ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма, съдържа посочени извършител, дисциплинарно нарушение, място, време и обстоятелства по неговото извършване, доказателства, въз основа на които нарушението е установено, нарушени от служителя разпоредби, правно основание за налагане на наказанието, срок на наказанието, пред кой орган и в какъв срок заповедта може да бъде обжалвана. Заповедта съдържа мотиви. С оглед изложеното съдът приема за неоснователни възраженията в жалбата за некомпетентност на издателя на заповедта и немотивираност от формална страна. Не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт и по чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

При извършената служебно проверка за съобразяване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорвания административен акт, съдът прави следните изводи:

1. По доводите на жалбоподателя:

Без основание е твърдението на оспорващия, че заповедта е издадена в нарушение на реда по чл. 205 от ЗМВР. Съгласно цитирания законов текст дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като за изясняване на данните или за установяване на извършителя ДНО може да разпореди извършването на проверка. По делото са налични доказателства, както относно наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение - справка рег. №9580р-442/19.06.2017 г. по описа на ДВС – МВР, така и за разпоредена от ДНО проверка за изясняване на постъпилите данни - заповед №313з-1233/28.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – П..

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че в процесния случай не могат да се „различат“ стадиите на производството. От доказателствата по делото се установи, че дисциплинарното производство по чл. 198-202 от ЗМВР е образувано по реда на чл. 208 от ЗМВР - без нарочна заповед по чл. 207 от ЗМВР, но с издаването на заповед №313з-1233/28.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – П.. Съгласно чл. 215а от ЗМВР организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания и пр. се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Въз основан тази законова норма е приета Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 25 от 24.03.2017 г., в сила от 24.03.2017 г.)(Инструкцията). Издадената от директора на ОД на МВР – П. заповед е такава по чл. 16 от Инструкцията, като същата е издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Именно тази заповед е дала начало на дисциплинарното производство. Но съдът констатира, че не се събраха доказателства да е съобразено изискването на чл. 16, изр. 2 на Инструкцията, а именно държавният служител, срещу когото се извършва проверката, да се запознае със заповедта, което обстоятелство да удостовери с подпис и отбелязване на дата и час.

2. При извършваната служебно проверка за съобразяване на административнопроизводствените правила, съдът приема следното:

Съдът установи допуснато от ДНО съществено нарушение в производството по налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от служителя причини същият не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на разпоредбата е даване възможност на служителя да се защити в пълен обем пред наказващия орган, като представи обяснение относно конкретните изводи за осъществено дисциплинарно нарушение след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство. В конкретния случай при налагане на дисциплинарното наказание императивът на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР не е съобразен. ДНО не е изпълнил задължението си да приеме писмените обяснения на служителя или да изслуша последния непосредствено преди издаване на заповедта, което завършва проверката на всички факти и обстоятелства по случая. По делото са събрани доказателства за участие на служителя в това производство – докладна записка (л. 22 от делото) и удостоверено от Н. запознаване със справката (л. 8 – 10 от делото). Но докладната записка, изготвена от Н., с рег. №1920р-8058/27.07.2017 г. по описа на ОД на МВР П. (л. 22 от делото), е по повод проверката, извършвана на основание заповед №313з-1233/28.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – П., т. е. преди при ДНО да са постъпили конкретни данни за извършено дисциплинарно нарушение и неговият автор. Тези факти стават известни на ДНО посредством изводите, направени със справка УРИ № 313р-10079/18.08.2017 г., като на същата дата директорът на ОД на МВР – Перник се е и запознал с изнесеното в справката като резултат от проверката. Това е моментът на откриване на нарушението – датата, на която същото и неговият автор стават известни на компетентния да наложи дисциплинарно наказание орган. От този момент започва да тече и срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл съдът приема, че сведението, дадено в докладна записка с рег. № 1920р-8058/27.07.2017 г. (л. 22 от делото), не е дадено както по повод установеното със справката нарушение и предложението за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н., така и не е дадено пред компетентен ДНО. Следва, че по делото липсват доказателства за изслушване на служителя или даване на писмено обяснение по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Фактът на запознаване от страна на Н. на дата 04.09.2017 г. (л. 10 от делото) със справка УРИ. №313р-10079/18.08.2017 г. и отбелязването „не съм съгласен“ също не следва да се възприема като писмено обяснение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, от които да се формира извод от Н. да са искани обяснения, нито се установява да е провеждано изслушването му. Липсват доказателства и от които да е видно, че служителят е уведомен за правото си да даде писмени обяснения или да бъде изслушан. Такава покана не му е отправяна и до датата на издаване на заповедта – 26.09.2017 г. С това бездействие на органа е ограничено гарантираното от закона право на защита на служителя, комуто се вменява да е извършил дисциплинарно нарушение. В този смисъл е и съдебната практика приета в решение №10225/03.10.2016 г. по адм. д. № 8693/2015 г. на ВАС; решение №8015/30.06.2016 г. по адм. д. № 3228/2015 г. на ВАС; решение №5615/04.05.2017 г. по адм. д. №2085/2017 г. на ВАС, 5-членен с-в и др.)

