Р Е Ш E Н И Е
№ 201
гр. Перник, 20.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание
проведено на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 117/2018 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във
връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Ищецът Г.М.Н., с адрес *** чрез адв. Г.Б.,*** е сезирал съда с иск с правно основание чл. 1, ал. 1
във вр. с чл. 4
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, като иска да
бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник, с адрес гр. Перник, ул. “Самоков” №
1 да му заплати обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер 400 лв., представляващи сторени
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по
АНД № 1255/2017г. описа на Районен съд-Перник образувано по повод обжалване
наказателно постановление № 17-1158-001067 от 25.04.2017г., издадено от
началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник. Твърди, че претендираното
обезщетение за сторени разноски за адвокатски
хонорари представлява последица от незаконосъобразното наказателно постановление.
В
исковата молба, с която е сезиран съда се сочи, че с Решение № 441 от 27.07.2017г.,
постановено по АНД № 1255/2017г. по описа
на Районен съд-Перник, съдът е отменил
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1158-001067 от 25.04.2017г.,
издадено от началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник, с което наказателно постановление
на ищеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания-глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца. В хода на производството по оспорване
на наказателното постановление пред въззивния съд е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., което обстоятелство се установява от договор за правна
защита и съдействие № 1502 от 23.05.2017г. приложен по АНД № 1255/2017г. по
описа на районен съд-Перник. Договореното възнаграждение е изплатено изцяло.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди в размер на 400 лв., изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение при
ангажирането на адвокат по АНД № 1255/2017г. на
Районен съд-Перник, както и претендира
заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от 07.02.2018г., дата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство.
В проведеното съдебно заседание
пълномощника на ищеца адв. Г.Б.,*** моли съда да
уважи предявения иск като основателен и доказан. Представя писмени бележки, в
които развива съображенията си за основателност на исковата претенция и
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт З. В. поддържа отговора по исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен или евентуално
да се присъди минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1. Прави и възражение за прекомерност на разноските по настоящето
дело.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск. Предлага същият да се уважи в
предявения размер, с оглед на това, че възнаграждението на адвоката е определено
с оглед материалния интерес.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата
молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 1255/2017г. на Районен съд-Перник, се установява, че с НП № 17-1158-001067
от 25.04.2017г. началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник за
извършено от ищеца-
Г.М.Н. административно нарушение е наложил на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП административно наказание-глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
Наказателното постановление е било
обжалвано и е отменено с решение № 441 от 27.07.2017г., постановено по АНД № 1255/2017г. по описа на Районен
съд-Перник. Пред районен съд-Перник, ищеца Н. е
ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв.
Г.Б.,***, съгласно
пълномощно от 23.05.2017г. и договор за правна защита и съдействие от същата
дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в
брой
на 23.05.2017г. възнаграждение за един
адвокат по делото пред районен
съд-Перник е в размер на 400 лева. С решение № 441
от 27.07.2017г., постановено по АНД № 1255/2017г. по описа на Районен
съд-Перник наказателно постановление № 17-1158-001067 от 25.04.2017г. на началник
сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник е отменено
изцяло. Решението е влязло в сила на 17.08.2017г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено
с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са
редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай претенцията се основава на
това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се
претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от
администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – наказателно
постановление № 17-1158-001067
от 25.04.2017г. издадено от началник сектор “Пътна полиция” към ОД на
МВР-Перник е отменено като незаконосъобразено с влязло в сила съдебно
решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г.
се приема, че издаването на процесното
наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат
от санкционираща административна дейност. Оспорваното наказателно постановление е
отменено. С оглед на това е налице първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК
предпоставки, а именно отменен като
незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност.
Съгласно
съдържанието на Договор за правна защита и съдействие № 1502 от 23.05.2017г. ищецът е
възложил на адв. Г.Б. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се процесуално представителство и защита по АНД № 1255/2017г.
пред Районен съд-Перник. Договорено е адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева,
което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой и веднага при
подписване на договора. Адвоката се е явил в откритото съдебно заседание и е
осъществил правна помощ в защита правата на доверителя си. Въз основа на това
се приема, че във връзка с обжалването на наказателното постановление, издадено
срещу ищеца пред първоинстанционния съд, ищецът е
ангажирал адвокат, на когото е заплатил
сумата от 400 лв., а последният е осъществил процесуално представителство пред въззивния съд.
С оглед на това и въз основа на безспорните
доказателства в тази връзка се приема, че във връзка с обжалването пред съда на
наказателното постановление, издадено срещу ищеца от началник сектор “Пътна
полиция” към ОД на МВР-Перник ищецът е ангажирал адвокат,
на когото е заплатил сума в размер на 400лева за процесуално представителство
по АНД № 1255/2017г. образувано пред районен съд-Перник.
Безспорно се установява от приложеното по делото АНД №
1255/2017г. на районен съд-Перник, че наказателно постановление № 17-1158-001067
от 25.04.2017г. на началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник е
отменено като незаконосъобразно с решение № 441 от 27.07.2017г. и решението
е влязло в сила на 17.08.2017г..
