Р Е Ш
Е Н И Е
№160
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
гр. Перник, 12.04.2018 г.
Административен съд - Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и
осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря Т. М. и в
присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай
Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 98 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано пред Административен съд – Перник
като касационна инстанция по силата на определение № 1182 от 26.01.2018г. на
Върховен административен съд на Република България, постановено по АД № 486/2018г.
на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Юлиян Е.Й.,***
срещу решение № 594 от 01.12.2017г. на Районен съд–Кюстендил, постановено
по АНД № 1088 по описа на съда за 2017г.
С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 16-1139-000210 от 22.02.2016г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ (ПП) към ОД на МВР–Кюстендил, с което на Ю.Е.Й., за извършено административно нарушение по чл.
139, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено на основание чл. 179, ал. 3, т. 4
от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата, без да се сочат конкретни основания за
отмяна на решението по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН, се твърди, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални
нарушения, в нарушение на материалния закон, с наложено явно несправедливо
административно наказание. По същество в жалбата се излагат доводи срещу
изводите на районния съд по фактите, като се твърди същите да са изведени от
решаващия съд не на база събраните по делото доказателства, което според
касатора е рефлектирало и върху правилността на изводите на съда по правото. От
касационния съд касаторът иска да се отмени решението на районния съд и да се реши
делото по същество, като се отмени процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, ПП при ОД на МВР-Кюстендил,
редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещу същата. В
съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава
заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След извършена касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С НП № 16-1139-000210 от 22.02.2016 г. Началникът на
сектор ПП към ОД на МВР–Кюстендил е наложил на Ю.Е.Й. административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за това, че на 10.02.2016г.
около 15:15 часа в община Кюстендил, на път №1-6, КПП–Стражата в посока
към гр. Радомир, управлява лек автомобил „***“ с рег. №*** * ***,
собственост на „***“ ЕООД, за който автомобил не е
заплатена винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП за движение по
републиканската пътна мрежа и на предното стъкло на автомобила не е залепен
валиден винетен стикер за платена винетна такса, квалифицирано
като административно нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал.
1, т. 1 от ЗП във вр. с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд–Кюстендил. Спорът е разгледан в производството по АНД № 712 по описа на
съда за 2016г., като НП е потвърдено с решение № 17/09.01.2017г.
Обжалван пред Административен съд–Кюстендил
първоинстанционният съдебен акт е отменен с мотиви за допуснато от Районен съд
– Кюстендил съществено процесуално
нарушение поради липса на формирани в решението съображения, изведени от
фактическите и правни съображения на наказаното лице. Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд за събиране на допустими и относими
към възраженията в жалбата доказателства.
Състав на Районен съд–Кюстендил е разгледал и се е
произнесъл отново по законосъобразността на процесното наказателно
постановление, като в производството по АНД № 1088 по описа на съда за 2017г.
атакувания административнонаказателен акт е потвърден с мотиви за процесуална и
материална законосъобразност на проведеното производство и липса на основания
за отмяната му.
За да постанови обжалваното решение районният съд,
след извършената цялостна, дължима и служебно проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство, е приел същото за проведено
съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да
са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и
оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, включително
съобразено с указанията на касационния съд, решаващият първоинстанционен състав
е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП
дата и място и към посочения час и при сочените обстоятелства, Ю.
Й. е осъществил състав именно на
вмененото му нарушение на ЗДвП във вр. със ЗП, съответно правно квалифицирано и
административно наказано на основание ЗДвП със следващото му се по вид
наказание и в абсолютния законов размер.
Решението е правилно.
Ограничен в пределите на касационната проверка до
релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон,
настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.
Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност,
недопустимост или несъответствие на атакуваното решение с материалния закон,
като включително не установи наличие на основания за касирането му по
изложените от касатора доводи за процесуални пороци и неправилно приложен
материален закон. Съображенията на касационния съд са следните:
Административното нарушение е описано ясно и
по начин, който позволява на нарушителя да разбере предявеното му обвинение
като е налице пълно съответствие между описанието на нарушението, правната му
квалификация и приложената санкционна разпоредба. Нормата на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП установява състави на административно нарушение, чието
изпълнително деяние е във формата на действие – управляване на ППС.
