Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. Перник, 30. 04. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник,
в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар
Е.В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 59/2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на С.Р.С. с адрес ***, действащ чрез представителя си по пълномощие
адв. С.М.А. ***, срещу заповед № 313з-2362/19.12.2017г. на директор на Областна
дирекция (ОД) на МВР - Перник.
Жалбоподателят
твърди, че на 03. 01. 2017г. представил необходимите документи за постоянна
регистрация на закупен на старо лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
идентификационен номер (ИН) на рама *** в пункта на КАТ в кв. К. в гр. П.,
където било установено, че идентификационният номер на МПС е заличен и не може
да се установи ИН, който принципно е бил набит върху метална греда, находяща се
в задната част на това МПС. По този повод е било образувано досъдебно
производство, което е било прекратено с прокурорско постановление и иззетият
автомобил му бил върнат, след като чрез експертиза бил установен номера на
двигателя на автомобила. Жалбоподателят поддържа, че автомобилът не е обявяван
за издирване в страната и ЕС, няма предявени претенции за собственост върху
него от друго лице и има оригинални документи с отразени в тях номера на рама и
двигател. Твърди още, че по реда на чл. 143, ал 4 от ЗДвП подал заявление
съгласно заповед № 313з-2362/19.12.2017 г., на директора на ОД на МВР-П. за
възстановяване на ИН на рамата на лек автомобил марка „***“, модел „***“ и регистрация
на същия, но на 21. 12. 2017г. му била връчена обжалваната заповед, с която се
отказва възстановяване ИН на автомобила. Жалбоподателят счита, че заповедта е
издадена при допуснато съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила
и е нарушено правото му на защита. Моли процесната заповед да бъде отменена
като незаконосъобразна и неправилна, а административната преписка да бъде
върната на органа за произнасяне по същество. Представя писмена защита в която
развива доводи за незаконосъбразност на посочената заповед. Претендира присъжда
не на направените разноски и представя списък на разноските (лист 66 от делото).
Ответникът – директор на ОД на МВР П., редовно
призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З.В. В. (пълномощно по
лист 32 от делото), оспорва жалбата, като неоснователна. Представя
доказателства. Не претендира разноски.
Административен
съд П., след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Страните не
спорят, че С.Р.С. е придобил правото на собственост върху моторно превозно
средство (МПС) – марка „****“, модел „***“ с идентификационен номер на рама ***,
което е отразено и в оспорения акт (лист 9 от делото).
Със заявление
№ 171158016224 от 25.10.2017г. за първоначална регистрация на ПС (лист 16 от
делото), С.Р.С. (настоящ жалбоподател) е заявил до ОД на МВР П. да бъде
регистриран закупеното от него МПС марка „***“, модел „***“, син металик, с
първа регистрация 17.11.1989г. В т. 1 Г. Т. - служител при ОД на МВР П. е посочил,
че набитият номер на рама липсва; установена била интервенция върху мястото с
номера на рама, където има заварена метална планка без номер на рама. В т. 2
служител Р. З. е записал, че при извършена проверка в масивите на МВР не се
установило автомобилът да се издирва. В т. 3 служителят Б. Д. е записал, че при
извършената проверка на предоставените документи не се установили нередности и
в т. 4 служителят И. М. е записал, че лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
ИН на рама*** и номер на двигателя *** има интервенция в областта на рамата.
Със заповед №
313з-1940 от 17.10.2017 година на директора на ОД на МВР П. (лист 18 от делото)
на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и чл. 5, ал. 1 от
Инструкция № I-185 от 06.12.2002 година на МВР за определяне реда за
възстановяване идентификационните номера на пътни превозни средства, е
определено назначаването и дейностите на комисия, от служители на ОД на МВР П.
за възстановяване на идентификационни номера на пътни превозни средства, като е
определена комисията поименно, в която са и инспекторите Г. Т. (ЕКД, в сектор
НТЛ), и Р. З. (разузнавач V степен при сектор ПКП), Б. Д. (инспектор в сектор
ПИП). Не е посочен единствено длъжностното лице И. М..
