Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Перник, 10. 04. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Л. Луканов
при
секретар Е.В., с участието на прокурор Г. А. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 677/2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на Л.Б.М., с адрес ***, чрез представителя си по пълномощие адв.
А.Б.П. *** (пълномощно по лист 13 от делото), против Областна дирекция (ОД) на
Министерство на вътрешните работи-П., със седалище гр. П***.
С
исковата молба се претендира присъждане на сума в размер на 462.87 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди представляващи заплатени съдебни и
деловодни разноски в производството по АНД № 175/2017 г. на Районен съд Р. и по
ЧКАНД № 488/2017 г. по описа на Административен съд П., по наказателно
постановление (НП) № 09/06.03.2017г., издадено от началник на РУ гр. Р. към ОД
на МВР-П., което е отменено с решение № 165/07. 07. 2017г. по АНД № 175/2017г.
по описа на Районен съд Р., като незаконосъобразно. Ищецът претендира и
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер от 800
лева за периода от 28.02.2016 г. до 31.07.2017 г., причинени от същото незаконосъобразно
наказателно постановление, заедно със законната лихва върху двете главници за
периода от датата на исковата молба – 01.12.2017г. до окончателното им
изплащане.
В
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете
по основание и размер. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и
деловодни разноски. Представя списък на разноски по чл.
80 от ГПК.
Ответникът
по иска - ОД на МВР-П., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.
В. В. (пълномощно по лист 30 от делото), оспорва исковете. Поддържа писмения
отговор и пледира да се отхвърли исковата молба, като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за частична основателност на
предявения иск за имуществени вреди и неоснователност на иска за обезщетение на
неимуществени вреди. Не сочи доказателства.
Административен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От
събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 175/2017г. на
Районен съд Р., се установява, че с наказателно постановление № 09/06.03.2017г.
началникът на РУ гр. Р.към ОД МВР гр. П. е наложил на ищеца Л.Б.М. административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Наказателното
постановление е обжалвано и е отменено изцяло с решение № 165 от 07. 07. 2017г.
постановено по АНД № 175/2017г. по описа на Районен съд Р.. Пред районен съд Р.
М. е ползвал адвокатска защита от адв. А.Б.П., съгласно представено по делото
пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 06669 от 05. 04. 2017г.
(лист 6 от АНД № 175/2017г. на Районен съд Р.). Съгласно отбелязаното в
договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото
е в размер на 300 лева. Страните не спорят, че решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в сила на 29.07.2017г.
По
частна жалба на Л.Б.М., пред Административен съд П. е било образувано ЧКАНД №
488/2017 г., по описа на съда, което е приключило с определение №
239/11.09.2017г. С последното е оставено в сила определение от 02. 08. 2017г.,
по АНД № 175 по описа за 2017г. на Районен съд Р., с което е оставена без
уважение молбата на ищеца за допълване на решението в частта на разноските,
претендирани в размер на 412.87 лева. На лист 3 от ЧКАНД № 488/2017 г. е
приложен договор за правна защита и съдействие № 03987А/08.08.2017г. от който е
видно, че М. е заплатил на адв. А.Б.П. сума в размер на 50 лева адвокатски
хонорар.
Ищецът
е ангажирал гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Й. Б. М.
– майка на ищеца. От показанията на свидетеля не се установяват релевантни за
спора факти - че в периода от 28.02.2016 г. до 31.07.2017 г. ищецът е претърпял
неимуществените вреди, както и че тези вреди са претърпени именно от
незаконосъобразното НП отменено от Районен съд Р., които да са в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмененото НП. В показанията си пред съда
свидетелят заявява, че през месец – два в периода от 2016г. до лятото на 2017г.
полицаи са идвали да търсят ищеца в нейното жилище в с. Д. Д., а съседите й се
интересували защо полицаите търсят сина й, който живее в гр.Р..
В хода на
съдебното производство страните не ангажират други доказателства.
Административен
съд П., след като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за правни изводи:
1.
Предявеният иск за заплащане на парично обезщетение в размер от 462.87 лв. е
допустим. Разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно,
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
случая се претендират вреди в резултат на незаконосъобразно наказателно
постановление отменено с влязъл в сила съдебен акт, издадено от длъжностно лице
на ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П. е
юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Следва,
че искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен
акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на
чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Ищецът
основава претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна
се твърди настъпили имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, чието обезщетение се претендира с разглежданата искова молба.
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията на
ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 09 от 06. 03. 2017г., на
началника на РУ гр. Р. при ОД на МВР-П., е отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. по тълк. дело № 2/20014 на Общото събрание на
колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на
процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Именно такъв акт е отменен като незаконосъобразен. Следва,
че е осъществена първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки -
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване на отмененото НП ищецът е ползвал адвокатска защита, защото
не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на
тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник (адвокат). Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство е дължим и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Адвокатският хонорар, платен за осъществяване на тази защита, е
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него.
Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа
на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между
адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка между
настъпилата вреда и отменения незаконосъобразен акт, тъй като единствената
причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране
на правото на защита, включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденото
наказателно постановление от орган на ответника. Следва, че ангажирането на
адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно
намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това
наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. С оглед на изложеното
и като се съобрази с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II
колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016г.,
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за имуществени вреди за
доказан по основание, но само до размера на сумата от 300 лева, тъй като това е
реално заплатената сума по договор за правна защита и съдействие № 06669 от 05.
04. 2017г. (приложен по лист 6 от АНД № 175/2017г. на Районен съд Радомир). С
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на колегиите във ВАС,
по тълкувателно дело № 2 от 2016г., се прие, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ.
Видно от АНД № 175/2017г. на Районен
съд Р., адвокат А.Б.П. е изготвил жалбата срещу наказателното постановление и е
осъществил процесуално представителство и защита на М. в производството пред
районния съд, като е взел участие в проведеното открито съдебно заседание по образуваното
дело по неговата жалба. Съдът приема, че
размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е доказано
настоящото в исково производство. Този извод следва с оглед задължителните
указания дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС. С това решение ВКС е приел, че когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай договорът има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Тези предпоставките в случая са установени
по делото. Представен е неоспорен от ответника договор за правна защита и
съдействие № 06669 от 05. 04. 2017г. с отбелязано в същия плащане в брой на
сумата от 300 лв. (лист 6 от АНД № 175/2017г. по описа на Районен съд Радомир).
Същият има значението на разписка за заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Поради
изложеното искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до доказания размер
от 300 лева. В този смисъл е и решение № 12664 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 262/2016
г. на ВАС, III отд.
Следва
да се уважи и претенцията за заплащане на 101.90 лева, причинени имуществени
вреди за изготвената и приета по делото съдебна автотехническа експертиза. Този
вид разноски е следвало да бъде поет от бюджета на съда, но доколкото в
настоящото производство не следва да се извършва проверка по
законосъобразността на извършените от съда процесуални действия, а с
разпореждане от 26.04.2017 г. районният съдия е възложил разхода в тежест на
жалбоподателя – ищец по настоящото производство, който е внесъл сумата от 101.90
лева (видно от вносна бележка на лист 27 от АНД № 175/2017г. по описа на
Районен съд Р.), която е била изплатена на вещото лице с РКО от 08.06.2017г.,
то следва, че на ищеца е причинена имуществена вреда, която е в пряка и
непосредствена последица с отмененото НП.
В
частта за разликата над 401.90 лв. до пълния предявен размер от 462.87 лева,
искът е недоказан и следва да се отхвърли, като неоснователен. От
доказателствата по делото се установи, че не е доказано от ищеца, да е претърпял
реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Действително
в производството по ЧКАНД № 488/2017 г., по описа на Административен съд П.,
ищецът е заплатил сумата от 50 лева за адвокатски хонорар по валиден договор за
правна защита и съдействие, но това съдебно производство не е в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмененото НП. Този извод следва от предмета
на ЧКАНД № 488/2017 г., по описа на Административен съд П., който е единствено
по отношение претендиране разноските по АНД № 175/2017г. по описа на Районен
съд Р., а не до обжалване законосъобразността на постановеното решение от
първостепенния съд. Следва, че сумата от 50 лева, която е платена от ищеца в
производството по ЧКАНД № 488/2017 г., по описа на Административен съд П., не
попада в обхвата на имуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, по отмяната на незаконосъобразното НП.
По отношение на търсената сума от
10.97 лева за заплатена държавна такса по АНД № 175/2017г. по описа на Районен
съд Р., то тази претенция е неоснователна, тъй като този разход, респ.
понастоящем имуществена вреда, е настъпила изцяло по причини на ищеца, тъй като
за посочения вид жалба не се дължи заплащане на държавна такса, поради което
сумата е платена без основание и подлежи на връщане, а не на репариране чрез
присъждането й като обезщетение в производство по ЗОДОВ. Следва, че и в тази
част исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.
Следва,
че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер над 401.90 лева е недоказан и като такъв съдът го отхвърля.
2.
По иска за присъждане на сумата от 800 лева, представляваща неимуществени вреди
за периода от 28.02.2016 г. до 31.07.2017 г. съдът приема следното:
Искът
е допустим, но е изцяло неоснователен, тъй като е недоказан.
В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че в процесния
период е претърпял неимуществените вреди, които са претърпени именно от
незаконосъобразното НП и че тези неимуществени вреди са в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмененото НП, която тежест изрично е указана
от съда с определението от 13.03.2018г.
С
оглед на изложеното и като съобрази неблагоприятните последици за ищеца от
недоказания изгоден за него факт, съдът приема, че не е установено по делото Л.Б.М.
