Р Е Ш Е Н И Е

№130

гр. Перник, 10. 04. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 72/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***”, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез представител по пълномощие адв. Р.П. ***, срещу решение № 640/28. 11. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1031 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Представя молба вх. № 788/13.03.2018г. по описа на съда, с която поддържа касационната жалба на сочените в нея основания. Не сочи нови доказателства.

Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Перник, чрез процесуалния си представител и пълномощник - главен юрисконсулт Г. Г., оспорва касационната жалба и пледира същата да бъде отхвърлена. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С наказателно постановление (НП) № 12-А-36 от 11. 05. 2017 г. на основание чл.136, ал.2, т.3, пр.3-то от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за осъществен състав на административно нарушение по чл.35, ал.1 т.1 и чл.67, ал.1 от ЗУО на „***“ ЕООД, ЕИК **********, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. за това, че при извършена проверка на 25.08.2016 година от експерти на РИОСВ Перник и служители на ОД на МВР Перник в УПИ III-1587, кв.45 по регулационния план на с.Драгичево, намиращ се на главен път (ГП) Е-79 извършвал дейност по третиране на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства без изискващото се разрешение, издадено от директора на РИОСВ Перник по реда на чл.67, ал.1 от ЗУО.

Оспорено пред Районен съд Перник НП е потвърдено с мотиви за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и правилна квалификация на нарушението. За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че липсват основания за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Прел е, че за дейността по съхранение на тези отпадъци „***” ЕООД няма издадено разрешение от директора на РИОСВ Перник, на чиято територия се извършва дейността и юридическото лице „***” ЕООД е осъществило фактическия състав на административно нарушение по чл.35, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 от ЗУО, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Първостепенният съд е счел, че административнонаказващият орган за осъщественото нарушение правилно е приложил административнонаказателната разпоредба в минималния размер, предвиден в закона, предвид броя излезли от употреба моторни превозни средства. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав не споделя изложените от Районен съд Перник мотиви.

Решението е незаконосъобразно.

Касационният съдебен състав формира извод за недоказаност извършването на административното нарушение от касатора. От събраните по преписката и от районния съд доказателства не следва безспорен и категоричен извод, че на 25. 08. 2016 г. в УПИ III-1587, кв.45 по регулационния план на с.Драгичево именно „***” ЕООД е извършвало дейност по третиране на описаните в НП отпадъци, за което се изисква разрешение по чл. 35, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗУО. Пред съда е останал неустановен конкретният субект, който е осъществявал дейността по третиране на отпадъците, предвид установения и неоспорен в производството факт на ползване на УПИ-ІІІ-1587, кв. 45, по плана на с. Драгичево, за извършване на дейности, регламентирани от ЗУО от: собственика на имота – А. С. В., от касатора, като извършващ търговска дейност в същия имот, както и от А. В. В. и „***“ ЕООД, като наематели на идеални части от имота. Този извод се основава на приетите като писмени доказателства - договор за наем от 01. 01. 2016г. и допълнително споразумение към него от 01. 03. 2016г., сключен между А. С. В. - в качеството му на наемодател и А. В. В. - в качеството му на наемател и договор за наем от 01. 03. 2016г., сключен между А. С. В. - наемодател и „***“ ЕООД, ЕИК 202675308 - наемател (лист 13-15 от административнонаказателно дело № 1031 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник). Тези писмени доказателства кореспондират както с представения и приет официален документ – констативен протокол, съставен на 25.08.2016г. от служител в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР Перник (лист 38-39 от административнонаказателно дело № 1031 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник), така и със събраните свидетелски показания в хода на съдебното следствие пред районния съд (показанията на св. Б. В. Д. – лист 79-80 от същото дело). От тези доказателства се установява, че касаторът на посочените в НП дата и място е извършвал търговска дейност с авточасти втора употреба, която дейност е осъществявал в хале в имота, а отпадъците са се намирали на открито в пределите на описания УПИ. От съвкупната преценка на всички доказателства не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод за правния субект, който е извършвал дейността по третиране на описаните отпадъци, респективно невъзможен е извод както относно съставомерност на процесното деяние по посочените за нарушени разпоредби на ЗУО, така и относно неговото авторство. По изложеното в касационната жалба възражения относно собствеността на процесния имот и с оглед събраните доказателства от районния съд, следва, че за наказаното дружеството дори не е установено основание за ползване на описания имот. Установява се, че наемател е физическото лице А. В. В., който макар да е управител на санкционираното дружество, е различен правен субект от него. Отделно от изложеното, дори да се приеме, че А. В. е действал в качеството си на управител на касатора, то същият е наел част от описания имот, определен в договора за наем в размер на 1/3 идеална част (т. е. не целия имот). С оглед на изложеното следва да се даде вяра на свидетеля С. В. (лист 50 от делото на районния съд), от показанията на който се установи, че в посоченото УПИ, дейност се е извършвало от различни субекти.

Касационният състав намира, че по делото въпреки несъмнено установеното, че на посочената дата и в описания поземлен имот при извършената проверка са открити отпадъците, то не може да се приеме за безспорно установен субекта, който е осъществявал фактическата власт над тях (т.е. този който реално третира отпадъците по смисъла на чл.136, ал.2, т.3, пр.3-то от ЗУО), с оглед което да се извърши проверка за наличие или не на разрешително за тази дейност, респективно да се направи извод за съставомерност на деянието и неговото авторство.

Изложеното обосновава извод, че първостепенният съд е направил неправилна преценка на събраните доказателства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, а като резултат е приложил неправилно материалния закон. Констатираната неяснота в административно-наказателното обвинение не може да бъде отстранена в съдебното производство, което е основание за отмяна на решението на районния съд, както и на потвърденото с него НП.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав отменя решението на първостепенния съд и отменя оспореното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 640 от 28. 11. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1031 по описа за 2017г. на Районен съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12-А-36/11.05.2017 г., издадено от директора на Районната инспекция по околната среда и водите - Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***”, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл.136, ал.2, т.3, пр.3-то от Закона за управление на отпадъците, за нарушение по чл.35, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/