Р Е Ш Е Н И Е

№163

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 11.04.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 102 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от О.В.Б. ***, посредством процесуалното представителство на адв. А.Д. – САК, против решение № 760 от 28.12.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1842 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-1158-002465 от 30.06.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник, с което на О.В.Б., за извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. По същество без да се сочат конкретни пороци на атакувания съдебен акт, се преповтарят изцяло доводите срещу законосъобразността на процесното наказателно постановление, изложени в писмена молба до районния съд (л. 17 от АНД № 1842) и се иска отмяната му. От касационния съд се иска да отмени решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. Х., от АК-София. Поддържа жалбата. Моли решението на районния съд да бъде отменено, както пледира да бъде отменено и процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира възражение срещи същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 17-1158-002465 от 30.06.2017г. Началникът на сектор ПП към ОД на МВР–Перник, е наложил на О.В.Б., в качеството му на водач на МПС, административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за това, че на 04.06.2017г. на територията на община Перник, път №I-6, в района на км 86+348, кв. Църква, в посока на движение от гр. Радомир към гр. София, управлява лек автомобил „****“ с рег. №СА **** РН, на който е ползвател, за който автомобил, към момента на проверката няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите-състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1842 по описа на съда за 2017г., като НП е потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената цялостна, дължима служебно проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, О.Б. е осъществил състав на вмененото му нарушение на КЗ, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е правилно.

Доводите в жалбата, макар и изцяло насочени срещу законосъобразността на НП, съдът ги приема като касационно основание за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата оплаквания и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост или несъответствие на атакуваното решение с материалния закон, като включително не установи наличие на основания за касирането му по изложените от касатора доводи за процесуални пороци. Съображенията на касационния съд са следните:

Доводите на касатора за некомпетентност на органа, издал НП, за формални процесуални пороци на съставения акт за процесното нарушение, липса на мотиви в НП относно приложението на чл. 28 от ЗАНН се приемат за неоснователни. Правилен е извода на районния съд за валидно и процесуално законосъобразно производство по налагане на административно наказание. Правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав за законосъобразност на производството, които се отнасят вкл. и до компетентност на органите, водили същото. Няма основание бланкетното възражение в жалбата, че наказващият орган не е имал право да издаде НП. По делото е приложена заповед /л. 9 от делото/, от която се установява, че издалият наказателното постановление е компетентен.

На следващо място: актът, съставен за процесното нарушение, съдържа всички съществени реквизити, изисквани от нормата на чл. 42 от ЗАНН. Липсата на вписани в същия възраст и месторабота на нарушителя в процесния случай нямат характер на съществени пропуски в съдържанието на акта. Непосочването на възрастта на нарушителя и неговата месторабота като част от реквизитите на АУАН не е довело съществен пропуск, защото изискването на чл. 42, т. 6 от ЗАНН има за цел да бъде несъмнено индивидуализиран извършителят на нарушението по всякакви белези, както и да бъде установена без съмнение възможността, срещу същия да бъде насочено административнонаказателно производство. В акта е вписано ЕГН на нарушителя, от което е видно, че същият може да бъде субект на административнонаказателна отговорност съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАНН за извършени от него административни нарушения в смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Липсата на посочена местоработата на наказаното лице в процесния акт, при вписани ЕГН, също се оказва без съществено значение, тъй като нарушителят е индивидуализиран.

Оплакването за неточно описано нарушение в акта се преценява единствено като бланкетно. Кой именно елемент от обективния и субективен състав на процесното нарушение липсва в акта в жалбата не се сочи. Актът съдържа вписани обстоятелства по извършване на нарушението, които покриват всички елементи от състава на нарушение, именно по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Твърдението за противоречие между обстоятелствените части на акта и НП е голословно, а и в жалбата също не се сочи в какво именно според касатора се състои това противоречие. При извършената съдебна проверка такова не се установи. Актът и издаденото въз основа на него НП имат идентични обстоятелствени части, които по своето съдържание в пълнота сочат на реализиран състав на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Кое е точното място на извършване на нарушението също е посочено в съставения АУАН – достатъчно, за да обоснове извод за съставомерност по чл. 638, ал. 3 от КЗ на деяние, свързано с управление на регистрирано по надлежния ред и неспряно от движение МПС по републиканските пътища, както и достатъчно за определяне на местнокомпетентните контролни органи и орган по налагане на наказанието.

Несъстоятелни са и доводите в жалбата, отнасящи се до липса на мотиви в НП относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава НП, когато установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основание да приложи чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Това законодателно предвиждане вменява в задължение на наказващия орган преди да издаде НП да установи виновно ли е извършено съответното административно нарушение и налице ли са предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Законът не изисква в НП да е мотивирано маловажен ли е случаят или не - преценката за това следва да е извършена до издаване на НП, като от друга страна – издаването на НП означава, че наказващият орган не е намерил основание, включително за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

По доводите в жалбата за наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, ще се посочи, че районния съд е дал еднозначен отговор, който напълно се възприема от настоящата инстанция. Застраховката ГО за процесния автомобил е сключена на дата 05.06.2017г. в 13:05 часа и е с начало 05.06.2017г. 14:00 часа. На касатора е вменено, че на 04.06.2017г. в 15:00 часа управлява МПС, за което ГО не е сключена. Безспорно е по делото, като основано в доказателствата, че към този момент наказаното лице е управлявало МПС, по отношение на което няма сключен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.

След извършена и служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съставът намира, че в производството материалният закон е приложен правилно. По делото е безспорно установено, като доказано, че на посочените в НП дата и място и към вписания час, касаторът е управлявал МПС – лек автомобил, регистрирано на територията на Република България, за което към момента на проверка, извършена му от служители на сектор ПП към ОД на МВР – Перник, няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Осъществен е състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което е наложено предвиденото и съответно по вид и в абсолютен законов размер административно наказание.

Изложеното води до извод за липса на основание за касиране на решението на районния съд в условията на чл. 348, ал. 1. т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Решението на Районен съд - Перник като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав при Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 760 от 28.12.2017г. на Районен съд- Перник, постановено по АНД № 1842 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/