От експертна
справка № 320, рег. № 313р-13601 от 14.11.2017 година, изготвена от Г. Т. –
експерт-криминалист при ОД на МВР – П. (лист 27-29 от делото) се установява, че
номера на рамата на лек автомобил „***“ с рег. №***, на цвят син металик, е „***“
по документи и типова табела. При извършеното визуално, трасологично и с
помощта на оптически уреди изследване се установило, че на дясната греда под
купето на автомобила, зад дясното задно колело няма наличен номер на рама и се
наблюдават следи от извършена интервенция – следи от заварки. Установено е, че
сменената част от гредата е вертикалната стена, на която е бил набит
оригиналният номер на рамата на автомобила. При извършен оглед в двигателния
отсек и горния капак на двигателя на мястото, определено от производителя са
открити занитени метална типова табела (в лявата част на блока на двигателя,
набит на специална метална площадка - №***) с данни за номера на рамата и
производствена табела с типа на двигателя и модела на автомобила, върху които няма признаци за извършена интервенция.
В заключението си експертът е посочил, че скоростната кутия на автомобила
трябва да се демонтира в специален автосервиз, за да се установи какъв е
номерът й и дали има извършена интервенция върху него.
С
постановление № 27/19.05.2017г. на Районна прокуратура П.*** (лист 40 от
делото), въз основа на материалите по преписка с рег. № 27/2017г., досъдебно
производство № 4/2017г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР – гр. П., е постановено
връщането на лек автомобил „***“ с временен рег. № ***на С.Р.С.. В мотивите си
районният прокурор е приел, че е установен ИН на МПС – лек автомобил „***“ с
временен рег. № ***, а именно ***.
С
постановление № 27/12.06.2017г. на Районна прокуратура П. (лист 7 от делото),
въз основа на материалите по преписка с рег. № 27/2017г., досъдебно
производство № 4/2017г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР – гр. П., е постановено
прекратяване на наказателното производство по преписка с рег. № 27/2017 на
Районна прокуратура – гр. П.***, досъдебно производство № 4/2017г. по описа на
01 РУ на ОД на МВР – гр. П.. Прокуратурата е приела, че е доказано, че ИН на
лек автомобил „***“ с временен рег. № *** е *** и не е осъществен състав на
престъпление.
От писмо вх.
№ 313000-10581 от 07.12.2017 година по описа на ОД на МВР П. (лист 31 от
делото), се установява, че генералният представител на Мицубиши Мотърс
Корпорейшън – Балкан Стар Мотърс е уведомило ОД на МВР П., че автомобил марка „***“,
модел ***“, с номер на рама „***“ е произведен със следните технически
характеристики: двигател тип*** с номер *** и предавателна кутия тип 5FM/T и № ***.
Добавено е, че посоченият автомобил не е посещавал оторизиран сервиз от
дилърската мрежа на Балкан Стар Мотърс.
С протокол №
313р-14979 от 14.12.2017 година за отказ от възстановяване на идентификационен
номер на ПС (лист 12 от делото), комисия при ОД на МВР П., в посочен поименен
състав, е извършила проверка на МПС, предоставено за идентификация и
възстановяване на идентификационен номер и предоставени документи, която е
установила, че на 25.10.2017 година описаното МПС е представено за първоначална
регистрация от настоящия жалбоподател. Установено е, че мястото на
идентификационния номер на шасито, определено от производителя е на метална
греда, зад дясното колело и визуално не се възприема. Наред с това е установен
напреднал стадий на корозия в областта на рамата. След извършена проверка
идентификационния номер на МПС не е установен. Комисията е приела, че
поставената типова табела с данни за номера на рамата, закрепена с нитове върху
ламаринен панел не е достатъчна, за да бъде извършено безспорно и пълно
идентифициране на предоставеното МПС и е налице необходимост от отказ за
възстановяване на ИН на ППС на основание чл. 3 от Инструкция № I-185 от
06.12.2002 година на МВР за определяне реда за възстановяване идентификационния
номер на ППС.
