Р Е Ш Е Н И Е

№164

гр. Перник, 19. 04. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар Т. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 107/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, пл. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу решение № 645/04. 12. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1828 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие И.С.С. - баща (пълномощно на лист 19 от делото), поддържа жалбата си на изложените в нея основания. Не сочи нови доказателства и не претендира разноски.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР, сектор „Пътна полиция“ - гр. Перник, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил наказателно постановление (НП) № 15-1158-001362/10.08.2015 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, с който на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (отм.) на А.И.С. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 315, ал.1 от КЗ.

За да постанови решението си районният съд е приел, че не е нарушено изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и правото на защита на жалбоподателя не е ограничено. Приел е също, че необвързването на чл.315, ал.1 от КЗ (отм.) с нормата на чл.259, ал.1 от КЗ (отм.), регламентираща задължението за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничило възможността на привлечения към отговорност субект да разбере за какво е ангажираната отговорността му. Първостепенният съд е приел, че застрахователният договор е прекратен повече от две седмици преди извършването на проверката и към дата 20.07.2015 г., валидна задължителна застраховка ГО за процесния автомобил не е имало. Според първоинстанционния съд след приемането на действащият Кодекс за застраховане (КЗ) няма основание за изменение на наказателното постановление с прилагане на новия по-благоприятен закон, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН. При така изложените съображения е потвърдил наказателното постановление.

От фактическа страна е установено, че на 20.07.2015 г. двама мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР – Перник, осъществявали контрол на пътното движение на територията на 02 РУ - Перник. Около 15.40 часа на ул. „***“ в района на кръстовището с ул. „***“ възприели приближаващ към тях лек автомобил „***“, с рег. № СА **** СВ, движещ се в посока от ул. „***“ към ул. „***“ и спрели водача за проверка. При преглед на изисканите от него документи и след справка в ЦБД – КАТ, контролните органи констатирали, че водачът не е собственик на превозното средство. Тъй като А.С. не представил валидна застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, полицейските служители извършили справка в регистъра на Гаранционния фонд, която потвърдила липсата на сключен и действащ към момента договор за задължителната застраховка. На място срещу А.С. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 013082/20.07.2017г., като актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.). При съставяне на АУАН соченият като нарушител вписал, че няма възражения срещу констатациите в акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, вх. № 115800-5831 от 23.07.2015 г., в което посочил, че действително към датата на проверката за автомобила не е имало валидна застраховка ГО поради неплащане на последната вноска по сключен застрахователния договор и прекратяването му на това основание, но обяснил, че вноската не е била заплатена тъй като автомобилът бил продължително време в ремонт и собственикът му - неговият баща Ивайло С., искал да е сигурен преди да поднови застраховката, че колата може да бъде ремонтирана. Посочил, че в деня на проверката е трябвало да прибере автомобила от сервиза по молба на баща си, след като получил уверение от него, че е позвънил в застрахователната компания за „привеждане на документите на колата в изправност“. Към възражението си жалбоподателят представил застрахователна полица с разсрочено плащане на застрахователната премия, както и полица за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, сключена на 20.07.2015 г. за лек автомобил „***”, с рег. № № СА **** СВ, със срок на действие от 16.52 часа на 20.07.2015 г. до 24.00 на 20.07.2016г.

На 10.08.2015г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал оспореното пред районния съд НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на А.И.С. за нарушението по чл.315, ал.1 от КЗ (отм.).

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

По същество, както в жалбата пред районния съд, така и в касационната жалба, А.С. не оспорва установената фактическа обстановка и осъщественото от него административно нарушение.

Съгласно нормата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. Именно прилагайки тази действала към момента на извършване на нарушението норма, административнонаказващият орган е определил на водача А.И.С. глоба в размер на 400 лева.

В нормата на чл. 315, ал.1 от КЗ (отм.) са регламентирани два състава на нарушение. При първата хипотеза субект на нарушението е собственикът на МПС. Във втората хипотеза субект на нарушението е лицето, което управлява МПС, за чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на процесния касатор е ангажирана именно за деянието, очертаващо втората хипотеза на чл. 315, ал.1 от КЗ (отм.). Той е управлявал МПС, което не е негова собственост, като е установено, че за това МПС към датата на проверката няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следва, че законодателят е вменил задължение както за собственика на МПС да сключва задължителната застраховка за автомобила си, така и за лицето, което управлява автомобил, да положи необходимата грижа и да се увери преди да осъществи управлението на автомобила, че за този автомобил има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Настоящият касационен състав приема, че в АУАН и в наказателното постановление фактите са описани ясно и недвусмислено. От тях може да се направи единствено извода, че отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“, а не в качеството му на собственик на автомобила. В този смисъл следва, че правилно е определен субект на нарушението. При описанието на фактите няма такива, които да водят до объркване – посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, марката и модела на лекия автомобил, регистрационния му номер, чия собственост е автомобила (от където се установява, че водача не е собственик, а ползвател на МПС-то), както и обстоятелството, че за този автомобил няма сключена ЗЗ „Гражданска отговорност“, въпреки, че автомобила е регистриран на територията на РБ и не е спрян от движение.

На 01.01.2016 г. е влязъл в сила нов Кодекс за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.), който съдържа аналогични разпоредби на процесната нарушена санкционна норма. В чл. 638, ал.1 от КЗ е регламентирана отговорността на собственика на МПС да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“ на автомобилите, а неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция – глоба в размер на 250 лв. за физически лица, и имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци. В чл. 638, ал.3 от КЗ е регламентирано задължението на лицето, което не е собственик, но управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор ЗЗ „Гражданска отговорност“ на автомобилите, като неизпълнението на това задължение се санкционира с глоба в размер на 400 лв. След като в действащия КЗ (ДВ бр.102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) не е предвидено отпадане на административнонаказателната отговорност за нарушение от категорията на процесното, нито е предвиден друг по-нисък размер на наказанието, то липсва основание за приложение на чл. 3, ал.2 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е посочена нарушената законова разпоредба, тъй като „чл. 315, ал. 1 от КЗ (отм.) е санкционна, а не наказателна норма“. Настоящият касационен състав изцяло споделя аргументите на Пернишкия районен съд, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от касатора нарушение и правилно е определил приложимата за съответното административно нарушение санкционна норма. Правилно административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното от А.С. нарушение като такова по чл. 315, ал.1, макар и да не е сочил конкретно пр.2 от Кодекса за застраховането (отм.). Отговорността на касатора е ангажира за това, че не е изпълнил задължението си като водач да управлява такова МПС, за което има сключен и валиден към момента на управлението договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Именно за неизпълнение на това задължение е ангажирана отговорността на А.С. като наказващият орган правилно е квалифицирал както нарушението – чл. 315, ал. 1 от КЗ (отм.), така и санкционната норма – чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), която следва да се приложи.

Неоснователно е и възражението относно липсата на доказателства за компетентността на наказващия орган. В разпоредбата на чл. 320, ал.1 от КЗ (отм.) са посочени длъжностните лица от службите за контрол по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), които са компетентни да съставят АУАН по констатирани нарушения по чл. 315, ал.1 и ал.2 от този кодекс. Длъжността „младши автоконтрольор“ при ОД на МВР – Перник, заемана от актосъставителя Мартин Пламенов Стоянов, принадлежи именно към службите за контрол по ЗДвП. Следователно за същият е налице нормативно овластявяване за съставяне на АУАН, което следва от изричната разпоредба на КЗ (отм.). Съгласно чл. 320, ал. 2 от КЗ (отм.) наказателните постановления за нарушения по чл. 315, ал.1 и ал.2 се издават от директора на областната дирекция „Полиция“. Последният със заповед № 743 от 07.06.2012 г. е упълномощил съответните длъжностни лица, между които и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, които да издават наказателни постановления по чл. 315, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането. Именно такава длъжност заема административнонаказващия орган и същият притежава оперативна материална компетентност да издава санкционните актове, свързани с посочените разпоредби на отменения КЗ, тъй като е определен със заповед на ръководителя на ведомството да извършва тази дейност.

Неоснователно е и възражението на касатора, че към датата на нарушението за управлявания от него автомобил е имало сключена задължителна застраховка ГО. Изискването на законодателя, съгласно приложимата правна норма, е договорът не само да е сключен, но и да е действащ, т.е. валидно да обвързва страните. След като към момента на проверката е установена липсата на действащ договор, то правилен е и извода, че от касатора е допуснато административното нарушение, за което е наказан с оспореното пред районния съд НП.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 645 от 04. 12. 2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1828/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/