РЕШЕНИЕ

№ 123

гр. Перник, 30.03. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 650/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.К.С., с адрес ***, чрез процсесуалния си представител и пълномощник адв. К.Ч. от САК, против заповед № 14-158-000341 от 02.04.2014 година на началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-П. за прилагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за правоуправление на МПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед не съдържа всички изискуеми реквизити и не са му били отнети всички контролни точки. Иска отмяната на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Представя доказателства. Не претендира разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител си по пълномощие поддържа жалбата си. По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 887/21.03.2018г. описа на съда, изходящи от представителя на жалбоподателя, които съдът е приложил към делото, но не ги обсъжда на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК доколкото па страните не е определян срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК .

Ответната страна - началника на група в сектор "Пътна полиция“ при ОД на МВР-П., редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от юрк. З.В., която изразява становище

Решение по адм. дело № 650/2017г.,Административен съд Перник,стр.2

за неоснователност на жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, П. административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна - адресат на оспорения акт; съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК Заповедта е връчена на 16. 11. 2017г. (лист 4 от делото), а е обжалвана пред съда на 20.11.2017г., видно от входящия индекс. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заповед № 14-1158-000341 от 02.04.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), издадена от началника на група в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-П., на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбаподателя С.К.С. (лист 15 от делото). В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка (лист 16-23 от делото), както и заради неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В своевременно оспорената от жалбоподателя справка за нарушител е отразено, че на С.К.С. са отнети следните контролни точки по силата на наказателни постановления (НП), както следва: 34 наказателни постановления за периода от 03. 09. 2004г. - 15. 11. 2017 г. от които 17 са влезли в сила. Вписани са 8 фиша и издадени 2 ЗППАМ. Отразено е. че са му отнети общо 78контролни точки, като 39 от тях са в резултат на влезли в сила наказателни постановления.

При така изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция изм.,ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.), принудителните административни мерки по чл. 171,т.1, 2, 4, т. 5, буква „а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите

Решение по адм.д. №650/2017 г., Административен съд Перник, стр. 3

за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, макар административният орган да не е изпьлнил задължението си по чл.26 от АПК - за уведомяване С. за започналото производство. Правото на защита па жалбоподателя не е
засегнато по начин, който да се отрази на възможността му да се защити в съдебното производство.

По силата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен (т.е. сам, доброволно) да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение воли до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, макар в обстоятелствената й част да не с направено изрично препращане към съставената нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки.

Съдът приема. че обжалваната заповед е постановена в
противоречие с действащите материални разпоредби на закона, което е отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма регламентира, че водач на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

През различните периоди на спорното правоотношение са
действали отменената Наредба № 1-139 от 16.09,2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № 1з-1959 от 27.12.2007г, за определяне на първоначалния максималски размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. И по двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Решение по адм. дело м! 650/20I7г., Административен съд Перник, стр. 4

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно по същия ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. По тази причина обжалването на наказателното постановление, дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва пред съответния районен съд по реда на ЗАНН.

По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила при необжалване или потвърждаване от съда.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по 34 броя конкретно посочени наказателни постановления (НП), издадени в периода от 03. 09. 2004г. - 15. 11.2017 г., като в приложената справка е отразен и броят на отнетите контролни точки на водача. Жалбоподателят оспорва достоверността на справката,

респ. влизането в законна сила на вписаните НП, поради което в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че същите са влезли в сила, като представи наказателните постановления, заедно с доказателства за тяхното връчване. Въпреки дадените от съда изрични указания в открито съдебно заседание (лист 29 от делото) ответникът представи само наказателно постановление № 17-1158-003157 от 09.08.2017г., което е неотносима към спора, тъй като хронологично следва наложената мярка с процесната заповед.

Дори да се приеме, че НП № 17-1158-003157/09.08.2017 г. (лист 38 по делото) е влязло в законна сила, тъй като с връчено на жалбоподателя и липсват доказателства за обжалването му, то не може да се обоснове извод, че на оспорващия са отнети всички контролни точки. След като НП е влязло в сила, то не може да е предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване па контролните точки, които следва да бъдат отнети, поради което съдът е длъжен да се съобрази с отразената в него, а именно, че на С.К.С. са отнети общо 6 контролни точки, но след 26.08.2017 г. (седем дни след датата на връчването му).

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, т.е. негова е доказателствената тежест за установяване. на релевантните факти, които обосновават налагането на оспорената ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата на доказателства за издаването на наказателните постановления и влизането им в сила. След като от представената по делото едно НП се установи, че на жалбоподателя са отнети само 6 контролни точки, което е по-малко от

Решение по адм. дело №650120 17г., Административен съд Перник, стр. 5

максималния размер контролни точки, който са му предоставени по силата на действащите правни норми - 39 и това отнемане е станало повече от три години след издаване па оспорваната заповед, то не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.1 от ЗДвП за издаване на оспорената заповед и наказаното лице не е имало задължението да върне свидетелството си за правоуправление.

Причините поради които не са представени описаните в справката

наказателни постановления, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, доколкото за да бъде оспорепата заповед законосьобразна, административният орган е длъжен да установи безспорно, както че наказателните постановления са влезли в сила, така и броя на контролните точки, който се отнемат с тях. В случая, след като наказателните постановления не са приети като доказатслстна по делото, а за спора е бсз правно значение причината поради която те не са съхрансни от алмипистративния орган, съдът не би могьл ла извърши проверка на посочените обстоятелства, обосноваващи материалната законосьобразност на процесната заповед. В този смисъл следва, че към датата на издаване на спорната заповед - 02.04.20 14г., контролните точки на водача С. са били 39, т.е. не са били изпълнени материалноправнигс предпоставки на чл. 171, т.4 от ЗДвП, респ. С. не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление.

По разноските.

На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът

дължи произнасяне по претенциите на страните за присьждане на

разноски.

Жалбополатсляг не претендира своеврсмснно разноски (до

приключване на устните състезания 110 настоящото производство) и съдът не дължи цроизласяис.

Страните не са представили списък за разноските по чл. 80 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, поради коета и с оглед задължителните указания по т.9 от Тълкувагслно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС. ОСГТК, евентуална молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските би била недопустима.

Така мотивиран и на основание чл. 172,ал.2, пр.2 от АIIК, Администратинен сьл Перник

Решение по адм. дело.№ 650/20I7г., Административен съд Перник, стр. 6

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна на административна мярка № 14-1158-000341 от 02. 04. 2014г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР-П., с която на основание чл.171,
т.4 от Закона за движение по пътищата, на С.К.С., ЕГН **********, адрес *** е иззето свидетелството за управление на МПС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

съдия: /п/