С докладна
записка рег. № 313р-15162 от 19.12.2017 година (лист 10 от делото) инспектор М.
Д. е предложил на директора на ОД на МВР П. да извърши отказ от възстановяване
на идентификационния номер на рама на лек автомобил марка „***“, модел ***“, с
номер на рама „***“ по заявление № ***. с представени по документи номер на
рама „***“ на основание чл. 3 от Инструкция № I-185 от 06.12.2002 година на МВР
за определяне реда за възстановяване идентификационните номера на пътни
превозни средства.
С процесната заповед
№ 313з-2362 от 19. 12. 2017 година за отказ от възстановяване на ИН на пътно
превозно средство, на основание чл. 3 от Инструкция № I-185 от 06.12.2002
година на МВР за определяне реда за възстановяване идентификационните номера на
пътни превозни средства, протокол рег. № 313р-14979/2017 година, експертни
справки с рег. № 313р-13601/2017 година, директорът на ОД на МВР П. е отказал
възстановяване на идентификационен номер на МПС – лек автомобил марка „***“,
модел „***“, собственост на жалбоподателя. Заповедта е връчена лично на
жалбоподателя на 21.12.2017 година (видно от извършеното ръкописно отбелязване
и заявено от жалбоподателя – лист 4 от делото), а жалбата е подадена чрез
административния орган на 03.01.2018 година (съгласно датата на регистрационния
индекс при ОД на МВР П.).
Пред
настоящата съдебна инстанция с оглед пълното изясняване на спора от фактическа
страна по делото е прието и неоспорено от страните заключение по служебно допусната
съдебна автотехническа експертиза, извършена от вещото лице С.Д.С.. От
заключението на експерта съдът приема, че не се установява оригиналния номер на
рамата от 17 символа - ***, изписан на типичното за марката място, тъй като там
е заварена метална планка с дължина от около 30 см и ширина колкото
вертикалната стена на шасито. Символите на рамата са заличени и на мястото,
където се е намирал VIN code на автомобила от завода
производител. Интервенцията е в ляво и дясно на шасито, но в двигателния отсек
на автомобила е констатиран символ на ИН на автомобила - ***, който се намира
на вертикалния пояс (торпедната стена) на купето и на рамката на радиатора в
предната напречна дясна част. Според заключението на вещото лице вътрешния
интериор отговаря на автомобил, произведен с оборудване, заложено от
завода-производител от 1989г. От заключението се установява още, че заваръчни
дейности са извършени и на други места по купето. В съдебно заседание вещото
лице конкретизира заключението си, че на снимка № 9, неразделна част от
заключението, се виждат нитовете с които е захваната описаната табела, а на
снимка № 10 се вижда идентификационния номер и двата нита. На снимка № 11 се
вижда зоната зад двигателя, а на снимка № 4, следва да бъде изписан същия
символ, идентичен с тази номера на снимка № 10. Според експерта, от
тридесетгодишната експлоатация, поради силно корозиралите зони в задната част
на шасито се е наложило да се извършат заваръчни дейности, както откъм зоната
на мястото на изписване на рамата в дясно, така и в лявата част. Експлоатацията
на автомобила и последвалата корозия е наложила да се направи заздравяване. Вещото
лице уточнява, че няма извършвана манипулация по индивидуализацията на
автомобила. На снимка № 12 са характеристиките на автомобила и потвърждават
наличието на номера на мотора, който е идентичен. Според вещото лице пластинки са
така занитени за торпедната стена, че за да се стигне до разнитването на
нитовете, тази пластинка ще получи нараняване и изкривяване, което не се
установява. Според заключението на експерта, нитовете са оригинални по начина
на захващането и не са сменяни.
Съдът изцяло кредитира
даденото заключение като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите по
делото писмени доказателства, което не е оспорено от страните.