да е претърпял неимуществените вреди изразяващи се в притеснения от често
посещение на полицаите в дома му в продължение на повече от една година и това
да се е отразило на общественото отношение към ищеца, по конкретно в
отношението на съседите и роднините му. От съвкупната преценка на събраните доказателства
се установи, че през разглеждания период ищецът е живял в гр. Радомир и
инцидентно е посещавал дома на майка си в с. Д. Д., но не се установи по
някакъв начин да е бил притеснен от посещенията на органите на МВР било в
жилището му в гр. Р., било в това на неговата майка. Не се събраха и
доказателства в процесния период да е настъпила промяна в отношенията на
съседите и роднините на ищеца към него, което да му се е отразило негативно.
Следва,
че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 800 лева за периода от 28.02.2016 г. до 31.07.2017 г., е недоказан и като
такъв съдът го отхвърля.
3.
По отношение на искането за присъждане на законната лихва върху главниците от 462.87
лева и 800 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.12.2017г.
до окончателното им изплащане, съдът приема следното:
Задължението
за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Исковата
претенция по главния иск за имуществени вреди произтича от разход за адвокатско
възнаграждение, т.е. от разноски за адвокатски хонорар, както и за платен
депозит за вещо лице. По отношение на присъждане на лихвата за забава
настоящият съдебен състав отчита противоречивата практика на ВАС, като споделя
практиката приета в решение № 8740 от 05.07.2017г. по адм. дело № 13346/2015г.
на ВАС, ІІІ отд.; решение № 15663 от 19.12.2017г. по адм. дело № 14504/2016г.
на ВАС, ІІІ отд.; решение № 6930 от 02.06.2017г. по адм. дело № 4573/2016г. на
ВАС, ІІІ отд. и др. Разноските за платените адвокатски хонорар и депозит на
вещото лице стават изискуеми с присъждането им от съда, а не с отмяна на
незаконосъобразното НП. Т.е. разходите за адвокатско възнаграждение и за вещото
лице не стават автоматично изискуеми, тъй като нито ЗАНН, нито НПК уреждат
процесуален ред за присъждането им. С оглед на изложеното следва, че след
отмяната на наказателното постановление, разходът в размер от 401.90 лв. не
става автоматично изискуем. Сумата от 401.90 лв. ще стане изискуема с
присъждането й от съда едва с влизане в сила на настоящото съдебно решение. Исковата
претенция по главния иск за неимуществени вреди е изцяло неоснователна, поради
което и искането за лихва също следва да се отхвърли. Следва, че законна лихва върху
двете главници не се дължи, поради което и в тази част претенцията на ищеца
следва да бъде отхвърлена.
4.
По разноските.
Ищецът има право на разноски при този изход на
делото. Искането за присъждането им е направено своевременно. Разгледано по
същество е основателно.
Искът
за главниците е уважен частично и въз основа на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в
размер на 320.01 лв., представляващи платена държавна такса (10.97 лв.
- лист 12 и 31.19 лв. - лист 19 от
делото) и възнаграждение за един адвокат в размер от 277.85 лв.,
съразмерно с уважената част от иска за
обезщетение на имуществени вреди (който е предявен в размер
от 462.87 лв.).
Така мотивиран и на
основание чл.
203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4
от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-гр. П., със седалище и адрес на управление гр. П***, да заплати на Л.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 401.90 (четиристотин и един лева и деветдесет стотинки)
лева, представляваща обезщетение на имуществени вреди, включващи платени
разноски за адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице, причинени от
незаконосъобразно наказателно постановление № 09 от 06. 03. 2017г., издадено от
началника на Районно управление гр. Р. при Областна дирекция на МВР-П., което е
отменено с решение № 165/07. 07. 2017г. по АНД № 175/2017г. по описа на Районен
съд Р., като
ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение на имуществени вреди за разликата над 401.90 (четиристотин и един лева
и деветдесет стотинки) лева до пълния предявен размер от 462.87 (четиристотин
шестдесет и два лева осемдесет и седем стотинки) лева, както и за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи-гр. П., със седалище и адрес на управление
гр. П.***, за
заплащане на обезщетение в размер от 800 (осемстотин) лева за неимуществени
вреди, претърпени в периода от 28.02.2016 г. до 31.07.2017 г., причинени от
незаконосъобразно наказателно постановление № 09/06.03.2017г., издадено от
началник на Районно управление гр. Р.към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-гр. П., което е отменено с решение № 165/07. 07. 2017г. по
АНД № 175/2017г. по описа на Районен съд Р., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от деня на подаване на исковата молба – 01. 12. 2017г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен;
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи-гр. П., със седалище и адрес на управление
гр. П., да
заплати на Л.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 320.01 (триста и двадесет
лева и една стотинка) лева, представляваща
разноски по административно дело № 677 по описа за 2017г. на Административен
съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/