Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 122
гр. Перник, 10. 04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Емилия Владимирова, и в присъствието на прокурор Н. Цветков от Окръжна
прокуратура Перник като разгледа докладваното от съдия Луканов административно
дело № 674/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба на Н.В.Н., с адрес ***, чрез представителя си по пълномощие
адв. В.Г.К. *** (пълномощно по лист 3 от делото), против Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***.
С исковата
молба се претендира заплащане на парично обезщетение в размер от 600.00 лв.,
представляваща платени адвокатски хонорари, за претърпените имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 3776/02. 07.
2015г., издадено от главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, което е отменено с решение № 117/08.
10. 2015г. по АНД № 281/2015г. по описа на Районен съд С., потвърдено с решение
№ 18/29.01.2016 г., постановено по КАНД № 286/2015 г., на Административен съд Г.,
както и 112.00 лева лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба - 30.11.2017г. до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Представя списък на разноски по чл.
80 от ГПК (лист 30 по делото).
Ответната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ С., чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Д.М. (пълномощно по лист 23 от
делото), в писмен отговор депозиран след срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с вх.
№ 163 от 15.01.2018 г. по описа на съда, изразява становище за неоснователност
и недоказаност на заявените искови претенции. Излага становище за липса на
платежни документи за осъществените плащания и за неподсъдност на делото
съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК. В открито съдебно заседание, ответникът редовно
призован, не се представлява. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за
основателност на предявения иск. Не сочи доказателства.
Административен съд П., след като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 25.06.2015г.
инспектор към дирекция АРОК-АПИ гр. С. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) срещу Н.В.Н. за това, че на същата дата около
11.15 часа на път І-4, км. 83, на 100 метра преди входа на завод „***“ гр. С.о
в посока гр. С.-гр. В. управлявал ППС марка „***“ с регистрационен № *** 4 оси
и ремарке с 2 оси с регистрационен № *** Водачът бил спрян за проверка и при
направеното измерване било установено, че общата дължина на ППС е 21.40 м. при
допустима обща дължина 18.75 м. съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква „д“ от Наредба
№ 11 от 03. 07. 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Водачът не е предоставил на длъжностното лице валидно разрешение за движение на
извънгабаритно ППС. Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е
за първи път и не е маловажно. Въз основа на установеното
административнонаказващият орган на основание чл. 53, ал. 1, предл. 5, за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за движение по пътищата е
наложил на Н.В.Н. глоба в размер на 3 000 лева.
Наказателното
постановление е отменено с решение № 117/08. 10. 2015 г., постановено по АНД № 281/2015г.
по описа на Районен съд С.. Страните не спорят, че решението на районния съд е
обжалвано и въз основа на касационната жалба пред Административен съд Г. е
образувано КАНД № 286/2015г., който е оставил в сила обжалваното решение, което
е влязло в законна сила на 29.01.2016г. Пред първата инстанция Н.В.Н. се е
представлявал от пълномощник, видно от договор за правна защита и съдействие №
02579, сключен между Н.В.Н. и адв. В.Г.К. на 27. 08. 2015г. (лист 28 от АНД №
281/2015г. по описа на Районен съд С.). За осъщественото процесуално
представителство страните са договорили възнаграждение в размер на 300 лв. В
договора е отбелязано, че сумата е платена в брой. В производството по АНД № 286/2015г.
по описа на Административен съд Габрово Н.В.Н. се е представлявал от
пълномощник, видно от договор за правна защита и съдействие № 02579, сключен
между Н.В.Н. и адв. В.Г.К. на 27. 08. 2015г. За осъщественото процесуално
представителство страните са договорили възнаграждение в размер на 300 лв. В
договора е отбелязано, че сумата е платена в брой. В производството по КАНД №
286/2015г. по описа на Административен съд Г. не е представен друг договор за
правна защита и съдействие, нито други доказателства за извършено реално
заплащане на разноски за процесуално представителство.
В
хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства.
Административен
съд Перник, след като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за правни изводи:
1.Предявеният
иск за заплащане на парично обезщетение в размер от 600.00 лв. е допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление издадено от длъжностно лице на
ответника.
Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
След
като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с
отменено по съдебен ред наказателно постановление, съдът приема, че е налице
спор по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
204, ал. 1 от АПК за вреди от административна дейност, който
е подсъден на административните съдилища и в частност, на Административен съд П.,
който е съд по настоящия адрес на увредения (арг. от чл. 7, предл. 2 от ЗОДОВ).
В този смисъл е неоснователно възражението на ответника за неподсъдност на
делото на Административен съд П., тъй като увреденият е с адресна регистрация в
района на сезирания съд.
Така
регламентирана отговорността е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4
от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове,
фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Изхождайки от приетото
по т. 1 от Тълкувателно постановление по тълк. дело № 2/20014 на Общото
събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, според което видът
на акта, определян според критериите в АПК (т.е. индивидуален, общ или
нормативен) не е определящ за това дали вредите от наказателните постановления
да се търсят по реда на ЗОДОВ, съдът приема, че ЗОДОВ е приложим за вреди от
отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от ЗОДОВ не
поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен,
да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна
дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е административна и
това е достатъчно вредите от нея, включително и когато под формата на вреди се претендират
разноски по обжалването на наказателните постановления, да се търсят по реда на
чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая се установи, че е налице
незаконосъобразен акт, който е отменен от съда. Следва, че е осъществена
първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като
незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност. Установи се и настъпилата вреда, представляваща претърпяна
загуба в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв., от отменения
административен акт, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразния акт. Това е достатъчно да се приеме, че предпоставките на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203 от АПК са изпълнени.
С
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на колегиите във
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 от 2016г.,
се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон.