С оглед изложеното, след служебно извършената проверка съдът счита, че е налице основание за отмяна на оспорваната заповед поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила - чл. 146, т. 3, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

По отношение съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби съдът приема следното:

Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 143, ал. 1 от КТ – неизпълнение на разпоредбите на този закон и проявена небрежност в служебната дейност. На С.Н. е вменено, че на 27.11.2016 г. в гр. Перник, при съставяне на двустранен протокол рег. №1920р-10748/27.11.2016 г. (лист 24 от делото) към договор рег. № 313000-10264/24.11.2016 г. между ФК „***“ – П. и ОД на МВР – П. за охрана на футболна среща от югозападна трета лига, проведена на 27.11.2016 г. от 14:00 часа между отборите на ФК „***“ – П. и ФК „.***“ – П., некоректно в този протокол е посочил броя на ангажираните за охрана на футболната среща общо 6 (шест) държавни служители категория „Г“ и „Е“ в графата „без извънреден труд“, вместо да впише същите в графата „с извънреден труд“ поради факта, че футболната среща е проведена в почивен ден, извън работното време на служителите, с което е ощетил ОД на МВР – П. със сума, представляваща изплатено на служителите от ОД на МВР – П. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.

Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР въздига в дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Нормата е бланкетна. Заповедта се основава още в чл. 187, алинеи 5 и 6 от ЗМВР. Приложената разпоредба се отнася до начина на компенсиране на работа извън редовното работно време до 280 часа годишно на служителите на ненормиран работен ден и служителите, работещи на смени (ал. 5) и до начина на заплащане на този извънреден труд (ал. 6). Нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа определение на понятието извънреден труд.

Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед.

Други правни основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание в заповедта не са посочени.

По делото е приобщена като доказателство, неоспорено от страните, заповед №313з-2213/07.10.2016 г. на директора на ОД на МВР – П. за определяне на служители от ОД на МВР – П., които да изготвят протоколи за отчитане на положен труд извън редовното работно време на служителите, работещи на ненормиран работен ден и служителите, работещи на смени. Съгласно т. 16 от заповедта за служителите от Първо РУ при ОД на МВР – П., работещи на ненормиран работен ден, протоколите се изготвят от О.С. Н. – системен оператор, а за служителите, работещи на смени, протоколите се изготвят от инспектор Р. В.К.. В показанията си пред съда последният потвърждава, че именно нему е било вменено да „определя извършения извънреден труд“ и да изготвя протоколите за положения извънреден труд.

Част от доказателствата по делото е и формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика на длъжността началник на група ООР в сектор ОП на районно управление при ОД на МВР (л. 25 – 26 от делото). Независимо, че няма данни с тази характеристика да е бил запознат наказания служител и да му е връчена, съдът ще обоснове правните си изводи на същата, като отнасяща се именно до длъжността, която заема жалбоподателя, и като неоспорена от страните.

Цитираната правна и фактическа рамка води до следните изводи: Посочените в заповедта правни основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност – чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. във вр. с чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 143, ал. 1 от КТ, не вменяват конкретни задължения за наказания служител. Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е бланкетна, а съдържанието на посочения текст на чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР също не е във връзка с вменено на жалбоподателя задължение по служба. Нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа определение на понятието извънреден труд и също не е относима към служебните задължения на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР също е бланкетна, а заповедта не се основава в конкретно служебно задължение, неизпълнено от жалбоподателя, нито сочи забавено или лошо изпълнение на заповед, чийто адресат да е Н.. Установи се, че изготвянето на протоколи за отчитане на положен труд извън редовното работно време на служителите от Първо РУ при ОД на МВР – Перник е било възложено с нарочна заповед на други длъжностни лица, но не и на наказания Н..

