Р Е Ш Е Н И Е

№128

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 02.04.2018 г.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 55 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник чрез ст. ю. к. А. М. против решение № 692 от 01.12.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1657 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000370 от 21.07.2017г. на Директора на Д“ИТ“– Перник, с което на „***“ ООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ бл. ***, вх. „***“, ап. ***, представлявано от М. С. М. – управител и съдружник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 (хиляда и седемстотин) лева.

В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за неправилно приложен в производството по налагане на имуществена санкция материален закон. Счита, че безспорно е установено в производството пред наказващия орган и пред районния съд полагане на труд по трудово правоотношение с наказаното лице без сключен между страните по същото писмен трудов договор. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ст. ю. к. А. М.. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, „***“ ООД, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. А.В.,***. Възразява срещу жалбата, моли решението на районния съд да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000370 от 21.07.2017г. Директорът на Д“ИТ“–Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложил на „***“ ООД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 1 700 (хиляда и седемстотин) лева за това, че на 21.05.2017г., в гр. Перник, в обект–„разрушаване на промишлена сграда“, стопанисван от дружеството, същото, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредило като трудови отношенията по предоставяне на работна сила с лицето С. З. С., с което не е изпълнило задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1657 по описа на съда за 2017г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на страните, е отменил процесното наказателно постановление с мотиви за недоказаност на процесното нарушение поради липса на установено пред съда наличието на всички елементи на трудово правоотношение с пострадалото на обекта лице.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

Доводите на касатора свързани с доказаност и съставомерност на деянието не се възприемат. Решаващия първоинстанционен състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно производство, основано в проведено в пълнота и относимо съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. На тази база съдът е изложил своите съображения по относимостта и достоверността на приобщените по делото доказателствени източници. Приетото за установено от решаващия първоинстанционен състав фактическо положение е изведено в резултат на задълбочен анализ и се подкрепя от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. При спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното му убеждение районният съд е дал убедителен и законосъобразен отговор на наведените от наказаното дружество възражения за липса на правоотношения по предоставяне на работна сила с пострадалото на обекта лице и факта на самоволното му присъствие на мястото на инцидента, като е приел същите за основателни, а административнонаказателното обвинение за недоказано. Анализирал е подробно обясненията на актосъставителя, които по никакъв начин не обуславят престиране на работна сила, а описват механизъма, при който се е разрушавала сградата. Отчел е същото така, че по делото дори няма характерната декларация по чл. 402, ал. 1 от КТ. Решаващият първоинстанционен състав е оценил доказателствените материали по делото при съобразяване с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че събраните по делото доказателства не водят до извод, който да почива на правния принцип, установен в чл. 303, ал. 2 от НПК, приложим в административнонаказателното производство на основание разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Правилно е акцентирано, че съдът не може да се произнесе на основата на предположения (чл. 303, ал. 1 от НПК).

В този аспект настоящият съдебен състав, не констатира допуснати от районния съд процесуални нарушения, както и намира основани в приложимия материален закон изводите на съда за недоказаност на елементите от обективна страна на процесното вменено нарушение. По делото е останало недоказано, че на 21.05.2017г., в гр. Перник в обекта, стопанисван от настоящия ответник, лицето С. З. С. е предоставял работна сила в полза на дружеството в смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, което на свой ред да предпоставка за сключването на писмен трудов договор. Нито един от доводите в жалбата: че по делото е безспорно установено възникването на инцидент със Сотиров на обекта на ответника, за невъзможност пострадалото лице да попълни декларацията по чл. 402 от КТ поради хоспитализирането му, за факт на наличие на трудови правоотношения между Сотиров и настоящия ответник към минал, приключил момент, за липса на обекта на технически ръководител, който да „следи за безопасността“ и недопускане на обекта на лица, които нямат отношение към процеса, не сочи на установен елемент на трудово правоотношение. Процесният вменен административнонаказателен състав е неуреждане като трудови на правоотношения по предоставяне на работна сила. По делото предоставяне на работна сила от страна на пострадалото на обекта лице в полза на настоящия ответник не е установено. Дали към момента на проверката на място е реализиран друг административнонаказателен или наказателен състав, не е предмет на настоящото производство. Административнонаказателното обвинение е останало недоказано, поради което и решението, с което е отменено наказателното постановление е правилно.

Изложеното обосновава извод за липса на основание за касиране на решението в условието на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 218 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 692 от 01.12.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1657 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/