По
изложените съображения следва, че предявеният иск до размера от 300 лв. -
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, е доказан и основателен.
Установи се от приложените писмени доказателства по АН дело № 281/2015г. по
описа на Районен съд С., че ищецът, за да се защити против незаконното
административнонаказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат В.К.. За
осъществяването на тази защита е сключил договор за правна помощ и съдействие №
02579, с договорено възнаграждение в размер от 300 лева, като е отразено, че сумата
е заплатена изцяло в брой. Така направените разноски представляват имуществена
вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното
обвинение в извършено административно нарушение и явяваща се пряка последица от
проведеното срещу ищеца административнонаказателно производство приключило с
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Направените от
ищеца разноски са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение по
което е оправдан, т. е. това са разноски, които са включени в обхвата на чл. 4,
във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране
по установения в закона ред. Поради изложеното искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен до доказания размер от 300 лева. В този смисъл е и решение №
12664 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 262/2016 г. на ВАС, III отд.
В частта за разликата над 300 лв. до пълния
предявен размер от 600 лева, искът е недоказан и следва да се отхвърли, като
неоснователен. От доказателствата по делото се установи, че не е доказано от
ищеца, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер в съдебното производство по обжалване на
отменения акт. Доказателствената тежест е на ищеца, което е указано от съда още
с определението от 15.01.2018г. (лист 24 от делото). По делото, приключило с оставяне
в сила на обжалваното решение по АН дело № 281/2015г. по описа на Районен съд С.,
за което е образувано КАНД № 286/2015г. по описа на Административен съд Г.,
правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт
произтича от пълномощно, което е представено в производството пред районния съд.
В касационното съдебно производство не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор
между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката
труд. По КАНД № 286/2015г. по описа на Административен съд Г. не е представено и
приложено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение. Представянето
на такъв договор (с № 07259 – лист 5 от делото) едва с разглежданата искова
молба, извън рамките на приключилото касационно производство, не обуславя извод
за наличие на реално причинена вреда от отмененото НП. По въпроса за
доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК. В него е
прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и реално е заплатила адвокатското
възнаграждение. Представеният пред съда договор за правна защита и съдействие,
в подкрепа на твърдението, че ищецът е заплатил и сумата от 300 лева в брой, за
оказана правна защита и съдействие по КАНД № 286/2015г. по описа на
Административен съд Г., не променя извода на съда, тъй като този договор не се
намира в кориците на разглежданото дело от Административен съд Г..
С
оглед на изложеното и като съобрази неблагоприятните последици за ищеца от
недоказания изгоден за него факт, съдът приема, че не е установено по делото
реално да е заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева в производството
по КАНД № 286/2015г. по описа на Административен съд Г., с решението по което е
оставено в сила решение № 117 от 08.10.2015 г., постановено по НАХД № 281/2015
г. по описа на Районен съд С., с което е отменено наказателно постановление № 3776
от 02. 07. 2015г., издадено от главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“. Следва, че предявеният от
ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер над 300
лева е недоказан и като такъв съдът го отхвърля.
2.
По отношение на иска за присъждане на сумата от 112.00 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017 г., както и за присъждане
на законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба - 30.11.2017г. до окончателното й изплащане, съдът приема
следното:
Задължението
за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Исковата
претенция по главния иск произтича от разход за адвокатско възнаграждение, т.е.
от разноски за адвокатски хонорар. По отношение на присъждане на лихвата за
забава настоящият съдебен състав отчита противоречивата практика на ВАС, като
споделя практиката приета в решение № 8740 от 05.07.2017г. по адм. дело №
13346/2015г. на ВАС, ІІІ отд.; решение № 15663 от 19.12.2017г. по адм. дело №
14504/2016г. на ВАС, ІІІ отд.; решение № 6930 от 02.06.2017г. по адм. дело №
4573/2016г. на ВАС, ІІІ отд. и др. Разноските за адвокатски хонорар стават
изискуеми с присъждането му от съда, а не с отмяна на незаконосъобразното НП. Т.е.
разходът за адвокатско възнаграждение не става автоматично изискуем, тъй като
нито ЗАНН,
нито НПК
уреждат процесуален ред за присъждането му. С оглед на изложеното следва, че след
отмяната на наказателното постановление, разходът в размер от 300 лв. не става
автоматично изискуем. Сумата от 300 лв. ще стане изискуема с присъждането й от
съда едва с влизане в сила на настоящото съдебно решение. Следва, че законна
лихва не се дължи, поради което и в тази част претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена.
3.
По разноските.
Ищецът има право на разноски при този изход на
делото. Искането за присъждането им е направено своевременно. Разгледано по
същество е основателно.
Искът
за главницата е уважен частично и въз основа на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в
размер на 160 лв., представляващи платена държавна такса (10
лв. - лист 17 от делото) и възнаграждение за един адвокат в размер от 150 лв.,
съразмерно с уважената част от иска (който
е предявен в размер от 600 лв.).
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и чл.
204, ал. 1 и ал. 4
от АПК, във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
000695089, със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на Н.В.Н., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 300 (триста) лева - платен адвокатски
хонорар, представляваща обезщетение на имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно наказателно постановление № 3776/02. 07. 2015г., издадено от главен
инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“, отменено с решение № 117/08. 10. 2015г. по АНД № 281/2015г. по
описа на Районен съд С., като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 300 (триста) лева до пълния предявен размер от 600
(шестстотин) лева, както и иска за присъждане на сумата от 112.00 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017 г., както
и за присъждане на законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017г. до окончателното й
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр. С***, да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски по
административно дело № 674 по описа за 2017г. на Административен съд П..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/