Р Е Ш Е Н И Е
№166
гр. Перник, 20. 04. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретар
Т. М. и с участието на прокурора
Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Луканов КАН дело № 110/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети,
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„***“ бл. ***, вх. „***“, ап. ***, представлявано от управителя М. С. М., чрез адв.
А.В. ***, срещу решение № 680/20. 12. 2017г., постановено по административнонаказателно
дело № 1680 по описа за 2017г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението
за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество
да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът,
редовно призован, чрез представителя адв. А.В., поддържа касационната жалба. Не
сочи нови писмени доказателства. Не претендира разноски.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“
Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Антон Михайлов, оспорва
касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Не сочи
нови писмени доказателства. Не претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма
и реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е
изменил наказателно постановление (НП) № 14-0000371 от 21.07.2017 година, издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***“ ООД, ЕИК ********** на основание чл. 416, ал. 5, във вр.
с чл. 413, ал. 2, от Кодекса на труда (КТ), е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 1 700 лева за нарушение по чл. 275, ал.1 от КТ,
във вр. с т. 1.2 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи, като е намалил размера на наложената санкция в размер на 1
500 лева.
За да постанови решението си първостепенният съд е приел,
че административнонаказателното производство, развило се срещу „***” ООД е в съответствие с процесуалните правила,
а административното нарушение е извършено от санкционираното дружество. Приел е,
че жалбоподателят има качеството работодател и е административно наказателен субект
по отношение вменените му за нарушени разпоредби, тъй като не е осигурил здравословни
и безопасни условия на труд по време на дейности с повишен риск. Първоинстанционният
съд е приел, че не са предприети необходимите мерки или те са били крайно недостатъчни,
в резултат на което е настъпил неблагоприятен резултат. Според районния съд административнонаказващият
орган неправилно е определил размера на санкцията – 1 700 лева, което е над минималния
предвиден в закона за осъщественото нарушение, тъй като след процесния инцидент
„***“ ООД е предприел мерки за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Съдът е приел, че с оглед степента
на обществена опасност на нарушението и реално настъпилите последици (счупен
крак), наказанието е завишено и е намалил размера на санкцията до минимума от 1
500 лева. Въз основа на изложеното районният съд е изменил наказателното постановление.
От фактическа страна е установено, че при извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство на 21.05.2017г. в обект „Разрушаване на промишлена
сграда”, находяща се в гр. Перник, УПИ V кв. 4 кв. „***”, бивш завод „***”, стопанисван
от „***” ООД в качеството
му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на „Кодекса
на труда”, във връзка с възникнала злополука с лицето С. З.
С., ЕГН **********,
съгласно договор за възлагане на строително-монтажни работи, не е взел подходящи
мерки за защита живота и здравето на работещите и засегнатите лица при извършване
дейности по разрушаване на съществуващата сграда на бившия завод „***”, като по този начин не е осигурил здравословни
и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника
и служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като е допуснал разрушаване
на сградата, без да са предприети предварително мерки за укрепване или друго алтернативно
решение на носещата плоча на кота 0 (нула), което е довело до разрушаване на същата.
Нарушението е извършено на 21.05.2017г. За констатираното нарушение служител на
Дирекция „Инспекция по труда“ Перник съставил АУАН № 14-0000371/25.05.2017г., който
бил подписан от жалбоподателя без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят
не е изложил възражения. Въз основа на съставения акт от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Перник е издадено оспореното пред районния съд НП № 14-0000371 от 21.
07. 2017 година.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението
на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния
съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон,
процесуалните правила и е обосновано.
Решаващият първоинстанционен състав е формирал
своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство,
основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което
са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства.
Въз основа на валидно събраните доказателства първостепенният съд е изложил
ясни и изчерпателни мотиви за съставомерността на нарушението и неговия
извършител. Приетото за установено от решаващия първоинстанционен състав
фактическо положение е изведено в резултат на задълбочен анализ и се подкрепя
от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. При спазване на
процесуалните правила за формиране на вътрешното му убеждение районният съд е
дал убедителен и законосъобразен отговор на въведените от наказаното дружество
възражения, като на първо място е съобразил сключеният договор за възлагане на
строително-монтажни работи (разрушавана и/или демонтаж на сгради и съоръжения)
от 27.03.2017г., описан от актосъставителя в съставения АУАН въз основа на
който е издадено и оспореното пред районния съд НП. Отчел е, че санкционираното
дружество има качеството „работодател“, макар и не по отношение на пострадалото
лице, като е формирал правилен извод, че „***” ООД е административно-наказателен субект по отношение вменените му за
нарушени разпоредби на чл. 275, ал. 1 от
КТ, вр. с т. 1.2 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи. Решаващият първоинстанционен състав е оценил
доказателствените материали по делото при съобразяване с изискванията на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в
доказателствената дейност, които да доведат до друг извод.
В този смисъл настоящият касационен съдебен състав,
не констатира допуснати от районния съд процесуални нарушения, както и намира за
основани в приложимия материален закон изводите на съда за установеност на
елементите от обективна страна на вмененото на касатора административно нарушение.
Неоснователно е възражението на представителя на
касатора, че след като дружеството няма качеството на работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на „Кодекса на труда”, по отношение на пострадалото лице, то не
следва да е административнонаказателно отговорния субект. След като по делото е
установено, че именно касаторът е дружеството – изпълнител по договора за
възлагане на строително-монтажни работи (разрушавана и/или демонтаж на сгради и
съоръжения) от 27.03.2017г., то именно негово е задължението да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, както изисква императивната норма на чл. 275, ал. 1 от КТ. Безспорно
установено е, че пострадалото лице е било в териториалния обхват на
извършваната дейност от дружеството, поради което именно служителите на
касатора е следвало да предприемат необходимите действия за изпълнение на
задължението си да осигурят и неговата безопасност (било като не го допускат до
обекта, след като няма трудово правоотношение, било като го задължат да спазва
инструкциите за безопасност, които важат за работниците и служителите, които са
в трудово правоотношение с касатора, или с други подходящи действия, с които
опасностите и за това лице да бъдат отстранени). Ако се приеме за верен довода
на представителя на касатора, то би се стигнало до превратно и неправомерно
стеснително тълкуване на приложената норма, което е в явно противоречие с една
от целите на КТ – да се осигури закрила на труда (арг. от чл. 1, ал. 3 от КТ).
По изложените съображения настоящият касационен съдебен
състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите
правни норми, следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен
съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 680 от 20.12.2017
година, постановено по административнонаказателно дело № 1680 по описа
за 2017 година на Районен съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/