По делото не
са представяни други доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, Административен съд П., извърши преценка за законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави
следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на акта,
имаща правен интерес от оспорване. Жалбата отговаря и на изискванията за форма
и реквизити по чл.150 и чл.151 от АПК, поради което съдът я приема за
процесуално допустима.
ІІ. По
основателността на жалбата:
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при
спазване на изискванията на чл. 59 от АПК, поради
което съдът приема, че същият не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
В чл. 8 от Инструкция № I - 185 от
06.12.2002 г. е предвидено, че компетентен да се произнесе с
административен акт за възстановяване, респ. отказ да се възстанови ИН на
превозното средство, е директорът на съответната ОД на МВР. Процесната заповед
е издадена именно от директора на ОД на МВР П. която е материално и
териториално компетентния административен орган.
С оспорения
акт на жалбоподателя е отказано да бъде извършено възстановяване на
идентификационния номер на рамата на собствения му автомобил.
По нормативната делегация на чл. 143, ал.4 от ЗДвП,
от МВР е издадена Инструкция № I-185 от 06.12.2002г. на МВР за определяне реда за възстановяване идентификационните номера
на пътни превозни средства (приложена по лист 47-50 от
делото). Според смисъла на Инструкцията, по арг. от чл. 2, възстановяването на
ИН представлява повторно нанасяне на оригиналния ИН по механичен начин върху
рамата (купето или шасито) на ППС, т.е. същият трябва да бъде установен
физически съществуващ (така както е поставен от производителя на конкретното
ППС) върху съответното реално място. В потвърждение на този аргумент е и
разпоредбата на чл. 10 от Инструкцията, която постановява, че от двете страни
на съществуващия ИН, който е бил предмет на интервенция, се постави знакът
"Х".
От
доказателствата по делото съдът приема, че естеството на интервенцията е
такова, че прави невъзможно установяването на автентичния заводски номер на
автомобила, която е бил положен от производителя на шасито. Този факт е визиран
в хипотезата на правната норма на чл. 3 от Инструкцията,
който регламентира, че не подлежи на възстановяване ИН на ППС, чийто оригинален
(автентичен) номер не е установен. Правните последици, които настъпват от
факта, че ИН не може да бъде установен (както е приел административния орган в
случая) се изразяват в отказ на администрацията да приключи с позитивен акт
процедурата по възстановяване на номера. Като е допуснала да настъпят
последиците на цитираната правна норма към така установените факти,
администрацията е спазила съдържанието на материалния закон и отказът е
съответен на целите на ЗДвП, закрепени в чл. 143, ал.1 и 2 от ЗДвП - да се
охрани собствеността на МПС и сигурността на движението на МПС по пътищата на
републиката.
От събраните
по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че
жалбоподателят е подал заявление за първоначална регистрация на пътното
превозно средство, по което заявление административния орган не се е
произнесъл, а е указал на настоящия жалбоподател да инициира производство за
възстановяване на идентификационния номер на рамата, което С. е направил със
заявление от 25.10.2017г. (лист 15 от делото). Именно по това заявление
административния орган е събирал доказателства и се е произнесъл с оспорения в
настоящото съдебно производство административен акт – заповед № 313з-2362 от 19.
12. 2017 година за отказ от възстановяване на ИН на пътно превозно на директора
ОД на МВР П..
Съгласно
нормата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) пътното превозно
средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от
производителя идентификационен номер на превозното средство. С разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП
се забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и
номера на двигателя на превозното средство, а съгласно ал. 3 на посочената норма (доп.
с ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г.) – пътно превозно средство с
подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато
не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от
производителя. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред,
определен от министъра на вътрешните работи, който е определен в Инструкция № I-185 от 06.12.2002
година за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно
превозно средство. Регистрацията на пътно превозно средство
по ЗДвП се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки – поставен от
производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за
собственост на превозното средство. Според закона наличието на фабричен
идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място,
е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни
средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва
само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където
производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е с цел да
не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от
производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване,
както и за съответствието им с производствените стандарти на конкретната марка
и модел ППС.