Приетите като доказателства по делото заповед №313з-2213/07.10.2016 г. на директора на ОД на МВР и формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика на длъжността началник на група ООР в сектор ОП на районно управление при ОД на МВР не обосновават извод за вменено на жалбоподателя задължение, свързано с изготвянето на протоколи за положен извънреден труд, за неправилното изготвяне на какъвто протокол Н. е дисциплинарно наказан.

По делото не се събраха доказателства по друг начин да вменено в задължение на Н. изготвянето на протоколите за положен извънреден труд за посочената в заповедта дата – 27.11.2016г.

За фактическа и правна пълнота на изложението следва да се обсъди и двустранен протокол от 27.11.2016 г. Същият е за калкулация на разходи за услуги по охрана на спортни състезания и пр. (л. 24 от делото), изготвен на основание договор № 313000-10264/24.11.2016 г. за охрана на футболна среща, сключен с ФК „***“ – П.. От съдържанието на този протокол съдът формира извод, че същият няма характеристиките на протокол за положен извънреден труд от служители на ОД на МВР – П.. Фактът на вписани графи „без извънреден труд“ и „с извънреден труд“ не прави протокола отчитащ извънреден труд. Съобразно заповед № 313з-2213/07.10.2016 г. на директора на ОД на МВР – П. за определяне на служители от ОД на МВР – П. (лист 66-71 от делото), които да изготвят протоколи за отчитане само на положен труд извън редовното работно време на служителите, работещи на ненормиран работен ден и служителите, работещи на смени. В тази заповед липсва изискване да се отчитат и служителите, които не са полагали извънреден труд. Т.е. двустранният протокол от 27.11.2016 г. би могъл да се възприеме като подаване на предварителна информация до оправомощеното длъжностно лице – съответно О.С. Н. – за служителите работещи на ненормиран работен ден, и Р. В. К. – за служителите работещи на смени, относно положен труд. В този смисъл съдът приема, че по делото не е представен съставен от Н. протокол от 27.11.2016 г., за положен извънреден труд от служителите на Първо РУ на ОД на МВР – П..

Предвид изложеното и изхождайки от всички доказателства по делото, обсъдени в тяхната съвкупност, съдът формира извод, че не се доказа обективният елемент на дисциплинарното нарушение - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и проявена небрежност в служебната дейност.“ Не се доказа и субективният елемент на деянието, а именно виновно неизпълнение. При липса на вменено задължение на С.Н., то у служителя не може да бъде формирано знание за това, че съставянето на двустранния протокол представлява „неизпълнение на разпоредбите на този закон и проявена небрежност в служебната дейност“ (по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5 и 6 от ЗМВР). Следователно не може да се направи и извод за наличие на желание у Н. за постигане на този резултат или съгласието с него, за простото му и безкритично допускане, т. е. съставянето на протокола от 27.11.2016 г. да е осъществен с пряк или евентуален умисъл.

С оглед изложеното съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Н.. По делото не се събраха доказателства, които безспорно да установяват извършването на вмененото „неизпълнение на разпоредбите на този закон и проявена небрежност в служебната дейност“ от обективна и субективна страна. Деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е недоказано. Този порок на заповедта е неотстраним в съдебната фаза на производството и безспорно се приема от правната теория и съдебната практика като съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на жалбоподателя да разбере какво дисциплинарно нарушение е извършил, за което е дисциплинарно наказан, респ. срещу какво да се защитава пред ДНО.

Изложеното обосновава извод за недоказаност пред съда на съставомерността на вмененото на Н. дисциплинарно нарушение. Следва, че ДНО е постановил акта си в противоречие и с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяна на заповедта в условието на чл. 146, т. 4, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения съдът отменя заповед № 313з-1789/26.09.2017 г. на директора на ОД на МВР – П., като незаконосъобразна.

ІІІ. По разноските:

Съдът дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Жалбоподателят своевременно претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът осъжда ОД на МВР – П. да заплати на С.П.Н. разноски в размер на 10 (десет) лева – държавна такса за образуване на съдебното производство и 500 (петстотин) лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно договор за правна защита и съдействие № 08256 от 05.10.2017г - лист 31 от делото).

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, заповед № 313з-1789/26.09.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР – П., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес гр. П., да заплати С.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по административно дело № 565 по описа за 2017 г. на Административен съд П..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/П/