Не се споделят съображенията на
ответника свързани с това, че наказателното постановление било отменено на
процесуално основание и поради това не се дължало адвокатско възнаграждение. В
тази връзка ще се отбележи единствено това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен акта.
Необходимо условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта,
като в случая тази отмяна е налице.
Следващото възражение на ответника
е, че претендираната имуществена вреда не
произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно
производство,
т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази
защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата
на облигационно отношение между адвоката
и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като
единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на
защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат
е издаденото наказателно постановление. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане
на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда.
С
оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело
№ 2/2016г.
доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
Неоснователни
са и твърденията на ответника за липсата на доказателства
за действително извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение в
производството по оспорване на наказателното постановление. Не е спорно, че адв. Г.Б. е осъществил процесуално представителство по АНД
№ 1255/2017г. Изготвил е жалба против
наказателното постановление и е взел участие в откритото съдебно заседание по наказателното от административен характер
дело. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е
произнесъл с Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Предпоставките в случая са налице: по АНД № 1255/2017г. има договор за правна защита и съдействие и в него
е отбелязано плащане в брой. Същият има
значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лева.
Ответника, в отговора излага съображения свеждащи се
до това, че делото пред районен съд не представлява фактическа и правна
сложност, с оглед на което счита, че претндираната
вреда от заплатен адвокатски хонорар е в завишен размер. Възражението се приема
за допустимо, но неоснователно. Доводите са следните:
По
разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на
наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират
за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Както е
посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело №
2/2016г. на ВАС, възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона.
Делата за обезщетения по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.. В конкретния казус делото пред районен
съд-Перник е от административно наказателен характер. Адвокатът е изготвил
жалба срещу наказателното постановление и е взел участие в производството по
делото. Наложеното административно наказание е глоба в размер на 2000лв. и
адвокатското възнаграждение е определено, съобразно материалния интерес по чл.
7, ал. 2, т. 2 от наредбата. Поради тази причина не се споделят доводите на
ответника касателно претендирания
размер, тъй като в случая възнаграждението е определено по реда на чл. 18, ал.
2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, които са действащи правни норми указващи начина
на определяне на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното и разгледан по същество предявеният иск за сумата от 400
лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 07.02.2018г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се
установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 1255/2017г.
по описа на Районен съд-Перник, писмени доказателства, че ищецът, за да се
защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал
услуги на адвокат Г.Б.. Между адвоката и наказаното лице на 23.05.2017г. е
сключен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 400
лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на договора. Така
направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно
нарушение и тази вреда е пряка последица
от проведеното срещу ищеца административно наказателно производство приключило
с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Тези разноски се явяват пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца,
т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4
във връзка с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Поради това
искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е
предявен.
С
оглед на това предявеният иск е основателен и доказан. Същият ще бъде уважен в пълен размер. Ответника ще бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред акт.
При
този изход на спора и съобразявайки се изцяло с Решение № 7709 от 19.06.2017г.
на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на ВАС по АД №
4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД № 4286/2016г. намира за основателно и акцесорното искане
за присъждане на лихва върху претендираната сума
от 400 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 400лева,
считано от предявяването на исковата молба - 07.02.2018г. до датата на
окончателното й изплащане.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът по иска прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело. Възражението е допустимо, а разгледано
по същество е и основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно
приложима по препращането с чл. 144
от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Състава приема, че процесното
производство, въпреки че е по ЗОДОВ, не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което заплатените от ищеца
разноски за адвокатско
представителство пред Административен съд-Перник са прекомерни
и следва да бъдат намалени до минимума по чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв. /Решение
№ 1724 от 8.02.2018г. на ВАС по АД № 12308/2016г, Решение № 15811 от
20.12.2017г. на ВАС по АД № 10724/2016г./ Договореното възнаграждение не е в справедлив
и обоснован размер и не отговаря на действителната правна сложност на делото. С
оглед на това възнаграждението по договор за правна
защита и съдействие с № 1518 от 27.11.2017г. е прекомерно и същото ще се
редуцира като
се намали
до минимума от 300,00 лв. разписан в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз
основа на изложеното ответникът ще бъде осъден за заплати на ищеца съдебни
разноски в размер на 310лв., представляващи заплатена държавна такса в размер
на 10лв. и 300лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 203 от АПК във вр.
с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдия при
Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да
заплати на Г.М.Н.,
с адрес *** по банкова сметка *** „Алианц Банка
България“АД, IBAN: *** /****/ лева,
представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна
на наказателно постановление № 17-1158-001067
от 25.04.2017г. на началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР- Перник, ведно
със законната лихва върху тази сума от дата 07.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да
заплати на Г.М.Н.,
с адрес *** сумата от 310 /триста и десет/ лева
съдебни разноски по АД № 117/2018г. по описа на Административен съд-Перник.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен
съд-Перник пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: