Р Е Ш Е Н И Е

№136

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 10.04.2018 г.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 73 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП)–София против решение № 684 от 07.12.2017г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1888 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F325064/15.09.2017 г. на Заместник-директор на ТД на НАП – София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК 201483778, седалище и адрес на управление гр. Брезник, община Брезник, област Перник, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, представлявано от Н. С. П. - управител и едноличен собственик на капитала, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) за неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, е наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се пледира липса на предпоставки за преквалифициране на процесното нарушение като маловажно. Изложеното в жалбата съдът възприема като сочено касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ю.к. М. К.. Поддържа жалбата и пледира да се уважи.

Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД, гр. Брезник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, не депозира възражение по повод обжалването, в съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник предлага решението на районния съд да се отмени като незаконосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП №F325064/15.09.2017 г. Заместник-директор на ТД на НАП – София, е наложил на „***“ ЕООД, гр. Брезник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч, имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева за това, че в срок до 30.06.2017г. не е публикувало ГФО за 2016г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията–Търговски регистър, с което не е изпълнило задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1888 по описа на съда за 2017г. Районният съд, след събиране и преценка на доказателствата, относими към спора и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, е отменил процесното наказателно постановление с мотиви за проведено процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, безспорно установено, като доказано, неизпълнение именно на процесното задължение и от наказаното дружество, но неправилно приложен от наказващия орган материален закон в частта му, отнасяща се до преценката за маловажност на нарушението, преценено именно като такова от решаващия състав на първоинстанционния съд.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

По доводите на касатора и във връзка с дължимата служебно проверка относно правилното приложение на материалния закон в цялост:

Районният съд правилно и основано в закона и доказателствата по делото е преквалифицирал нарушението като маловажно по чл. 28 от ЗАНН към датата на извършване на нарушението във вр. с редакцията на ЗСч-ДВ бр. 97 от 6.12.2016г..

Касационният съд споделя преценката на районния съд, че процесното неизпълнение покрива изискванията на ЗАНН във вр. с НК за маловажен случай към датата на извършване на нарушението. Първата съдебна инстанция е отчела факти и обстоятелства, които определят нарушението като маловажно. Съгласно ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., вх. №144351700481539/31.03.2017г. вж. НП), дружеството не е извършвало дейност през 2016г. Дейността на дружеството е и прекратена. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и доколкото процедурата по чл. 28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на деянието, приложението ѝ в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.

Горните изводи намират своето основание и в последвалото изменение на ЗСч и по конкретно на чл. 38, ал. 9 от ЗСч. Съгласно това законодателно предвиждане към настоящия момент малките предприятия, които не подлежат на независим финансов одит и/или не са осъществявали дейност през отчетния период, каквото предприятие безспорно е установено по делото е и ответникът, не дължат публикуване на ГФО. Това изменение на ЗСч, обосновава извод, че към настоящия момент намира приложение и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай е безспорно, че дружеството–ответник по касационната жалба, както е предприятие, което не подлежи на независим финансов одит, така и не дължи публикуване на ГФО, тъй като през отчетния период през 2016 година не е осъществявало търговска дейност. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по – благоприятна за нарушителя. В случая новата нормативна разпоредба се явява по–благоприятна за нарушителя, предвид законодателната промяна по ЗСч.

С оглед изложеното се приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд–Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 684 от 07.12.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1888 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/