Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

141

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 12.04.2018 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на  четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ                                                                                                            

 

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 85 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.Г.С.,***, представлявана по пълномощие от адв. К.С.,***, против решение № 758 от 19.12.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1913 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №1761916, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Перник срещу С.Г.С.,*** на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Недоволна от решението на Районен съд-Перник, С.С. го обжалва с доводи за незаконосъобразност на съдебният акт поради неправилно приложение на закона от първата съдебна инстанция, касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. По същество жалбата съдържа твърдение, че районният съд неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, извел е неправилен извод относно мястото на извършване на нарушението, съответно въведеното ограничение на скоростта, което е довело неправилни изводи и относно приложимия административнонаказателен състав. От касационния съд иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесния електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.С.,***. Поддържа жалбата. Като писмено доказателство за установяване на касационното основание за обжалване представя пред касационния съд Удостоверение №11-00-13 от 12.03.2018г., издадено от Областно пътно управление (ОПУ) – Перник към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Ответникът по жалбата, ОД на МВР-Перник, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде отменен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия К № 1761916, издаден от ОД на МВР-Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 189, ал. 5, изр. 3 във вр. с изр. 2 на ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, на С.Г.С.,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за това, че на 30.07.2017г. в 14:48 часа в гр. Перник, на път I-6, км 85+500, след ж.п. спирка Метал, в посока към гр. София, е управлявала МПС–лек автомобил „***“ с рег. №РК **** ВВ със скорост от 118 км/ч при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение с максимална скорост от 80 км/ч. Деянието е квалифицирано като състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. 

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1913 по описа на съда за 2017г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час,  С.С. осъществила състав на вмененото ѝ нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно-до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност и недопустимост на атакуваното решение, както и не  установи наличие на основания за касирането му по изложените от касатора доводи за допуснато от страна на районния съд съществено процесуално нарушение. Районният съд е направил изводи за доказаност на процесното нарушение. Настоящия състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка и намира за правилно решението му да потвърди процесния електронен фиш. Не могат да се споделят доводите на касатора касателно разсъжденията му свързани с евентуално местоположение на АТСС и местоположението на МПС-то, когато е засечена скоростта. Съгласно удостоверение №11-00-13 от 12.03.2018г., издадено от ОПУ–Перник към АПИ на път І-6 в посока Перник-София към 29.07.2017г. има изградено кръстовище при км. 85+780. Фактът, че при км. 85+780 има изградено кръстовище, което отменя действието на пътен знак В26 не променя установената фактическата обстановка, а именно: на км. 85+500  допустимата скорост е тази, въведена с пътния знак В 26 /80км./ч./. Пътните знаци имат логика и в тази връзка твърденията, че в този участък допустимата скорост е тази по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е алогично при положение, че следващия знак е за пешеходна пътека и с въведено ограничение от 60км./ч.. Т.е. твърдението на защитата е, че трябва да се увеличи скоростта от 50км./ч.  при приближаване към пешеходната пътека, което е абсурдно.

Въз основа на изложеното се прима, че материалния закон е приложен правилно. Безспорно установеният факт на управление на МПС–предоставено на С.С. на 30.07.2017г., в 14:48ч., при км. 85+500, след спирка Метал в посока на движение към гр. София  е установено нарушението с АТС № ТЕR 1-М 632 и е заснет автомобил марка „***, с рег. № РК****ВВ, движещ се със скорост от 118 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 80 км/ч. Правилно е реализирана административнонаказателна отговорност на касаторката по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от районен съд-Перник съдебен акт.

Настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,  касационен състав при Административен съд–Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 758 от 19.12.2017г. постановено по АНД № 01913 по описа за 2017г. на Районен съд-Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     /п/

 

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

        2./п/