ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155

гр. Перник, 25.04.2018г.

Административен съд-Перник, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретар …………, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 702/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 62 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК. 

Производството по делото е образувано по жалба на „*********“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „*********“ № 1 против уведомително писмо изх. № 17/ММО-2629/14.09.2017г. „изготвено“ от Директора на „Местни приходи и такси“ при община Перник и „съгласувано“ от Кмета на община Перник, потвърдено с Решение № 17/ММО-3015-1/27.11.2017г. на кмета на община Перник, последното изменено с решение № 17/ММО-3015-1А/08.12.2017г. на кмета на община Перник.

В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаване на акта и нарушения на материалния закон. Твърди се, че същия е постановен в противоречие и при несъобразяване с правните последици и правното значение на влязло в сила решение № 12799/25.11.2016г. на ВАС на РБ, поради което определеното задължение за доплащане за ТБО по ЗМДТ за периода 2016г. и 2017г. е неправилно определено и е назаконосъобразно. Извършените прихващания от ответната страна и съответно промени и доначислявания по партидата на дружеството са извършени без правно основание и като такива са нищожни. Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на уведомително писмо изх. № 17/ММО-2629/14.09.2017г., потвърдено с Решение № 17/ММО-3015-1/27.11.2017г. на кмета на община Перник, последното изменено с решение № 17/ММО-3015-1А/08.12.2017г. на кмета на община Перник. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание адв. Х.М., от САК пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество пледира същата да се уважи по изложените в нея съображения. Дружеството е уведомено за дължимите от него такси за 2016г. и съответно ги е заплатило в пълен размер през 2016г.. С процесното уведомително писмо не могат да се формират годни и ликвидни доначисления за такса за битови отпадъци. Акцентира, че процедурата е изначално опорочена, с оглед на това, че уведомителното писмо е подписано от началник МДТ и от Кмета на общината, а в последствие с постановените решения, Кмета на общината си е потвърдил първоначалния акт. Ответника през 2017г. е правил прихващания, за които дружеството не е уведомявано и които не са надлежно документирани, нито за тях е съставян акт, с който дружеството да е било запознато. На дружеството за 2017г. са начислени такси за битови отпадъци, които са заплатени в посочените от ответника размери и същите са заплатени през 2017г.. По същество счита, че няма правно основание, което да позволи на ответника да приложи самостоятелно план-сметка за 2016г. извън решението на Общински съвет, с което е определен годишния размер на таксата за битови отпадъци. С оглед на това пледира уведомителното писмо и актовете, с които е потвърдено да се отменят, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и е приложен неправилно материалния закон. Иска да се присъдят и направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът по жалбата–Кмета на община Перник за представител изпраща Росен Каменов, началник отдел Правно обслужване при Община Перник. Оспорва жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. Счита, че не е налице изземване на компетентност, тъй като по същество уведомителното писмо единствено е съгласувано с кмета, а не е издадено от кмета. Сочи, че органът може служебно да извърши проверка, да направи прихващане и да определи дължимите суми. Противопоставя се на доводите касаещи план-сметката и сочи, че в случая е приложима план-сметката за 2016г. и въз основа на нея правилно са определени дължимите суми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и ги съпостави заедно и поотделно, намира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена към акт, който няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Доводите в тази връзка са следните:

С уведомително писмо изх. № 17/ММО-2629/14.09.2017г. „изготвено“ от Директор на отдел „Местни приходи и такси“ при община Перник и „съгласувано“ от Кмета на община Перник дружеството е поканено да заплати сума в размер на 250 958.40лв., представляваща допълнително преизчислен размер на такса за битови отпадъци за 2016г.. Указано е да се предприемат действия по доброволно плащане на тази сума и е посочена банкова сметка, ***.

Срещу този документ дружеството жалбоподател е подало възражение с № 17/ММО-3015 от 04.10.2017г.. С него е оспорило изцяло доначислената сума за такса битови отпадъци за 2016г. и е възразило и срещу реалното предоставяне на услугата като цяло. Поискало е уведомителното писмо-покана да се отмени и да се преразгледат направените изчисления и определени задължения за дружеството за ТБО /за всички компоненти от таксата/ за 2016г..

С Решение № 17/ММО-3015-1/27.11.2017г. кмета на община Перник е потвърдил писмо изх. № 17/ММО-2629/14.09.2017г. на Кмета на община Перник.

С решение № 17/ММО-3015-1А/08.12.2017г. кмета на община Перник е поправил допуснати очевидни технически грешки в Решение № 17/ММО-3015-1/27.11.2017г. на кмета на община Перник.

В срока за обжалване е постъпила жалба от „*********“АД против уведомителното писмо-покана, потвърдено с решение № 17/ММО-3015-1/27.11.2017г. на кмета на община Перник, и изменено с решение № 17/ММО-3015-1А/08.12.2017г. на кмета на община Перник.

По допустимостта на жалбата:

За да е допустимо едно съдебно производство първо трябва да е налице годен предмет на обжалване. В случая уведомителното писмо- покана не представлява индивидуален административен акт по определението дадено в чл. 21 от АПК. Изготвения от директора на МПТ при Община Перник и съгласуван от Кмета на община Перник документ не го превръща в индивидуален административен акт най-малкото защото няма автор, няма издател, поради което е невъзможно да се осъществи проверката за законосъобразност касателно чл. 146, т. 1 от АПК.

