Р Е Ш Е Н И Е
№125
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 11.04.2018 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 49 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София против решение № 717 от 29.11.2017г. на Районен съд – Перник постановено по АНД № 1940 по описа на съда за 2017г.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F336698/04.10.2017г. на Заместник-директор на ТД на НАП – София, с което на кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „***“, ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. Радомир, област Перник, кв. ***, представлявано от А. И. М. – председател, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) за неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се пледира липса на предпоставки за преквалифициране на процесното нарушение като маловажно. Изложеното в жалбата съдът възприема като касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ю.к. М. К. Поддържа жалбата и пледира да се уважи.
Ответникът по жалбата, кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „***“, гр. Радомир, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, в съдебно заседание се представлява от председателя Асен Михов. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С НП № F336698/04.10.2017г. Заместник-директор на ТД на НАП–София, е наложил на кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „***“, гр. Радомир, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч, имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева за това, че в срок до 30.06.2017г. не е публикувало ГФО за 2016г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията–Търговски регистър, с което не е изпълнило задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, вменено му в качество „предприятие“ по смисъла на чл. 2 от ЗСч.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1940 по описа на съда за 2017г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, е отменил процесното наказателно постановление с мотиви за проведено процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, безспорно установено, като доказано, неизпълнение именно на процесното задължение и от наказаното дружество, но неправилно приложен от наказващия орган материален закон в частта му, отнасяща се до преценката за маловажност на нарушението.
Решението е правилно.
По делото няма спор, че ответникът по касационната жалба в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон, има задължение да публикува годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. Срокът за това е регламентиран в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, а именно – до 30 юни на следващата година. Не спорно и това, че годишния финансов отчет за 2016г. не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законово установения срок. С бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч. Районният съд правилно и основано в закона и доказателствата по делото е преквалифицирал нарушението като маловажно по чл. 28 от ЗАНН към датата на извършване на нарушението във вр. с редакцията на ЗСч - ДВ бр. 97 от 6.12.2016г.
Преценката на районния съд, че процесното неизпълнение покрива изискванията на ЗАНН във вр. с НК за маловажен случай към датата на извършване на нарушението се споделя. Първата съдебна инстанция е отчела факти и обстоятелства, които определят нарушението като маловажно. Съгласно ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., вх. №144351700562900/21.06.2017 г. вж. НП), предприятието не е извършвал дейност през 2016г. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и доколкото процедурата по чл. 28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на деянието, приложението ѝ в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.
Горните изводи намират своето основание и в последвалото изменение на ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗСч (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) „Алинеи 1 – 8 не се прилагат за: 1. бюджетни предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; и 2. предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.“
Съгласно това законодателно предвиждане към настоящия момент малките предприятия, които не подлежат на независим финансов одит и/или не са осъществявали дейност през отчетния период, каквото предприятие безспорно е установено по делото е и ответникът, не дължат публикуване на ГФО. Това изменение на ЗСч, обосновава извод, че към настоящия момент намира приложение и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай е безспорно, че дружеството – ответник по касационната жалба, както е предприятие, което не подлежи на независим финансов одит, така и не дължи публикуване на ГФО, тъй като през отчетния период през 2016 година не е осъществявало търговска дейност. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за нарушителя. В случая новата нормативна разпоредба се явява по – благоприятна за нарушителя, предвид законодателната промяна по ЗСч.
С оглед
изложеното, се приема, че касационната жалба се явява неоснователна, а
решението на Районен съд Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 717 от 29.11.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1940 по описа на съда за 2017г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/