Разпоредбата дефинира две групи състави в зависимост от признаците от
обективната страна на нарушението: да не е заплатена съответната винетна такса
по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или
на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление,
което е различно от одобреното. При описанието на нарушението органите на
административнонаказателното производство сред признаците от обективната страна
на нарушението са посочили и липсата на винетен стикер, залепен на предното
стъкло. Задължението на водача на моторно пътно превозно средство да залепи
валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл.
10, ал.1, т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното
пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, е установено с чл.
100, ал. 2 от ЗДвП, а това за заплащане на винетната такса като условие за
правомерно движение по републиканските пътища е разписано в чл.
139, ал. 5 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.
179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за заплащане на
таксата. В случая връзката между нормите на чл.
100, ал. 2 и чл.
139, ал.5 от ЗДвП се извежда от чл.
10а, ал. 5, т. 1 и т.
2 от Закона за пътищата, които текстове установяват презумпция за плащане
на таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗП при залепване на част първа от винетния стикер в
долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно
средство. Следователно и по аргумент от чл.
10а, ал. 5, т. 2 от ЗП, правото на ползване на републиканските пътища
възниква само при кумулативното изпълнение на задълженията по чл.
139, ал. 5 и по чл.
100, ал. 2 от ЗДвП. При незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение
на задължението за плащане на винетната такса по чл.
139, ал. 5 от ЗДвП, което поведение са санкционира на основание на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, в случая по т. 4. С оглед на това се приема, че е
налице съставомерно деяние, за което правилно е ангажирана отговорността на
настоящия касатор. Извършеното от касатора деяние осъществява от обективна и
субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.
179, ал. 1, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл.
139, ал.5 от ЗДвП и същото се явява доказано по безспорен и несъмнен начин.
Водачът на лекия автомобил се е движел по републиканската пътна мрежа, което не
е спорно и без да е заплатил винетна такса по чл.
10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, което се доказва от липсата на залепен
винетен стикер.
Настоящия състав приема, че решаващия
първоинстанционен състав, в изпълнение на задължението си по чл. 13 във вр. с
чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина, съобразил е указанията, дадени с отменителното решение на
Административен съд–Кюстендил, както и е постановил решението си въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, без да е допуснал ограничаване на процесуалните
права на никоя от страните в производството. Във връзка с това правилно, като
основано в доказателствата, е установена фактическата страна на спора. По
делото е безспорно установено, което е съответно доказано, че на посочените в
акта и НП дата и място, касаторът е управлявал лек автомобил, за движението на
който по републиканските пътища не е заплатена винетна такса и на предното
стъкло на управлявания от водача автомобил не бил залепен винетен стикер.
Доказателствата в тази посока са безпротиворечиви, относими и достатъчни.
Оценката на доказателствената съвкупност извършена от районния съд се споделя
от настоящия състав. Правилно, като противоречиви и уклончиви, са изключени
показанията на свидетеля В. С. за факт на
залепен към момента на проверката валиден винетен стикер на предното стъкло на
автомобила, с който е извършено нарушението. Следва да се посочи и че същите са
изцяло в противоречие с изложеното в жалбата до районния съд относно залепена
винетка „с найлон“. От друга страна,
актосъставителят и свидетелят по акта, заявяват пред съда под страх от
наказателна отговорност, че към момента на проверката винетен стикер на
предното стъкло на процесния автомобил не е бил залепен.
С оглед горното и след извършена и служебно проверка
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съставът намира, че в производството
материалният закон е приложен правилно. По делото е безспорно установено, като
съответно доказано, че на посочените в НП дата и място и към вписания час,
касаторът е управлявал ППС, за което не е била заплатена винетна такса за
движението по републиканските пътища. Осъществен е състав на административно
нарушение 139, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП във вр. с чл.
179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено предвидено, съответно по вид и в
абсолютен законов размер административно наказание.
По изложените доводи настоящият съдебен състав не счита
да са налице основания за касиране на решението и в условията на чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Решението
на Районен съд – Кюстендил като валидно, допустимо, постановено в процесуално
законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон ще бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл.
1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 594 от 01.12.2017г. на Районен
съд– Кюстендил, постановено по АНД № 1088
по описа на съда за 2017г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/