По своя характер и съдържание този документ се преценява от състава като съобщение по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. Поради тази причина същият не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на АПК и доколкото с него са посочени задължения за такса битови отпадъци приложимият материален закон е ЗМДТ, който директно препраща към процедурите по установяване, обезпечаване и събиране на данъци и такси регламентирани в ДОПК. В настоящия случай, нито органът е знаел какво производство образува, нито дружеството жалбоподател реално е разбрало какво се е случило. Този извод се подкрепя и от последвалото решение на кмета на община Перник, с което е потвърдил нещо, което нито ЗМДТ, нито ДОПК признава за акт, върху който да се осъществи контрол по административен ред. Този документ, с характер на съобщение не подлежи на административен контрол. Поради тази причина и постановеното по него решение също не е административен акт, а не е административен акт и решението, с което е изменено първото решение. Те нямат никакво правно значение, нямат и самостоятелно правно действие и не се следва разглеждането им доколкото са постановени при липса на годен административен акт. Твърдяната нищожност в жалбата не обвързва състава с оглед на това, че за да се обяви нищожност трябва да има административен акт, върху който да се осъществи съдебен контрол. Такъв акт, в случая не е налице.

След като е прието, че трябва да се извърши доначисление за такса за битови отпадъци, то следва органът по приходите да направи дължимите последователно стъпки, а те са строго регламентирани в ЗМДТ и в ДОПК.

Първото действие е да съобщи на задълженото лице конкретен размер на таксата. С оспорения документ точно това е сторено. Разпоредбите и на чл. 23 и на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ установяват задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер, респ. на данъка и на таксата, в случая на таксата. Но, това задължение не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който да ги прави ликвидни и изискуеми. Акта, по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е индивидуален административен акт, с който да се установи размера на задълженията. Този акт има само информативен характер. Съдържа размера на таксата за битови отпадъци, както и указания за начина и сроковете за плащането им, поради което процесното уведомително писмо-покана представлява уведомление по чл. 107, ал. 1 от ДОПК, изр. първо.

Второто действие е ако на задълженото лице, не е извършена ревизия, то органът по приходите има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. Дори да се абстрахираме от изложеното до тук и хипотетично да разгледаме този документ, като акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, то проблема в случая се свежда до това, че не е ясно кой е неговия автор и въобще може ли да се говори за издател. Ако „издател“ на това нещо е „изготвилия“ документа Ивета Боянова, директор на „МПТ“ при община Перник, то следва извода, че не е протекла процедурата по административно обжалване, тъй като решаващ орган, по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и на изричните заповеди приети по делото в тази връзка с № 303 от 24.02.2015г. и заповед № 245 от 13.02.2017г. на кмета на община Перник, в случая е именно Ивета Боянова, изпълняваща функциите на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, а не Кмета на община Перник.

Следва да се отчете „новаторството“ на ответника по жалбата по отношение на това непознато административно производство развило се незнайно по кой нормативен акт, но категорично това ново административно производство не съответства на административното производство за установяване на задължения, разписано в приетите по съответния ред и от законодателния орган на Република България-ЗМДТ и ДОПК. Въз основа на изложеното се приема, че процесния документ наименован уведомително писмо-покана не носи белезите и на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, липсва издател и с него не са установени задължения за такса битови отпадъци за 2016г..

Настоящия състав приема, че за жалбоподателя изначало е липсвал правен интерес да оспори този документ, но разбира се това е негово право. Това е така, защото този документ не може да се трансформира по никакъв начин нито в индивидуален административен акт, нито в годно изпълнително основание, по силата на които да се създадат задължения за дружеството. Но, след като го е оспорил, то органът се е произнесъл.

Въз основа на всичко изложено се приема, че документа, именуван уведомително писмо-покана е с характер на съобщение по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. С него не се установяват по основание и размер, от компетентния да ги установи орган задължения на жалбоподателя за такса битови отпадъци. В съдържанието му липсват фактически и правни мотиви как са били определени тези размери, които да бъдат проверени при оспорването. С оглед на това акта не подлежи на съдебен контрол, защото липсва предмет на съдебно оспорване. Налице са предпоставките за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. При този изход на спора определението, с което е даден ход на делото по същество ще следва да се отмени.

Доколкото по делото е налице постъпилото възражение срещу този документ с вх. № 17/ММО-2629 от 14.09.2017г. от „*********“АД настоящия състав приема, че следва да изпрати на органа по приходите преписката за извършване на преценка на фактите и обстоятелства по възражението и за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията.

С оглед изхода на делото не са налице предпоставки за присъждане на разноски. И двете страни нямат право на разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „*********“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „*********“ № 1 против уведомително писмо изх. № 17/ММО-2629/14.09.2017г. „изготвено“ от Директор на „Местни приходи и такси“ при община Перник и „съгласувано“ от Кмет на община Перник, потвърдено с Решение № 17/ММО-3015-1/27.11.2017г. на Кмета на община Перник, последното изменено с решение № 17/ММО-3015-1А/08.12.2017г. на Кмета на община Перник.

ИЗПРАЩА делото като преписка на органа по приходите при община Перник за произнасяне по възражение с вх. № 17/ММО-3015 от 04.10.2017г. от „*********“АД за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 702/2018г. по описа на Административен съд-Перник.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /п/