Р Е Ш Е Н И Е

№165

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 16.04.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Т. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 109 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София чрез пълномощника си гл. ю.к. М. К., против решение № 783 от 28.12.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2099 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F302338/31.07.2017г. на Заместник-директор при ТД на НАП - София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. ***, ул. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от С. С. С. – управител и едноличен собственик на капитала, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.), издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се потвърди наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл.ю.к. Кирилова. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, пред съда се представлява от управителя С. С. Възразява срещу жалбата, прави искане решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник предлага съдебният акт да бъде отменен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № F302338/31.07.2017г. Заместник-директор при ТД на НАП - София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложил на „***“ ЕООД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за това, че на 16.05.2017 г. в 09:30 часа в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автоморга, находящ се в гр. Перник, кв. „Куциян“, стопанисван от „***“ ЕООД, във фискалното устройство (ФУ), монтирано в обекта и въведено в експлоатация (модел „Perfect S-KL”, ИН на ФУ DY352116 и ИН на фискалната памет (ФП) 36432916), притежаващо функциите „служебно въведени суми“ и „служебно изведени суми“, видно от дневен финансов отчет, е разчетена касова наличност във ФУ за дата 16.05.2017г. към момента на проверката в размер на 0.00 лв. при установена, съгласно изготвен опис на паричните средства, фактическа касова наличност в размер на 306.00 лв. Установената разлика между касова и фактическа наличност в обекта в размер на 306.00 лв. поради невъвеждане на пари в касата посредством операцията „служебно въведени суми“ е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник, като в производството по АНД № 2099 по описа на съда за 2017г., същото е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел, че производството по налагане на имуществена санкция страда от тежък процесуален порок поради прилагане на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС без установяване по безспорен и категоричен начин води или не нарушението до неотразяване на приходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС "извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми."

Със санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, случаите (извън тези по ал. 1 на с. чл.) на извършване или допускане на извършване на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане (в случая Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.) са въздигнати в административни нарушения чрез предвиждано налагане на глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Според второто изречение на цитирания нормативен текст, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 (глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв.)

Цитираните нормативни разпоредби (които се явяват нарушените законови разпоредби по смисъла на чл. 42, т. 5 респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН) водят до извод за две хипотези на административно нарушение, свързани със задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 за отразяване на всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажби, в частност въвеждане на пари в касата (какъвто е настоящият случай), а именно: неотразяване на въведени пари в касата на ФУ, притежаващо операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми посредством операцията "служебно въведени" суми, което неотразяване 1. не е довело или 2. е довело до неотразяване на приходи. Наличието на посочения резултат от нарушението, освен съставомерен елемент от обективна страна, се явява квалифициращ признак, определящ тежестта на нарушението, което съответно бива санкционирано с по-високи минимален и максимален размер на налаганото административно наказание/имуществена санкция.

С оглед на това изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предполага обосноваване и на обстоятелства, касаещи прилагането на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се споделят. От една страна предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства наказващият орган приема като основание за налагане на едната или другата санкция. От друга страна пропускът да се изясни дали нарушението не е довело или е довело, но как, до неотразяване на приходи, е съществен и по причина, че препятства и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон, различен по отношение тежестта на санкцията при наличието на обстоятелствата по ал. 2, изр. 2 на чл. 185 от ЗДДС. Недопустимо е тези факти да се изясняват и уточняват за първи път в производството по съдебно обжалване на издадения акт на административнонаказателно правораздаване, както и е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната неустановеност.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението, с което е отменено наказателното постановление е правилно и ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 783 от 28.12.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2099 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/