Съдът приема
за установено, както от събраните от административния орган писмени доказателства,
така и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, че върху
идентификационният номер на собствения на жалбоподателя автомобил не е била
извършена противозаконна интервенция, както и че този автомобил не се издирва
от компетентните органи. Възстановяването на идентификационен номер се извършва
по реда на Инструкция № I-185 от
06.12.2002 година за определяне реда за
възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство.
В инструкцията са посочени изчерпателно случаите, при които се извършва
възстановяване на ИН, действията, които извършват компетентните органи и
актовете, които издават. В разпоредбата на чл. 4 от Инструкция № I-185 от 06.12.2002 година за определяне реда за възстановяване на ИН на ППС
са посочени изчерпателно случаите при които се извършва възстановяване на ИН,
като в т. 2 е указано, че при пътни превозни средства с налична корозия или
друг дефект в областта на ИН вследствие на продължителна експлоатация, както и
на такива, при които с предстоящи ремонтни дейности би могло да се заличи
частично или напълно ИН. От събраните по делото доказателства е безспорно
установено, че описаното в оспорената заповед МПС е експлоатирано почти 30
години, поради факта че е произведено през далечната 1989 година в Япония,
който факт напълно кореспондира с обстоятелството установено от органите на ОД
на МВР П. и заключението на вещото лице за силно изразена корозия в областта на
номера на надлъжната греда. Същевременно се установи, че ИН поставен върху
втората производствена табела не е заличаван и/или подправян, съответно напълно
съответства на информацията предоставена от официалния представител на марката
автомобил. В случая назначената по реда на инструкцията комисия е извършила
действията за установяване на ИН на рамата на автомобила, при които не е
установен оригиналният (автентичен) номер, поради факта на силно изразена
корозия, което е основание за възстановяване на ИН, а не за отказ за
възстановяването му.
Следва, че са налице предпоставките за
възстановяване на ИН на пътното превозно средство, тъй като е налице хипотезата на чл. 4, т. 2 от Инструкция № I-185 от 06.12.2002
година за определяне реда за възстановяване на
идентификационния номер на пътно превозно средство.
Доколкото
естеството на оспорения акт не позволява произнасяне по същество, на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на директора на ОД на МВР
Перник за произнасяне по заявлението на С.Р.С. за възстановяване на
идентификационния номер на пътното превозно средство – лек автомобил, марка „***“,
модел „***“ с номер на рама „***“, съобразно изложените указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ІІІ. По разноските:
Съдът дължи произнасяне
по искането за разноски в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
С
оглед изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски
следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответната страна заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 560 лева, от
които 10 лева платена държавна такса, 150 лева – разноски за вещо лице и 400 лева
реално платено адвокатско възнаграждение за един адвокат по договор за правна
защита и съдействие № 00612 от 03.01.2018 година (лист 5 от делото).
Поради изложеното съдът
осъжда юридическото лице, в структурата на което се намира органът издал
отменения акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 560 лева – разноски по
делото.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, предл. 2 от АПК, Административен съд П.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 313з-2362 от 19.12.2017 година,
с която на основание чл. 3 от Инструкция № I-185 от 06.12.2002 година на МВР за
определяне реда за възстановяване идентификационния номер на пътно превозно
средство, протокол рег. № 313р-14979/2017 година, експертна справка с рег. №
313р-13601/2017 година, директорът на Областна дирекция на МВР – П. е отказал
възстановяване на идентификационен номер на МПС – лек автомобил марка „***
модел „***“, собственост на С.Р.С.
с ЕГН **********, с адрес ***, като
незаконосъобразна и
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за произнасяне, съобразно дадените със съдебното
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – П., с адрес гр. П.***, да заплати на С.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща
разноски по административно дело № 59 по описа за 2018г. на Административен съд
П.***.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/